Сред привържениците на свръхестественото съществува вярване, че хората, заедно с други живи същества и дори някои неодушевени предмети, излъчват цветни енергийни полета, наречени аури.
Според екстрасенси и други привърженици на езотериката тези фини еманации предават всякакъв вид информация за личността на човека, емоционалното му състояние (а понякога и историята), неговото здраве и т.н. Според едни аурите са видими само за надарени хора, докато други вярват, че всеки може да се научи да ги вижда с подходящо обучение.
Интернет е пълен със сайтове, обясняващи какво представляват аурите, как да ги видите и в някои случаи дори предлагат да ги снимат вместо вас. Но има ли истина в този предполагаем феномен?
Краткият отговор е не. Няма доказателства, че аурите съществуват въпреки многобройните опити да бъдат изследвани с емпирични методи, пише IFLScience.
Какво е аура?
Терминът аура идва от гръцката дума за бриз. За съвременните вярващи аурата представлява вид жизнена сила, която прелива извън тялото в облак от цветове и тонове. Според един уебсайт, „Един от начините да мислите за аурите е като „енергията“, която някой около вас пропуска“ – вероятно това трябва да означава „излъчва“. Тази енергия може да ви накара да се почувствате неудобно, докато други могат да ви накарат да се почувствате спокойни, в зависимост от притежателя на аурата.
ОЩЕ: Съществува ли тайнствената аура и какво преставлява тя?
Обясненията за източника на аурата са различни и често се основават на различни традиции, които показват неясни или трудни за описване жизнени телесни сили, като например древната китайска вяра в чи/ци или прана, която се появява в йогийските практики и индуистката литература. В много случаи тези мистични сили се смесват със съвременни научни термини, свързани с „енергия“, „вибрации“ и „електромагнитни полета“, в опит да звучат достоверно или да приложат съвременност на старите вярвания.
Често този феномен се защитава с така наречената фотография на аурата. Тази противоречива идея е свързана с работата на Семьон Кирлиан, съветски изобретател, и съпругата му Валентина, които очевидно са открили техника за показване на аурата на човек, след като са били свидетели на пациент, получаващ лечение с високочестотен електрически генератор в болницата в Краснодар през 1939 г. В експерименти Кирлиан успява да направи изображения, пълни с цветни облаци около обекта, които той интерпретира като аура на човека.
Кирлиановата фотография, както я наричат, всъщност е била добре познат феномен на физиците и електроинженерите преди работата на Кирлиан, но не е била добре известна на обществеността. По същество това е способността на електрическа искра да „направи собствена снимка“, докато преминава през фотографска емулсия, без обектив или камера. Това всъщност е форма на контактен печат и може да се произвежда без никакви специални камери, които се продават онлайн със съмнителни претенции.
Изследване на аурите и потенциални обяснения
Както бе споменато по-горе, идеята за аурите не е нова, както и усилията те да бъдат доказани чрез обективни и емпирични изследвания.
Кирлиановата фотография е подложена на множество изследвания, за да се тества предполагаемата ѝ способност да улови жизнената сила на човек под формата на изображение, но те не са успешни. Учените са снимали всичко – от хора до гъби, ябълки, монети, пръстови отпечатъци, ръце и т.н. Във всеки случай обектът, прехвърлен върху фотографската плака, бил придружен от облак лъчисти цветове, но тези модели се дължат на влагата, съдържаща се в обекта, която се прехвърля върху плаката под въздействието на ток. Въпреки това задълбочено развенчаване Кирлиановата фотография продължава да получава силна подкрепа и днес.
Също така, има многобройни опити да се провери достоверността на екстрасенси, които твърдят, че могат да разчитат аура.
През 1990 г. Робърт У. Лофтин извършва експеримент, при който екстрасенс е въведен в телевизионно студио без прозорци с преграда в центъра и вход във всеки край. Екстрасенсът и експериментаторът се намирали от едната страна на бариерата, а от другата били въведени редица различни субекти. Работата на екстрасенса била проста – той имал три минути, за да прецени колко хора има от другата страна на бариерата, но не можел да ги види. Резултатът: екстрасенсът не успял да постигне повече от шанса.
ОЩЕ: Паранормалните преживявания са норма, а не изключение, сочи ново изследване
В друго изследване (с по-усъвършенствана методология) експериментатор се скрил зад един от четири паравана, докато група екстрасенси и контролна група невиждащи се опитвали да го открият. Основното предположение и това, с което екстрасенсите очевидно се съгласили, била идеята, че предполагаемата аура се простира на поне няколко сантиметра от тялото и трябва да бъде забележима за чувствителен зрител.
Проведени са общо 36 сесии с общо около 1440 опита. Резултатите: екстрасенсите се представили малко по-зле от контролната група. И ако останете неубедени, можете да видите версия на този тип експеримент, извършен от известния Джеймс Ранди.
Научните обяснения за твърденията на някои хора, че виждат аури, също са различни. В миналото изследователите смятали, че това може да е рядка форма на синестезия – неврологично състояние, при което сензорни преживявания, които са склонни да бъдат отделни, се преживяват заедно. Например човек със синестезия може да вижда цветове, когато слуша музика или чува конкретни думи.
Изследванията обаче изключват това, тъй като не изглежда да има връзка между синестезията и предполагаемия феномен, наречен аура. В крайна сметка може да има различни причини, поради които някой може да „види“ аура, но това вероятно няма много общо с мистични способности или специални еманации.
ОЩЕ: Да усетиш как мирише цветът
Други фактори могат да включват изкривявания на възприятието, илюзии и халюцинации, както и други психологически фактори, като склонност към фантазии, яркост на въображението, а също и остатъчни образи. Хората наистина може да са заобиколени от топлинни, електромагнитни и електростатични полета, но наистина нищо не подкрепя идеята, че имаме аура.
