Международна група учени с участието на руски изследователи са провели първия в света статистически анализ на така наречените бавни и нискочестотни земетресения.
Резултатите ще помогнат да се разберат по-задълбочено сложните тектонски процеси, протичащи в земните недра. Изследването е публикувано в сп. Science Advances.
Подобни земетресения не водят до забележими колебания на земната повърхност, хората не ги усещат, а доскоро не са били засичани и от уредите. Те били забелязани с помощта на високочестотните GPS приемници, способни да проследяват микроскопичните измествания на земната повърхност, а също и със съвременните сеизмографи.
Теориите сочат, че причина за бавните земетресения се явяват приплъзвания на литосферните плочи една спрямо друга. Зоните на приплъзване се намират на голяма дълбочина, където температурата е достатъчно висока, за да придобият пластичност породите и да изхвърлят постепенно сеизмичното напрежение. Този процес се явява причина за периодичността на бавните земетресения, разказва Никола Шапиро от Института по физика на Земята в Париж.
Учените решили да проведат статистически измервания и да изяснят дали има връзка между различните "бавни земетресения". Александър Гусев, завеждащ лабораторията по сеизмология в Института по вулканология и сеизмология на РАН, коментира получените резултати:
"Създава се впечатление, че откритите при анализа на клъстерите нискочестотните земетресения се събират в по-големи клъстери а те на свой ред – в още по-големи. Като груб аналог на това може да се посочи Сахара, която е слабо обитаема, но в която все пак може да се намерят живеещи групи от хора. На някои места тези групи образуват селища, а вече няколко такива селища се събират в град."
На въпроса, защо се случва така, учените все още не могат да дадат точен отговор, но смятат, че откритите от тях колективни взаимодействия на нискочестотните земетресения са свързани с наличието на "течни флуиди" в зоната на разлома.
Според Никола Шапиро в дадения случай това може да е вода, която на дълбочина приблизително 40 км се освобождава при преобразуването на едни минерали в други.
