Знаете ли, че масовото измиране на динозаврите далеч не е единственото подобно събитие в историята на Земята? Науката познава пет по-значими масови измирания, когато поне три четвърти от всички съществуващи видове на Земята са изчезвали за определен геологичен период от време. Предвид настоящите тенденции в глобалното затопляне на планетата и изменението на климата, много изследователи са на мнение, че ние бихме могли да се окажем шестия подобен случай.
Откриването на първопричината за масовите измирания отдавна е гореща тема за учените, тъй като установяването на условията на околната среда, довели до изчезването на повечето видове в миналото, може потенциално да помогне за предотвратяване на подобно събитие в бъдеще, пише Популярная механика.
Група учени от Университета в Сиракуза, от Калифорнийския университет в Бъркли и от Калифорнийския университет в Ривърсайд, както и от редица други учебни заведения, наскоро публикуваха статия за масовото изчезване в късния ордовик, което всъщност е първото от тези пет, за които споменахме (то се е случило преди около 445 милиона години). Около 85% от морските видове, повечето от които по това време живеели в плитководните океани, напълно изчезнали от лицето на планетата.
Водещият автор Александър Пол от Калифорнийския университет в сътрудничество с други учени изследва океанската среда преди, по време на и след измирането на видовете, за да определят как се е случило това събитие и какви фактори са го предизвикали. Описвайки картината на океанската екосистема през ордовикския период, експертът Сет Финеган заявява, че моретата са били с огромно биоразнообразие. Океаните са били дом на някои от първите рифове, създадени от животни, но в същото време гръбначните животни са били малко.
„По онова време в океана е имало много познати и днес групи животни като мекотели или охлюви, но също така и много други групи, които сега са силно намалели или напълно изчезнали - трилобити, брахиоподи и морски лилии“, обяснява Финеган.
За разлика от бързото масово изчезване на животинския свят през кредата и терциера, когато динозаврите са измряли преди около 65,5 милиона години, първото масово измиране се е случило много бавно като е продължило от половин милион до два милиона години. Зунли Лу, професор в университета в Сиракуза, заедно със своите студенти измерва концентрацията на йод в карбонатните скали от този период и прави важни заключения за нивата на кислород на различните океански дълбочини. Концентрацията на елемента йод в карбонатните скали служи като индикатор за промените в нивото на кислорода в океана през цялата история на Земята.
Техните данни, комбинирани с компютърни симулации, показват, че няма доказателства, че аноксията (липсата на кислород) се е влошила по време на измирането в плитководните части на океана, където са обитавали повечето организми. Това означава, че през късния ордовик е настъпило захлаждане на климата в комбинация с допълнителни фактори и именно това е станало причина за масовата гибел.
От друга страна, са налице доказателства, че в същото време аноксията в дълбоките части на океана се е увеличавала и тази мистерия не може да бъде обяснена с класическия модел на циркулация на кислорода в океана. Според експерта по моделиране на климата Александър Пол, учените са очаквали оксигенация на горните слоеве на океана в отговор на застудяването, тъй като атмосферният кислород се разтваря предимно в студена вода. Те обаче са останали изненадани като установили увеличена аноксия в долните слоеве на океана. Това обикновено се свързва с глобалното затопляне, причинено от вулканична дейност.
Сериозното охлаждане вероятно е променило модела на циркулация в океана, като е спряло потока на богатата на кислород вода от плитките морета към дълбоките океани. В момента учените се опитват да съберат възможно най-много данни за древното събитие, което завинаги е променило живота на Земята.
