Психолозите и експертите по мотивация постоянно ни убеждават, че да скучаем, е добре за нас. Но има и обратна страна. Изследванията показват, че скуката може да събуди садистични наклонности у човека. Ето какво трябва да знаете за тази тревожна особеност.
За мнозина пандемията се превърна в изпитание за способността им да издържат на скуката. В скорошно допитване, проведено от група европейски психолози, поръчано от италианското правителство, скуката се оказала на второ място сред най-често срещаните негативни емоции по време на пандемията. От нея най-силно страдали младите хора.
За разлика от тъгата, гнева или раздразнението скуката изглежда сравнително леко неудобство. Рядко я приемат сериозно, с оплаквания от скука е неудобно да отидеш на психотерапевт. Междувременно постоянната потискаща скука може да бъде опасна - както за самия човек, така и за другите.
Не е нужно да се оглеждате далече за примери: изследване от 2021 г. е установило, че отегчените хора са по-склонни да нарушават правилата за социално дистанциране. Скучаещите работници са по-малко продуктивни, отегчените ученици са по-малко способни да усвояват информация. А в някои случаи скуката може да доведе до трагични последици.
Моята скука е ваш проблем
Престъпленията от скука не са толкова рядко явление. Например психолозите предполагат, че това обяснява скока на престъпността сред непълнолетните и младежите през лятото. Училищата са затворени, а тийнейджърите – особено тези от неравностойни райони и семейства – просто нямат с какво да се занимават. Разбира се, би било погрешно да се направи такъв извод само от статистиката. Но има и други факти.
В началото на 2022 г. учени от университета в Орхус (Дания) са публикували преглед на девет проучвания за връзката между скуката и жестокостта. В едно от тях участниците трябвало да опишат дали са се държали жестоко към други хора (роднини, подчинени или подопечни). Други разглеждали прояви на жестокост в различни условия, като например сред американски военни, които проявявали садистични наклонности един към друг, когато нямало какво да правят.
Резултатите показали, че садистични наклонности най-често се наблюдават при хора, които постоянно се оплакват от скука. Авторите на една от статиите дори провели необичаен експеримент. Някои от доброволците били помолени да гледат скучно 20-минутно видео за падащата вода, а на други бил предложен по-вълнуващ документален филм за Алпите. Пред участниците били поставени кафемелачка и чаша с живи ларви на мухи: „Ако ви омръзне, можете да ги смелите”, казали им изследователите. Тринадесет души се съгласили да направят това и почти всички били от групата на "скучаещите".
Когато скуката стане непоносима
Всички ние от време на време скучаем и в това няма нищо фатално. Но къде е границата между нормалната скука и тази, която се усеща като истинско мъчение? Професор Томас Гьотц от университета в Констанц в Германия е извел цели пет варианта на това чувство въз основа на два показателя: валентност (добре или зле се чувства човек) и степен на възбуда.
Безразличната скука е най-безобидният вариант. В този случай човек не се интересува от нищо, но и не страда от това. Това състояние често се появява по време на умора след продължително натоварване, завършване на важна задача или просто на заслужена почивка.
Следващият тип, който създава не толкова безпокойство, а „вълни във водата“, е калибриращата скука. В това състояние човек изпитва леко вълнение и предвкусва, че скоро ще стане по-весело и ще прави нещо. Следва търсещата скука – когато вниманието ни вече е готово да се хване за нещо.
След това започва "червената зона" - скуката се превръща в мъчение. Най-високите показатели за възбуда и отрицателна валентност са в реакционната скука. Човекът се дразни от ситуацията и активно търси изход от нея. Крайното състояние е апатичната скука. Човек страда от бездействието, но вече не чувства сили да промени нещо.
В своето изследване Гьотц подчертава, че именно реакционната скука е свързана с високи нива на агресия у участниците. Интересното е, че най-често се съобщава от студенти и ученици.
Нарушен баланс
Още през 60-те години на миналия век психологът от университета в Торонто Даниел Берлин изказал мнение, че скуката не е придружена от потискане, а от възбуждане на нервната система. Според теорията на Берлин нашата нервна система се стреми към баланс между свръхстимулация и недостатъчна стимулация. И двете крайности са неудобни за нас. А самото усещане за скука не е нищо повече от сигнал, че балансът е нарушен.
Психологът и автор на Out of My Skull: The Psychology of Boredom („Вън от главата ми: Психологията на скуката“) Джеймс Данкерт веднъж провел експеримент: той показвал на доброволци ту тъжни, ту скучни видеоклипове. В скучно видео двама мъже бавно простирали бельо. В края на експеримента Данкерт взел проби от слюнката от участниците и измерил нивата на кортизола - хормона на стреса. По-високо се оказало то сред тези, които гледали видеото за бельото.
Много изследвания показват, че монотонността и липсата на нови преживявания действат потискащо. Например в експериментите на Гьотц участниците заявили, че най-често се отегчават поради еднообразни, повтарящи се дейности. „Беше като Ден на мармота: четеш учебник, изпълняваш задача, след това преразказваш темите и на следващия ден всичко отначало“, заявил един от тях. И това се отнася не само за заниманията, но и за средата, в която се намираме.
През 2012 г. невробиологът и специалист по психогеография Колин Елард се заел да оцени как околната среда влияе върху човешкото състояние. Той организирал няколко разходки с доброволци в различни части на града. В райони с безлики, подобни една на друга къщи участниците били по-сдържани, общували по-малко помежду си и изглеждали унили. Но там, където имало много разнообразна архитектура, уютни кафенета и магазини, хората се оживили и изглеждали по-ангажирани.
Интересното е, че скуката действа потискащо и на животните. Освен това тя придобива разрушителен ефект в условия на плен. В клетки, където околната среда е бедна и животните няма с какво да се развличат, те боледуват по-често, могат да станат агресивни и да се наранят. Например големите папагали изтръгват перата си и скоро стават голи, а шимпанзетата плюят по посетителите. Работниците в зоопарковете са наясно с този проблем и се опитват да разнообразят средата за своите подопечни.
Откъде идва садизмът?
Силната скука те кара да търсиш какъвто и да е начин да се ободриш - дори и той да не обещава приятни усещания. Например преди няколко години учените провели експеримент: затворили доброволци в бедно обзаведена стая, оставяйки като „забавление“ само един бутон, свързан електрошок. Дори 15 минути насаме със себе си били толкова неприятни, че повечето от участниците били готови да получат токов удар. И някои от тях – не един. Как тук да не си спомниш за папагалите, които си скубят перата.
Но да нараниш себе си, е едно, а да пожелаеш същото на другите и да се забавляваш с това, е съвсем друго. Садизмът се числи към "най-тъмните" черти на личността. Ако човек изпитва удоволствие от страданието на другите, ние автоматично подозираме, че нещо не е наред с него. Вярно ли е, че склонните към садизъм хора могат да причиняват болка на другите от скука? Или е обратното и крайната степен на скука може да събуди садиста във всеки от нас?
Психолозите от университета в Орхус смятат, че и двете хипотези може да са верни. В човешкия мозък системата за възнаграждение може да е нарушена. Такива хора са по-малко търпеливи, имат нужда от повече преживявания, често свързани с риск. Неслучайно хора с психопатични черти често попадат в престъпния свят – обикновеният живот е скучен за тях. Можете да си спомните героя от сериала "В обувките на сатаната" Уолтър Уайт, който първоначално се включва в бизнеса с наркотици, за да осигури семейството си, но след това признава, че харесва този живот - той го прави "жив".
Но има и други ситуации, в които скуката става опасна.
Кой е изложен на риск от скука?
"Хроничната скука може да бъде проблем за хора с много различни темпераменти - обяснява социалният психолог Александър Шаховцов. - Това са не само хора с висока чувствителност към възнагражденията, но и хора, които са прекалено чувствителни към болката и наказанието. Те могат да бъдат недостатъчно стимулирани поради съображения за самозащита. При това именно те могат да бъдат ценители на филмите на ужасите – така получават безопасно удовлетворение.“
Има и данни, че хората, страдащи от скука, изпитват проблеми с определянето на своите емоции. Трудно им е да разберат какво им носи радост и какво ги потиска. Желанието да се избяга от решаването на проблемите в безсмислени забавления още повече поставя скуката във воденичните камъни: вътрешният компас се нарушава, принуждавайки ги винаги да бягат от неприятните усещания. В този случай може да се наложи помощ от психотерапевт, подчертава специалистът.
В същото време постоянната, непреходна скука може да бъде заучено чувство. Тя се образува, когато нивото на стимулация е постоянно неадекватно. Например, ако в училище детето постоянно се сблъсква с твърде трудни или твърде прости задачи. Психологът Пол Силвия от Университета на Северна Каролина казва, че за да се почувствате интерес към нещо, трябва да имате интервал между това, което разбирате, и това, което все още не разбирате, но чувствате, че сте способни да разберете.
Не е нужно да се страхувате от скуката. Напротив, важно е да ѝ се отдавате от време на време – за да възстановите своята продуктивност. Но е важно да държите скуката под контрол, за да не се превърне в разрушително чувство. За да направите това, психолозите съветват да променяте ситуацията от време на време и да правите нещо познато по нов начин (да речем, да вървите по различен маршрут); да следите емоциите си и да преценявате в кои моменти става скучно и с какво е свързано това; да търсите занимания, които биха осмислили живота – благотворителност, хобита или научаване на нещо ново.
Източник: ТАСС
