Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Как да станем безсмъртни и искаме ли това?

27 юли 2014, 09:36 часа • 95291 прочитания

Ако все повече и повече хора достигат възраст 100 години, то възниква закономерният въпрос: колко теоретично сме способни да живеем? И какво може да ни струва това? 

Книгата „Макробиотика, или изкуството за продължаване на човешкия живот“ принадлежи на перото на д-р Хуфеланд, един от родоначалниците на геронтологията. 

Известният през XVIII век терапевт, бивш семеен лекар на много знаменити хора, от Шилер до Кутузов, е завършил своя труд през 1797 г., след осем години изучаване на предмета.

Сред посочените от него многобройни фактори, свързани с дълголетието, е умерена диета с голямо количество зеленчуци и малко количество месо и сладки брашнени изделия, активен начин на живот, грижа за здравето на зъбите, ежеседмично къпане в топла вода със сапун, добър сън, чист въздух и добра наследственост (родители, сами живели дълго). 

Към края на книгата докторът изказва страстна надежда, че „продължителността на човешкия живот може да бъде увеличена двойно спрямо смятаното за естествен предел, и то без загуба на пълноценна активност“. 

Според тогавашните оценки на Кристоф Вилхелм фон Хуфеланд половината от всички родени деца са обречени да умрат, недоживели до десетгодишна възраст. Плашещо високо ниво на смъртност! Но ако детето щастливо преживее едрата шарка, рубеолата, морбилито, то има добър шанс да живее до 35 години и повече. Според Хуфеланд при наличието на идеални условия човек може да живее до 200 години. 

Лежи ли в основата на тези твърдения още нещо освен богатото въображение на лекаря от XVIII век? Безспорно, смята директорът на лабораторията в Института за демографски изследвания към обществото „Макс Планк“ (Германия) Джеймс Вопел. 

„Средната продължителност на живота всяко десетилетие се увеличава с две и половина години – подчертава той. – А това са по 20 години на всяко столетие.“ 

В своята лаборатория Вопел се занимава с въпросите на дълголетието и оцеляването в човешки и животински популации. Според него моделът, по който се увеличава продължителността на живота, за последните 100 години се е променил силно. 

До 1950 г. повечето успехи в тази област са били свързани с резултатите от борбата с високото ниво на смъртност сред новородените. Но в следващите години най-голямо снижение на смъртността е било отбелязано при хората над 60 години, а в съвсем скоро време – и сред 80-годишните. 

С други думи, ние не само в голямо количество благополучно преживяваме детството, но и след това живеем по-дълго – много по-дълго! 

Вашата възраст е съчетание от много фактори 

Количеството дълголетници в света – хората, които са прехвърлили 100-те – както се очаква, между 2010 и 2050 г. ще се увеличат 10 пъти. 

Според Хуфеланд сериозно влияние върху това оказва възрастта, до която са доживели нашите родители. С други думи, нашето дълголетие има силен генетичен аспект. Но увеличението на количеството дълголетници не може да се обясни с едната генетика, която очевидно не се е изменила силно за последните няколко столетия. 

Причината по-скоро се крие в значителното подобряване на нашия живот, което не противоречи на изследванията на д-р Хуфеланд – по-добра хигиена и медицинско обслужване, по-съвременни методи за лечение, по-чиста вода, по-добро образование и по-съвършени стандарти на живот, например топли и сухи жилища. 

„Общо взето всичко се свежда до по-добрата медицина и по-голямото количество пари“, резюмира Вопел. 

И все пак това, което ни дава съвременната система за здравеопазване и привидно подобряващите се условия на живот, не удовлетворява много хора. Желанието да се продължи животът не отслабва. 

Един от популярните подходи е ограничението на потребяваните калории. През 30-те години на ХХ век учените са забелязали, че мишките, които се хранят колкото да не гладуват, живеят доста по-дълго от тези, които имали възможност да ядат на воля. 

Последвалите опити с макаци резус потвърдили този факт, което обаче противоречало на резултатите от 20-годишни изследвания на Американския национален институт за стареене – маймуните, които били поставени на нискокалорична диета, макар и да боледували по-рядко от контролната група, средно не живеели по-дълго. 

Авторите на изследването отбелязали, че макар ограничението в калориите да е внесло определен принос в продължителността на живот на животните, картината като цяло зависела от сложно съчетание между наследственост, хранене и влияние на околната среда. 

Големи надежди за дълголетие се залагат на ресвератрола – природен фитоалексин, който се отделя от някои растения (например грозде) за защита от паразити. Впрочем дали източникът на вечната младост се крие в гроздето, все още е голям въпрос. 

Както е забелязано, ресвератролът оказва на опитни животни също толкова благоприятно действие, както и ограничаването на порциите храна, но все още няма изследвания, доказващи, че приемът на тази биодобавка е способен да увеличи продължителността на човешкия живот. 

Няма граници? 

Но защо изобщо стареем? „Всеки ден ни се нанася вреда, която не можем напълно да компенсираме – обяснява Вопел. – Натрупването на такъв род увреждания (в нашия организъм) се явява причина за възрастовите заболявания.“ 

Не всички живи организми са такива. Например хидрите – примитивни, подобни на медузи същества, обитаващи сладководните водоеми – имат висока способност за регенерация след практически всякакви нанасяни им увреждания. От клетките, прекалено увредени, за да бъдат възстановени, организмът на хидрата просто се отказва. При човека такива увреждания на клетките могат да станат причина за развитието на ракови тумори. 

„Хидрите насочват своите ресурси преди всичко за възстановяване, а не за размножаване като хората – отбелязва Вопел. – Човекът има друга стратегия за оцеляване на ниво вид.“ 

Хората може да умират рано, но нашата поразителна плодовитост ни позволява да преодоляваме високото ниво на смъртност. Сега, когато смъртността сред новородените е сравнително ниска, няма необходимост да се насочват толкова ресурси за размножаване, смята Вопел. 

„Фокусът се заключава в това да се повиши способността за регенерация, вместо да се хаби енергия за трупане на тегло. На теория това трябва да е възможно, макар никой да няма и най-малка представа как може да се постигне.“ 

Ако успеем да спрем постоянното увреждане на нашите клетки и достигнем така нареченото пренебрежимо, незначително стареене – тогава вероятно нашата възраст няма да има горен предел. Ако това се случи, ще изчезне и причината, поради която изобщо умираме.“ 

„Би било чудесно да живееш в свят, в който смъртта не е задължителна. Сега всички сме обречени на смъртна присъда, независимо че никой от нас не е сторил нещо, за да го заслужи.“ 

Това са думи на Генадий Столяров, философ трансхуманист (привържениците на тази рационалистична гледна точка смятат, че напредналите технологии са способни да ликвидират стареенето и смъртта) и автор на предизвикалата спорове книга за деца „Смъртта – това е неправилно“, в която е направен опит да се накара съзнанието на детето да отхвърли фаталистичните представи за неизбежността на смъртта. 

Столяров яростно се застъпва срещу смъртта, която според него се явява само техническо предизвикателство пред човека, и която може да се победи с необходимото финансиране и достатъчно хорски ресурси. 

Проводници на промените 

За единомишлениците на Столяров една от целите на технологичната намеса са теломерите. Тези крайни участъци на хромозомите намаляват по размер след всяко деление на нашите клетки, като така поставят строг предел на репродукциите. Не при всички живи същества се наблюдава такова съкращение и едно от тези същества е хидрата. 

В същото време за подобни ограничения има много сериозни основания. Случайните мутации могат да позволят на клетките да се делят, без да съкращават теломерите, давайки началото на „безсмъртни“ клетъчни вериги. Но излизайки изпод контрол, тези безсмъртни клетки могат да нанасят голяма вреда на своя притежател, израждайки се в ракови тумори. 

„Всеки ден в света умират [средно] 150 000 души, две трети от които поради причини, свързани със стареенето – разказва Столяров. – Така че ако можем да ускорим разработването на технологиите, необходими за постигане на пренебрежимо стареене, ще спасим стотици хиляди живота.“ 

Авторът цитира теоретика по геронтология Обри де Грей, знаменитост в света на тези, които търсят дълголетие. Според Де Грей съществува 50-процентова вероятност да се достигне пренебрежимо стареене в близките 25 години. „Има голяма вероятност това да се случи в нашия живот, преди да ни докоснат най-пагубните последствия на стареенето“, казва Столяров. 

„Постигането на пренебрежимо стареене в близките 25 години е възможно, но е изключително малко вероятно“, смята Вопел. Той допуска, че бързото увеличение на продължителността на живота може да стане възможно в резултат на определени пробиви в медицината. 

Но Вопел предупреждава, че в бъдеще ние със същата вероятност можем да се сблъскаме с трудности, за които дори не подозираме. „Болестите, икономическата криза и измененията на климата могат да станат причина за увеличаване на смъртността.“ 

От малките искри надежда Столяров се надява да раздуха пламъка на безсмъртието. „Това, което ми се струва необходимо сега, са целенасочени усилия по ускоряване на темповете на техническия прогрес – казва той. – Още сега имаме шанс, но за да се случи това, ни е необходимо да станем проводници на промените.“ 

А докато това още не се е случило, читателят може да намери известна утеха в това, че вече съществуват изпитани начини, помагащи да е избегне срещата с двата главни убиеца на западния свят – болестите на сърдечносъдовата система и рака: чрез комбинация от физически упражнения, здравословно хранене и умереност в употребата на алкохол и червено месо. 

Парадоксът е в това, че малцина от нас наистина успяват да следват тези рецепти – вероятно защото ни се струва, че макар и кратък, изпълненият с обилна храна и вино живот си струва. 

Това поставя пред нас нелека дилема: ако вечният живот наистина е постижим, бихме ли се съгласили да платим съответната цена?

Още интересни материали може да намерите на megavselena.com

Десислава Мирчева
Десислава Мирчева Отговорен редактор
Новините днес