Сред най-добрите учени на отишлата си вече 2015 година сп. Nature посочва "редакторът на ембриони" и "ловецът на Плутон" в традиционния си рейтинг на светилата в науката.
Списъкът се оглавява от костариканката Кристина Фигерес, директор по глобалните климатични изменения в ООН. Тя е посветила живота си на борбата за екологията на планетата и съхранението на климата, затова Nature я нарича "климатичен страж".
Кристина Фигерес е изиграла ключова роля в подготовката на Парижкото споразумение по климата.
Според Nature в постигането на разбирателство между развитите и развиващите се страни ѝ помогнало нейното политическо майсторство. През 2009 година Фигерес се занимавала с организацията на копенхагенската конференция, посветена на климатичните изменения, а на 17 май 2010 г. е била назначена за изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
Следващият в списъка е Джунджиу Хуан, или "редакторът на ембриони". През април 2015 китайският генетик публикува статия, описваща работата по редактиране на генома на човешки ембриони с помощта на методиката CRISPR/Cas9.
Както отбелязва самият учен, "тази работа може да помогне да се установят генетични проблеми, свързани с рак или диабет, а също може да се използва за изучаване на функциите на различни гени, които те изпълняват по време на развитието на ембриона".
Статията предизвика оживена дискусия в научния свят, но самият автор на изследването отказва да участва в нея. Според него преди раждането на здраво дете с редактиран геном ще изминат поне 50 години и дотогава е необходимо просто да се продължи работата, без да се привлича излишно внимание към проблема.
Още един представител от предните редици е Алън Стърн, или "ловецът на Плутон". На 14 юли 2015 година космическата сонда "Нови хоризонти", а с нея – и цялото човечество, влязоха завинаги в историята – сондата се сближи на минимално разстояние от 12 500 километра до Плутон и събра безпрецедентни данни.
За това събитие Стърн се готви от 1989 година – предложението за организиране на мисията е подадено в НАСА именно тогава, а през 2000 година учените получили отказ. Сондата стартира чак през 2006 година и това се случи малко след като Международният астрономически съюз отне статута на Плутон като пълноценна планета и го причисли към джуджетата.
Веднага след кулминационния момент на мисията Стърн тутакси пристъпи към обработката на данните, изпратени и продължаващи да пристигат на Земята.
Сега "Нови хоризонти" лети към пояса на Кайпер – подобна на астероидния пояс област от Слънчевата система, към която принадлежи и Плутон.
Още един представител не толкова на науката, колкото на политиката, е Али Акбар Салехи, наричан "ядрения дипломат". На 14 юли 2015 година Иран подписва споразумение със страните от Шесторката (Русия, САЩ, Франция, Великобритания, Германия и Китай) по ядрената програма в замяна на снемането на търговските санкции.
Според документа Иран трябва да допусне инспекторите на МААЕ на своите ядрени обекти, а страните от Запада постепенно да свалят икономическите санкции от страната. Според редакцията на Nature споразумението ще стане ефективен инструмент по възстановяването на партньорските отношения между азиатските страни и страните от Запада.
Джоан Шмелц стана "гласът на жените в науката" през изминалата година. През октомври 2015 г. в Калифорнийския университет в Бъркли се разгоря скандал: проф. Джефри Марси беше обвинен в сексуален тормоз спрямо студентките и колегите си от нежния пол.
Резултат на скандала стана уволнението на Марси от университета. Инициатор на разследването беше именно Джоан Шмелц. От 2009 до 2015 година Джоан оглавяваше комитета на Американското астрономическо общество по положението на жените в астрономията. Сега тя заема поста директор на обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико.
"Дайте да намерим начин да свалим излишния натиск от младите жени, за да могат те спокойно да се занимават с наука, да пишат дисертации, без целия този излишен товар. Дайте да изменим системата", казва Шмелц.
В списъка на най-добрите учени на 2015 влезе и Дейвид Райх. Американският генетик археолог е използвал древни ДНК в качеството на инструмент за изучаване на миналото. Генетикът е секвенирал геномите на 66 древни хора – представители на ямната култура – останки от които били открити на територията на Русия.
Това изследване позволило на учените през 2015 година да стигнат до извода, че хората от ямната култура са осъществили мащабна миграция в Западна Европа преди около 5000 години.
"Прилагането на древна ДНК в качеството на средство за изучаване на миналото може да се сравни с изобретяването на нов инструмент, например микроскопа. С негова помощ може да се видят много неща, които преди това е било невъзможно да се забележат", отбелязва Райх.
Освен това един от най-добрите учени на годината е станал руско-немският физик Михаил Еремец. Той е получил признание за своите разработки в областта на свръхпроводниците и по-конкретно за разработката на екзотични свръхпроводящи материали на основата на сероводород.
Списъка на най-добрите от най-добрите се завършва от инженер-химика от Станфордския университет Женан Бао, планираща да внедри гъвкава електроника в човешкото тяло, Кристина Смолк, получила опиати от дрожди, и Браян Носек, установил, че към повечето от изследванията в областта на психологията следа да се отнасяме с резерви.
