Невротиците предпочитат силния алкохол, любителите на виното са най-дружелюбни, а бирата се избира от хора, които са доволни от живота, са установили учени. Въпреки че предпочитанията към алкохолните напитки са свързани с някои черти на характера, изследователите настояват да не се правят заключения за личността на човека само въз основа на това какво пие – понякога това може да е просто въпрос на приятен вкус.
Смята се, че любителите на уиски са уверени в себе си, че пиещите текила обичат да се мотаят, а почитателите на бирата са весели. Изследователи от Католическия университет и университета Нотр Дам в Австралия, в сътрудничество с италиански колеги от Университета в Падуа, се заели със задачата да разберат дали имат някакви основания стереотипите за връзката между чертите на характера и любимата алкохолна напитка. За резултатите те са разказали в статия в списанието Psihologijske Teme.
В изследването взели участие 1232 австралийци. Средната им възраст била 45,8 години, мъжете и жените били поравно. Първо учените установили къде предпочитат да пият участниците - у дома или в заведение. След това ги питали за любимите им напитки, включително бира, вино, сайдер и спиртни напитки. Можело да се избират няколко позиции едновременно.
След това участниците попълнили въпросници, които изследователите използвали, за да измерят техните нива на удовлетвореност от живота, устойчивост, безизходност, междуличностно доверие и изразеност на чертите от „голямата петорка“ - екстраверсия, невротизъм, насоченост към другите, съзнателност и отвореност към опита.
Сравнявайки резултатите от проучванията, учените открили няколко любопитни закономерности. Тези, които пиели у дома, били по-склонни да изпитват безнадеждност от тези, които предпочитали заведения.
Депресираните хора, които с по-голяма вероятност могат да изпитват чувството за безнадеждност, е възможно да употребяват алкохол, за да се справят с негативните преживявания, предполагат изследователите. Този извод се съгласува с резултатите от изследвания, които показват, че пиенето у дома може да бъде начин за преодоляване на проблемите, но деструктивен и водещ до нови усложнения.
Най-издръжливи и доволни от живота се оказали любителите на бирата и виното. Тези, които предпочитали вино, също се отличавали с доброжелателност и съвестност и рядко страдали от отчаяние. А любителите на сайдер и силен алкохол се оказали най-невротични.
Като цяло виното се оказало свързано с общителност и по-приятни личностни черти. Употребата на твърди напитки като цяло било свързано с невротизъм, но още и с екстраверсия, ако участникът предпочитал да ги пие в заведение. Пиенето на бира очевидно се разглеждало като форма на лека релаксация, затова бирата била избирана от хора, които са доволни от живота.
„Опитахме се да разберем по-добре връзката между чертите на личността и между това, къде и какво пият хората - пишат авторите на изследването. - Фокусирахме се върху средните различия в личностните характеристики в зависимост от самооценката на поведението, свързано с алкохола. Като цяло нашите резултати показаха ограничената полезност на знанието за това, къде пие човек. Но това, което пие, може да бъде относително по-полезно.“
Всички участници в изследването били с добро образование и добро материално състояние, жители на доста развита демократична страна, така че резултатите може да не се отнасят за други слоеве от населението, предупреждават авторите. Освен това в Австралия културата на пиене на бира като цяло е традиционно силна.
Не е достатъчно да се познават алкохолните предпочитания на човек, за да се направят изводи за характера му, предупреждават още учените. Това е само една част от пъзела, а освен това един и същи избор при различни условия може да говори за различни склонности. Например самотното пиене на силен алкохол може да говори за склонност към пиянство поради стрес. В същото време подобен избор в бар, в компанията на приятели, говори за екстраверсия – съвместната употреба на сет шотове може да се разглежда като обединяваща социална активност.
Освен това е възможно религиозната принадлежност да влияе върху избора на един или друг алкохол, но този аспект не е разглеждан в изследването.
„Друго ограничение може да бъде това, че не сме разгледали характеристиките на така наречената тъмна триада (т.е. психопатия, нарцисизъм и макиавелизъм), които могат да се проявят особено ярко в междуличностен и организационен контекст, и също могат да бъдат свързани с употребата на алкохол”, добавят учените.
И в края на краищата човек може да предпочита някоя напитка просто защото харесва вкуса ѝ.
Ориентирането по избора на алкохолна напитка като основен аспект в опита да се разбере характерът на човек не си струва, заключават изследователите. Но в съчетание с други фактори и резултати от наблюдения на поведението това може да даде допълнителна информация и да помогне да се направят по-надеждни заключения.
