Преди стотици милиони години се е образувал суперконтинент, наречен Пангея. За около 125 милиона години тя е съдържала почти цялата суша на Земята. Оттогава части от Пангея са се раздалечавали и комбинирали по нови начини. И така, кой е най-големият континент днес? А какво да кажем за най-малкия?
Суперконтинентът Пангея (Fama Clamosa / CC BY-SA 4.0)
Отговорът зависи от това какво се счита за континент. От уроците по география знаем, че най-големият континент е Азия. Азия обхваща повече от 44,5 милиона квадратни километра. Африка е следващият по големина континент, следван от Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Европа и Австралия.
Но географите спорят за континентите от древността. Според книгата „Митът за континентите. Критика на метагеографията“ (University of California Press, 1997) разделенията между континентите се основават до голяма степен на традиция и култура, пише Live Science.
iStock
Континентите са големи площи земя, предимно заобиколени от вода – но това определение оставя място за тълкуване. Днес Европа и Азия понякога се комбинират и се наричат „Евразия“. По същия начин много деца в страни от Латинска Америка, като например Чили, изучават Америка като един континент вместо два. Взети заедно, Северна и Южна Америка имат площ от малко над 42 милиона квадратни километра – по-голяма от Африка, но все пак по-малка от Азия.
Според някои интерпретации Австралия е най-малкият континент с малко под 8 милиона квадратни километра. Геолозите обаче определят континентите по различен начин и добавят поне още един континент, който е още по-малък.
Континентите според геолозите
„Континентите имат специфична структура на земната кора – казва Джоан Сток, преподавател по геология и геофизика в Калифорнийския технологичен институт. – Те са съставени от скали, които са по-малко плътни от скалите в океанските басейни.“
Карта на света, с границите на отделните тектонски плочи (USGS / Public Domain)
И двата вида скали съществуват върху тектонски плочи – късове от земната кора, които се носят върху горещата магма под повърхността на планетата. За геолозите континентите са големи области от съседна континентална кора. Използвайки това определение, геолозите признават континент, наречен Зеландия, който е дори по-малък от Австралия.
Когато тектонските плочи се сблъскват една с друга, областите, образувани от океанска кора, често се избутват под континенталната кора и обратно в магмата. „Те се рециклират“, казва Сток. Континентите, от друга страна, са склонни да останат на повърхността на Земята. Въпреки че континенталната скала обикновено е достатъчно лека, за да остане над морското равнище, тя невинаги остава над водата.
Надигащите се морета могат да покрият континенталната скала. Тя също може да се разтяга и изтънява, като се избутва частично под морското равнище. Такъв е случаят около Нова Зеландия. Островите на Нова Зеландия всъщност са най-високите точки на предимно потопен континент с площ от почти 5 милиона квадратни километра. Според изследване, публикувано от Геоложкото общество на Америка, от 2017 г., този континент се нарича Зеландия и „геолозите наистина го смятат за континент“, казва Сток.
Топографска карта на Зеландия (Ulrich Lange, Bochum, Germany / CC0)
Докато Нова Зеландия има земна маса, по-малка от 4% от Австралия, Зеландия е около две трети от размера на Австралия. „Има Договор за морско право, според който страните могат да претендират за континентални региони, които са прикрепени към техните континенти под морското равнище“, казва Сток. Нова Зеландия успешно е разширила своята подводна територия, като е картографирала краищата на Зеландия.
Най-малките континенти
Но ако Зеландия се счита за континент, той ли е най-малкият? Или има още по-малки континенти? Когато големи континенти се разпадат, изглеждат като натрошена плоча – има големи късове като Африка, средно големи като Зеландия и много малки парченца континентална скала. Тези фрагменти са известни като микроконтиненти. Някои са острови, други са изцяло под морското равнище.
По-голямата част от Зеландия е под водата. Пирамидата на Бол, близо до остров Лорд Хау, е едно от местата, където континентът се издига над морското равнище. (National Imagery and Mapping Agency / Public Domain)
По думите на Сток повечето геолози всъщност не смятат микроконтинентите за континенти. Вместо това те запазват етикета за големи късове – по същество „такива, които геолозите биха могли да изучават и да видят как се събират отново заедно“. Според геолозите, които спорели за включването на Зеландия като континент през 2017 г., няма консенсус дали нещо по-малко трябва да се брои.
Все пак изучаването на микроконтинентите е полезно. Според Сток знанието, че скалите са континентални по произход – за разлика например от вулканични като Хавайските острови – може да помогне на геолозите да идентифицират къде може да бъдат намерени ресурси като минерали или изкопаеми горива.
Сток изследва един от най-малките микроконтиненти, идентифицирани досега: малък остров в Калифорнийския залив, наречен Анхел де ла Гуарда (известен още като остров Архангел), който има площ от само 930 квадратни километра. Той се е образувал поради игра на геоложко дърпане на въже. Първоначално „полуостров Долна Калифорния е бил залепен за останалата част от Мексико“, казва Сток. Цяла Калифорния е била част от Северноамериканската тектонска плоча. След това „тихоокеанската плоча го е грабнала“ преди около 10 милиона години.
LPLT / CC BY-SA 3.0
Според изследване на Сток и нейните колеги, публикувано в списание Tectonics, разривът между двете плочи се е преместил отново преди около 2 милиона години, оставяйки малка част от континенталната кора от Долна Калифорния – Исла Анхел де ла Гуарда – обратно на Северноамериканската плоча, заобиколен от океанска кора, което на практика я прави микроконтинент. „Това може да се случи при разломи при приплъзване – казва Сток. – Тихоокеанската плоча го е върнала“.
ОЩЕ: Геолози описаха появата на следващия суперконтинент – Амазия
