Руски учени изясниха, че хората, които в определени ситуации трябва да изберат нестандартна за тяхната личност стратегия на поведение, изпитват по-голямо емоционално напрежение. В противовес това напрежение се снижава при проява на присъща на човека реакция, което се съпровожда с по-малка мозъчна активност.
Изследователи от три руски институции са провели експеримент, в който са участвали 46 души. Участниците демонстрирали снимки на хора, изобразяващи различни емоции – спокойствие, щастие или гняв.
След това им била предлагана стратегия за взаимодействие с всеки "виртуален човек" – да се въздържат от контакт, да се сприятелят или да проявят агресия. Активността на мозъка по време на провеждане на експеримента се фиксирала на електроенцефалограма.
След първия етап доброволците преминали диагностика за типа личност. Резултатите от изследването показали, че екстровертите по-често проявявали дружелюбност и това се съпровождало с по-малка активност на префронталната мозъчната кора, която играе главна роля в създаването на когнитивните схеми и вземането на решения.
Доброволците с висока оценка по скалата за психотизъм по-често избирали агресивно поведение, което при тях се съпровождало с по-малко изразена мозъчна активност.
В теорията на Ханс Айзенк съществуват четири категории хора. Всяка се явява резултат от комбинация на високо и ниско ниво на интроверсия и екстраверсия с високо или ниско ниво на стабилност и невротизъм. Например хората, които се явяват "стабилни интроверти", са склонни да се придържат към норми и правила, да бъдат грижовни и внимателни.
Айзенк е въвел още един тип измерване на личността – психотизъм. Хората с висока степен на изразеност на тази черта са егоцентрични, импулсивни и склонни да се съпротивляват на обществените норми.
Айзенк се е опитвал и да установи неврофизиологична основа на всеки от трите типа личност. Той установил, че ексраверсията-интроверсията е тясно свързана с нивото на активация на кората на главния мозък, което било установено с електроенцефалограма.
