Учените най-накрая намериха обяснение за мистериозното увеличение на метан в атмосферата през 2020 г., предаде АФП, цитирана от БТА.
Причините за това са по-влажните и по-топли условия в някои региони, но също така, по ирония на съдбата, и намаляването на емисиите на замърсяващ газ, става ясно от ново проучване. Изследователите бяха изненадани от рязкото увеличение на концентрацията на метан в атмосферата през 2020 г., въпреки въведените ограничения заради пандемията от КОВИД-19.
Забавянето на икономическата активност всъщност доведе до спад в отделяния от индустрията метан. В изследване, публикувано в списание "Нейчър" и ръководено от професор Шушъ Пън от Пекинския университет, международен екип от учени откри ключа към енигмата. Първият фактор са по-ниските нива през 2020 г. на хидроксилни радикали - основният отговорник за намаляването на метана в атмосферата.
Хидроксилните радикали, които са в изключително малки количества и с продължителност на живота по-малко от секунда, "веднага щом видят нещо, го изяждат и изчезват", обяснява френският изследовател Филип Сие, който ръководи проучването в рамките на Лабораторията за климат и науки за околната среда. Но тези почистващи суперсили са свързани с емисиите на азотни оксиди (NOx)- замърсители, отделяни основно от транспортните средства. По време на пандемията количествата им намаляха. Следователно учените стигат до един парадокс: когато замърсяването намалява, метанът се увеличава.
Вторият фактор е свързан с увеличаването на естествените емисии на метан от влажните зони. Микроорганизмите в блатата или торфищата произвеждат този газ. Тези райони са "много чувствителни към климата", посочва изследователката Мариел Соноа. "Микроорганизмите произвеждат повече метан в по-топъл и влажен климат". През 2020 г. по-влажните и по-топли условия в северните високи географски ширини и в тропиците в северното полукълбо са причина за по-високото ниво на метан, е мнението на специалистите.
Проучването също така посочва парадоксалния ефект от намаляването на замърсяването. "Когато спаднат емисиите на азотните оксиди с около 20 процента, може да се увеличи метанът два пъти по-бързо и това ни изненада много", допълва Филип Сие. Метанът е обект на особено внимание в борбата срещу климатичните промени, тъй като дори и ако има продължителност на живота в атмосферата много по-кратка (около десет години) от въглеродния диоксид, неговата затопляща сила е много по-висока: 28 пъти повече за 100 години. Той е отговорен за около една трета от глобалното затопляне след индустриалната революция. Неговите емисии са предимно (60 процента) свързани с човешката дейност, като промишленост с изкопаеми горива, селско стопанство, добитък, отпадъци. Останалото идва от влажните зони, отбелязва АФП.
