Някои хора имат невероятна жизнеспособност и случаят с пилота на британския самолет BAC 1-11 (полет 5390 на British Airways) е един от най-ярките примери. През юни 1990 г. 42-годишният пилот Тимъти Ланкастър (Timothy Lancaster) излиза за работа и се подготвя да лети от Бирмингам до испанската Малага и дори не подозира какъв ужас ще трябва да преживее.
Самолетът с шестима членове на екипажа и 81 пътници излита нормално и пилотите решават да разкопчаят предпазните колани и да разпуснат. Само няколко минути след излитането предното стъкло на пътническия самолет излита и командирът също излита частично – по някакво чудо краката му се заклещват между щурвала и таблото.
Човек зад борда на самолета
Най-близо до командира е стюардът Найджъл Огдън. Той здраво хваща пилота за колана на панталоните – по-късно признава, че е бил много уплашен и е действал автоматично.
Когато самолетът се лишава от предното си стъкло, възниква силна разлика в налягането и вратата на пилотската кабина се отваря с гръм и трясък. Всичко вътре, включително кислородния резервоар, започва да лети, удряйки членовете на екипажа. Разбира се, пътниците чуват всичко това и започват да се паникьосват. Докато Найджъл Огдън държи командира за колана, останалите стюарди успокояват пътниците и ги молят да затегнат коланите.
Оцеляване извън самолета
Когато командирът на самолета е изхвърлен и притиснат към фюзелажа, автопилотът се изключва. Вторият пилот Алистър Ачисън поема управлението и предава сигнал за помощ. За свой ужас той осъзнава, че поради вятъра не може да чуе отговора от Ръководството на въздушното движение.
Междувременно държащият капитана Найджъл Огдън показа признаци на измръзване. Този ден времето е добро: видимостта е 10 километра, а температурата на въздуха е около +15 градуса по Целзий. Но екшънът се разиграва на над 5000 метра височина, в самолет, летящ със скорост 600 километра в час, и температура минус 17 градуса. На помощ на Огдън се притичват още двама стюарди.
Членовете на екипажа виждат лицето на Тимъти Ланкастър – очите му са отворени, но той не дава признаци на живот. Вторият пилот и стюардесите смятат, че капитанът вече е мъртъв. Но никой не смее да го пусне, защото тялото му може да попадне в двигателя и самолетът да се разбие. Освен това после Найджъл Огдън ще трябва някак да погледне в очите роднините на капитана. Решено е никой да не го пуска.
Аварийното кацане
След няколко опита вторият пилот най-накрая чува инструкциите от диспечерите. Първоначално той моли за разрешение да кацнат на летището в Лондон, защото вече е кацал там. Но му казват да кацне на летище Саутхемптън, защото се намира много по-близо. Въпреки че пилотът не е запознат с това летище, той се приземява благополучно.
Спешна евакуация на пътниците не е извършена – всички хора напускат през обичайния изход. Те са силно изплашени, а някои от тях – и ядосани, затова веднага са им изпратени психолози. Капитан Ланкастър е изнесен на носилка – оказва се, че е жив. Освен това се отървава леко: дясната му ръка, едната му китка, единият пръст са счупени, както и носът му, а някои части от тялото му са измръзнали. Найджъл Огдън получава изкълчено рамо, измръзване на лицето и увреждане на едното око.
Причина за аварията на BAC 1-11
Разследването установява, че предното стъкло на BAC 1-11 излита поради човешка грешка. Оказва се, че е монтирано само ден преди полета. Поради липсата на специалисти за нощна смяна, ръководителят на поддръжката решава да го монтира сам. Той взема няколко болта от склада и ръчно, без специално оборудване, закрепя с тях стъклото. От 90 болта 84 се оказват с по-малък от необходимия диаметър. А шест болта с правилния диаметър са твърде къси. Оказва се, че предното стъкло на самолета се държи на 2-3 нареза на резбата.
Съдбата на екипажа
Инцидентът оказва силно влияние на съдбата на членовете на екипажа. 5 месеца след инцидента капитан Ланкастър отново сяда зад щурвала на самолет. На 55 години той е пенсиониран по правилата на British Airways, но продължава да лети с EasyJet. Неговият спасител Найджъл Огдън получава силен стрес и решава да си намери друга работа. Животът на втория пилот Алистър Ачисън не се променя много – той продължава да лети и се пенсионира чак през 2015 г.
