Едва доловима грешка в превода на първия закон на Исак Нютон, незабелязана в продължение на три века, дава нова представа за това какво е мислил пионерът натурфилософ, когато полага основите на класическата механика.
Първият закон, известен като Закон за запазване на инерцията, често се перифразира по следния начин: „Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение, освен ако външна сила не го изведе от това състояние“.
Фотони нарушиха квантовомеханичен аналог на първия закон на Нютон
Но историята на тази доста очевидна на пръв поглед аксиома за инерцията е сложна. Пишейки на латински в своята книга от XVII век Philosophiae Naturalis Principia Mathematica (Математически начала на натурфилософията), Нютон казва: „Всяко тяло продължава да е в състояние на покой или да се движи равномерно право напред, освен доколкото е принудено да промени състоянието си от въздействащите сили“.
През вековете много философи на науката са тълкували тази фраза като за тела, върху които не действат никакви сили, казва Даниел Хоек, философ от Техническия университет във Вирджиния. Например през 1965 г. изследователят на Нютон Брайън Елис го перифразира, като казва: „Всяко тяло, което не е подложено на действието на сили, продължава да бъде в състояние на покой или равномерно движение по права линия“. Но това е малко озадачаващо, казва Хоек, защото във Вселената няма тела, които да са свободни от външни сили, действащи върху тях. Защо да правите закон за нещо, което не съществува?
В статия, публикувана в списание Philosophy of Science, Хоек твърди, че Нютон не е имал намерение да използва първия закон за въображаеми тела без въздействието на сила. Използването от Нютон на латинското освен доколкото (nisi quatenus) не е имало за цел да уточни, че законът се отнася само за такива тела, каза той, а да посочи, че движението се променя само дотолкова, доколкото сила го принуждава. С други думи, пише Хоек, по-добра перифраза би се отнасяла за всички тела: „Всяка промяна в състоянието на движение на тялото се дължи на външни сили“.
Тази разлика може да изглежда доста академична – в края на краищата теориите на Нютон са заменени от общата теория на относителността на Айнщайн. Но Айнщайн се основава на Нютон, казва Робърт Дисал, историк по философия на физиката в Западния университет в Онтарио. И хората са използвали погрешни тълкувания на първия закон на Нютон, за да твърдят, че теориите на Айнщайн и Нютон имат фундаментални философски разногласия, казва Дисал. По-специално, има оплаквания, че първият закон на Нютон е кръгов. Там се казва, че телата без сила се движат по права линия или остават в покой, но как да разберете, че те са свободни от сила? Е, защото се движат по права линия или остават в покой.
Исак Нютон и изгубените ръкописи на "божествения план"
„Изследването улеснява разбирането защо тази гледна точка е грешна“, казва Дисал. Не само, че Нютон не е възнамерявал да създаде закон за въображаеми тела, свободни от сила, казва Дисал, но и неговите съвременници не са го тълкували по този начин. „Мисля, че това е интерпретация, която хората са измислили, гледайки назад“, казва Дисал.
По-нататъшните бележки на Нютон показват съвсем ясно, че той е имал предвид първият закон да се отнася до всички тела, а не само до теоретично свободните от сила, казва Джордж Смит, философ от университета Тъфтс и експерт по трудовете на Нютон. „Целият смисъл на първия закон е да се подразбира съществуването на силата“, казва Смит. По времето, когато Нютон пише, той казва, че изобщо не се е приемало за даденост, че предметите изискват сила, за да бъдат задвижвани; има всякакви стари теории за това, че обектите имат собствена оживяваща сила. Аристотел например е смятал, че небесните тела са съставени от теоретична форма на материя, наречена етер, и естествено се движат в кръгове. Нютон отхвърля всички тези по-стари идеи, казва Смит и посочва, че няма такова нещо като обект, върху който да не действат сили.
Объркването относно това какво е имал предвид Нютон, вероятно продължава поради превода от латински на английски, направен от Андрю Моте през 1729 г., след смъртта на Нютон, който използва съчетанието „освен ако“ вместо „освен доколкото“. Това е фина разлика, поради която обаче изглежда, че Нютон говори за тела без въздействието на сила, вместо да обяснява защо всички тела реагират на сили, казва Хоек. След това хората „вероятно в по-голямата си част не са се върнали към оригиналния латински“, казва той.
Ябълката на прогреса: Митове за Исак Нютон
Новото обяснение е по-пълно, казва Рамон Бартелеми, изследовател по физика в университета на Юта. Думите, които учените използват, за да предадат своите идеи, могат да окажат голямо влияние върху разбирането, казва той, особено за учениците. „Мисля, че е наистина забавно, че хората все още говорят за това“, казва Бартелеми. „Това показва, че все още има дискусия... Всеки път, когато можем да предоставим повече възможности на учениците да се ангажират и да видят различна интерпретация, това е вълнуващ начин да накараме хората да се занимават с физика.“
Източник: Scientific American
