Науката често се притичва на помощ, когато светът се сблъсква с големи проблеми. Например Зелената революция ни е избавила от глад, ваксините – от смъртоносни болести. Винаги има надежда, че науката рано или късно ще се справи с абсолютно всичко. Как стои въпросът с един от най-насъщните въпроси – бедността?
Още: Оксфордските академици вдигали наздравици с чаша от човешки череп чак до 2015 г.
Още: Древните римляни излъгали за военна победа над кушитите
На 3 април Агенцията за международно развитие (USAID) анонсира Лаборатория за световно развитие, която има за цел да ликвидира нищетата до 2030 година въз основа на нови технически решения. Това не е физическа лаборатория, а програма, обединяваща университети, частен сектор, власти и неправителствени организации, пише The Conversation.
Начинанието е амбициозно – USAID възнамерява да отделя по един милиард долара на година. Невъзможно е да се постигне поставената цел, но водоснабдяване, здравеопазване, продоволствена сигурност, енергетика, образование, изменение на климата – всичко това трябва само да спечели от активирането на учените в близките пет години.
Няколко дни по-късно – на 9 април, властите на Великобритания обявиха основаването на фонд „Нютон“ с бюджет 375 млн. паунда, предназначен за научното развитие на Бразилия, Индия и ЮАР (с цел укрепване на връзките на тези страни с Обединеното кралство).
Още: Революционно: Учени откриха как мозъкът ни създава, съхранява и извлича спомени
Още: Създадоха 3D принтирани вегански калмари (ВИДЕО)
Разбира се, не за първи път се влагат огромни средства в наука. Зелената революция и опитите да се изкорени маларията са добре известни. След Втората световна война имало надежда, че науката, подкрепяна от държавите, ще осигури мир, а новите технологии ще залегнат в основата на световната икономика.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Посочиха точния брой крачки, които трябва да правим на ден, ако работим седнали
Още: Невъзможен грамаж: Изчислиха колко месо да ядем седмично, за да не вредим на здравето си
И макар че резултатите от тези усилия трудно могат да се надценят, те не са постигнали крайната си цел. Зелената революция така и не стигнала до Африка, опитите да се унищожат маларийните комари се провалили, програмите за ваксиниране се натъкнали на сериозна съпротива в някои ъгълчета на земното кълбо, и то не само в развиващите се страни.
Но не бива да се съжалява, че чудото не се е случило. Науката не е панацея, а чудеса няма. Затова много по-добре виждаме колко сложни са връзките между науката, техниката и обществото. Новите знания не решават автоматично социалните проблеми. Технологиите далеч невинаги стигат навреме до хората, които отчаяно се нуждаят от тях. Но науката все пак притежава сила, която може да промени света.
Достъпното образование, подобряването на средствата за връзка, международното сътрудничество – всичко това в последните години е позволило да се създадат нови научни платформи и да се разбере защо възможностите на науката в съвременното общество са ограничени – най-малко се търсят лекарства срещу заболявания, присъщи за бедните слоеве, интернет е достъпен далеч не за всички. Не става дума за това, че нещо не знаем или не умеем, а за приоритетите в изследванията.
Още: Разкриха причината за изчезването на гигантските кенгура
Още: Археологическо проучване доказа гладиаторските битки с лъвове в Римската империя (СНИМКА)
Ето защо Лабораторията за световно развитие и фонд „Нютон“ не са просто поредният опит да се осигурят ваксини и Зелена революция там, където още ги няма. Лабораторията възнамерява да създаде „световен пазар на иновации“. Предприемачи, инвеститори, ръководители на корпорации се привличат наравно с изобретенията на учените.
Границите между частното и държавното в международните дела се размиват вече няколко години. В Найроби (Кения) от 2010 година работи център iHub, където науката, техниката и търговските разработки вървят ръка за ръка. Стига сме смятали, че социалното предприемачество (когато печалбите отиват за решаване на социални проблеми) е заслуга само на неправителствените организации, че частният сектор следва откритията на държавната наука, че международното развитие се случва само на търговския пазар.
В същото време никакъв частен сектор няма да създаде инфраструктура, няма да развие общодостъпни системи за здравеопазване и образование, няма да създаде гражданско общество. А без това нито науката, нито технологиите могат да направят нещо.
