„Когато напуска някоя жена, той не го прави, защото изобщо не я желае вече. Хубавата жена е винаги желана. Но той желае друга и разбира се, това не е същото.
Този живот го удовлетворява, няма нищо по-лошо от това да го загуби. Този безумец е голям мъдрец. Но хората, които живеят с надежда, се приспособяват мъчно към този свят, където добротата отстъпва място на широтата, нежността – на мъжественото мълчание, общността – на самотната смелост. И всички казват: „Той е бил слаб, идеалист или светец.“ Трябва някак да се преглътне величието, което оскърбява.“
Албер Камю
Комплексът е това, което, от една страна, се е зародило в човека по силата на определени обстоятелства от живота в ранното детство, а се е проявило ярко много по-късно – казва Любов Заева, член на Европейската конфедерация за психоаналитична психотерапия. А от друга страна, той е и заложен във вътрешния свят, в безсъзнателното, като някакъв сценарий, като част от колективния опит на нашите предци, който се предава на генетично ниво като фрагменти от колективния живот. Той може тихо да се крие в дълбините на душата, докато стресови за психиката условия не го активират.
Комплексът „Дон Жуан“ е мъжки комплекс, който идва от детството. Той се характеризира със стремежа на мъжа да покори колкото се може повече жени. Подобен проблем може да възникне, ако майката е била властна жена и не е отделяла на момчето си достатъчно внимание. Преживялото подобно детство момче, ставайки мъж, може да изпитва неувереност и да не вярва в сексуалните си възможности. Освен това на ниво подсъзнание той може да е завладян от желанието да отмъсти на майката, правейки обект на мъст всички представителки на прекрасния пол.
Коронният му номер е бягството след съблазняване. Такова поведение се обяснява с комплекс за сексуална непълноценност, страх, че партньорката не просто ще остане неудовлетворена, но и ще го обвини за това.
По природа Дон Жуан е колекционер, независимо че колекцията му има специфична насоченост. Дон Жуан бива няколко типа, ето някои от тях, които ще назовем условно.
Самохвалецът красиво разказва за своите любовни похождения. Всяка победа повишава неговата значимост в собствените му очи. Нерядко с такива сексуални победи мъжете от този тип компенсират неуспехите си в професионалната дейност.
Презастраховащият се – той се стреми да се заобикаля с голям брой почитателки, но избягва прекалено активни и самостоятелни представителки на нежния пол.
Самецът се чувства толкова по-значим, колкото по-голямо количество от обкръжението му попадне под негово влияние. Появата на друг мъж, претендиращ за някоя от „самките“ му, се възприема като лична обида.
Събирачът на дългове се пръска от завист към успехите на други мъже. Затова съблазняването на жената на някой успешен човек за него е огромно удоволствие: в нещо е успял да надмине този късметлия.
Звездоброецът се привлича само от недостъпни жени. Например най-успешните жени или жените началници. И колкото е по-недостъпна тя, толкова е по-желана. Непостигнал успех в професията, той се издига по кариерната стълбица с помощта на жените.
Милият приятел – всяка от партньорките му е сигурна, че е единствена и неповторима. Той толкова страстно и искрено убеждава всяка с своята неземна любов, че жената просто не може да повярва, че е една от многото. Ясно е, че той много се старае многобройните му похождения да не пресичат пътищата си.
Мъжът с комплекс „Дон Жуан“ е и мечта на жените, и тяхна трагедия. Неговите избраници недоумяват как вчера страстният почитател и любовник след страстната нощ изведнъж изстива към тях, отделя се и накрая изпада от живота им. Има много причини, поради които мъжът изведнъж може да бъде завладян от този комплекс.
За мъжете с такъв комплекс ценността не е в дълбочината на отношенията с жените, а в тяхното количество. Такъв мъж бързо приключва отношения с една партньорка и преминава към следващата. И се държи така, понеже не може по друг начин. Комплексът „Дон Жуан“ е достатъчно сериозен, тъй като изоставените деца на Дон Жуан скоро сами стават носители на различни комплекси.
Такъв мъж обикновено иска отношения, мечтае за тях но… се бои от близост. Докато неговата страст е далечна като обект, тя е интересна. Той е като ловец, готов да я преследва и да преодолява препятствия. Но стига тя да стане близка, го завладяват тревога и страх, които се крият под привидния вид на студ и скука. Това е смърт на неговите илюзии за получаване на илюзорна наслада и сигнализира за замразяване на емоциите.
Зрелият мъж знае какво да прави с жената след интимна близост – той продължава да я опознава, да гради отношенията по-нататък вече с отчитане на новите знания и на новия етап. Инфантилният мъж може да реализира себе си само в пространството „Аз“. Пространството „Ние“ е неразбираемо за него. Той е като детенце, което трябва да получи нещо, но безвъзмездно. Разточителство за него е сам да даде нещо, той се страхува, че жените ще отнемат всичката му сила, цялата му привлекателност и младост.
При някои мъже зад този комплекс се крие не само страх от зрели отношения с жена, но и страх от самите жени, както и скрити, несъзнателни желания. Отхвърляйки жените, той унищожава своя страх пред женския свят по принцип.
Страхът да бъдеш отхвърлен и изоставен нерядко тласка мъжете да спасят себе си от възможното нарцистично поражение („Мен? Да ме изоставят?“), затова те прибягват до „профилактика“ – по-бързо да изоставят партньорката първи. Няма ли жена наблизо – няма и заплаха, която да му причини болка, да го изостави, предпочитайки друг.
Осъзнаването на това, че човек се управлява от комплекс, може да помогне по друг начин да се погледне на общуването. Сдържането на напрежението от сближаването след секс, от наличието на друг човек, е тежко за такъв мъж, но преодолявайки своя страх, изучавайки го, интегрирайки го като опит, като знание за себе си, другите и света, той получава шанс да направи крачка към зрелостта, получена от друга наслада – от духовната близост.
