На 4 януари (или 25 декември по Юлианския календар) се изпълниха 380 години от рождението на големия физик, математик, астроном, философ и алхимик Исак Нютон. Повечето от нас го познават като брилянтен учен, разработил закона за гравитацията, след като видял падаща ябълка. Но зад общоприетите представи за Исак Нютон стои съвсем различен човек, който е изучавал пророчествата за деня на Страшния съд и се е опитвал да разбере моделите на връзката между материята и духа.
През юли 1936 г. в аукционната къща Sotheby's в Лондон се провежда търг, който шокира света на науката. Представени са 327 мистериозни ръкописа, написани не от кой да е, а от сър Исак Нютон – един от най-великите учени в световната история, създател на класическата механика и автор на трите известни закона за движението и закона за всеобщото привличане (гравитация).
Потомъкът на Нютон – Джерард Уолъп, рижав британец и според някои публикации човек с пронацистки убеждения, решава да продаде колкото се може по-скъпо ръкописите на гения (известни като Portsmouth Papers), които той завещава на семейството си и които никога не са публикувани. Уолъп няма представа какво пише в тях. Той просто има нужда от парите, за да плати развода си. Но другите двама герои в историята имат доста добро предчувствие за скритите в ръкописите тайни.
Един от тях е известният икономист Джон Мейнард Кейнс, бащата на Кейнсианската школа, който по едно време е работил като икономически съветник на британския министър-председател Уинстън Чърчил. Другият е базираният в Йерусалим учен от Танах д-р Абрахам Йехуда, който помага на своя приятел Алберт Айнщайн да избяга от нацистите през 30-те години на миналия век.
Когато Кейнс и Йехуда внимателно изучават ръкописите, разбират, че научната общност е грешала, когато в продължение на двеста години е смятала Нютон за учен, който посвещава по-голямата част от времето си на развитието на научни теории и рационално мислене. Произведенията, представени за продажба, не оставят място за съмнение: значителна и голяма част от изследванията на Нютон са посветени на напълно различни области: изучаването на „божествените закони“, които управляват материята и духа.
Нютон на Уилям Блейк (1795) представя учения като божествен геометър (William Blake / Public Domain)
Той изследва връзката между морала, математиката и пророчеството; между тайните на алхимията и процесите на творение; между храмовете и разположението на „звездите“ в Слънчевата система. Той търси Ноевия ковчег, опитва се да разбере местоположението на изгубената Атлантида, вярва, че има връзка между законите на природата и модела на човешкото развитие. Изучава задълбочено Тора, Кабала и Новия завет.
Противно на твърдението на френския философ от XVIII век Волтер, че Нютон е работил върху своите писания, „за да облекчи умората от по-трудните изследвания“, сякаш тези ръкописи не са толкова важни, се оказва, че Нютон не само е прекарвал по-голямата част от времето си върху тях, но също така получил прозрения и направил открития в тези области. Той вярвал, че има древна мъдрост, която е била забравена от поколения, след като човечеството е било покварено. Нютон посвещава живота си на откриването на това древно знание.
Какво има в ръкописите?
Кейнс умира през 1946 г., но преди да умре, се грижи да прехвърли записките в библиотеката на университета в Кеймбридж. Д-р Йехуда се разболява тежко през 1951 г. и завещава своя дял от работата на Нютон на Националната библиотека в Йерусалим. Докато в Англия бързат да разкрият тайните ръкописи, които са свързани главно с алхимията и теологията (през 90-те години те ще се появят в интернет като част от Проекта Нютон), в Израел е обърнато малко внимание на старите ръкописи, посветени на юдаизъм и хронология на древни народи. Едва след съдебни спорове те влизат в Националната библиотека през 70-те години на миналия век, а през следващите 30 години са изследвани само от трима учени.
Един от тях е д-р Айвал Лешем-Рамати, бивш преподавател по история в Еврейския университет, която посвещава седем години на изучаване на работата на Нютон от средата на 90-те години на миналия век.
Научната общност по света, желаеща да запази своята „научна чистота“, среща трудности при приемането на тези ръкописи и ги възприема по същия начин, по който се отнася към тях Волтер: те виждат в тях „тъмната страна“ на Нютон, някакво странно допълнение към неговата рационална личност. Учените се отнасят към тях с любопитство и с усмивка, но нищо повече.
И така, какво има в тези ръкописи? През февруари 2003 г. британският Telegraph публикува статия, в която пише: „Сър Исак Нютон, най-великият британски учен на всички времена, предсказа края на света: остават само 57 години.“
iStock
„Нютон вярва, че пророчествата на Даниил и откровението на Йоан ни казват как „Божият план“ ще работи в историята – обяснява Лешем-Рамати. – Краят на всичко това, разбира се, е апокалипсисът – „съдният ден“. Нютон смята, че апокалипсисът ще бъде такъв, какъвто го разбират християните: светът ще бъде унищожен и хората ще бъдат съдени според добрите и лошите си дела. В епохата, когато е живял Нютон, мнозина са смятали, че апокалипсисът ще се случи в тяхното време. Анализът на Нютон показа, че това не е така.“
Нютон сравнява 20 различни издания на пророческите писания, изследва древни писания и използва изследване на британския учен Джоузеф Мийд, който разработва „код“ за дешифриране на книгите на Даниил и Йоан. В крайна сметка самият Нютон пише книга, посветена на разчитането на символите на пророците.
„Книгата учи как да превеждаме пророчествата и ги разглежда като вид език – обяснява д-р Лешем-Рамати. – Нютон изучава не само пророчествата от еврейски източници, но и всички съществуващи пророчества в света, с изключение на будистките и мюсюлманските. Той показа, че всичко, предсказано от Данаил и Йоан, действително се е случило.“
По думите на Давид Кастилехо, един от изследователите на Нютоновите произведения, изчисленията на Нютон сочат, че евреите ще започнат да се завръщат в земята си в края на XIX век и че ги очаква голямо сътресение през 40-те години на ХХ век.“
Божественият план
„Нютон открито заявява, че Бог е създал света – обяснява д-р Лешем-Рамати. – Той вярва, че в Райската градина е имало грехопадение, което е довело до моралната деградация на човечеството. Тогава Бог избрал праведния Ной да започне нова епоха. След като Нютон изследва тази тема, той открива връзка между данните за размера на ковчега, които Ной получава от Бог, и данните за размера на скинията, както и размерите на Първия и Втория храм на Йерусалим.“
Исак Нютон, Трактат или бележки за храма на Соломон. „Prolegomena ad lexici prophetic partem secundam in quibus agitur De forma sancturaii Judaici. . . Commentarium” (след 1690 г.). Нютон вярва, че архитектурата на храма на Соломон крие божествени тайни, които отдавна са били изгубени. Той базира своето описание и тази скица на подробни сравнения на библейския текст на иврит с версиите на Септуагинта и Вулгата. Колекция на Грейс К. Бабсън с произведения на сър Исак Нютон в библиотеката Хънтингтън, Музей на изкуствата и Ботаническите градини
Нютон изучава точните размери на Първия храм, смятайки, че ако успее да намери размерите на всеки стълб, плочка и ъгъл, може да научи за структурата на Вселената и да открие това, което той нарича „Божествен план“. Според него структурата на храма съдържа размерите на Вселената и е построена по божествено вдъхновение. На схемите, които изобразява в своите ръкописи, той описва архитектурните структури, както и размера на конструкциите и броя на стълбите в различните пасажи. Той открива така наречената божествена пропорция – златното сечение (хармонично съотношение на размерите, което е широко разпространено в природата).
„Ной става първият притежател на Божествения план – продължава д-р Лешем-Рамати, обяснявайки логиката зад мисленето на Нютон – и го предава на синовете си.“
След задълбочено изследване на историята Нютон показва, че всички култури, възникнали след Ной – асирийската, вавилонската, египетската и т.н. – се придържат към учението на Ной и неговите синове. Нютон вярва, че има една изконна религия, източник на всички религии, и това не е юдаизмът. Това е по-стара религия – религията на Ной.
„Според ръкописите на Нютон, когато хората след Ной престават да спазват заповедите и започват да се кланят на слънцето и звездите и отново възниква страхът, че „Божественият план“ ще рухне, се появява Авраам – следващият божествен пратеник. Целта на мисията му е да напомни на човечеството за добродетелите. Нютон пише, че ако човек по своята същност е по-добродетелен, тогава неговото съзнание и вътрешната му организация са подобни на вътрешната организация на Бог. Тоест ако Бог спусне своя план на хората, тогава човек може да го използва за своя собствена полза. Но ако човек не притежава добродетел, той се отдалечава от Бог и не е в състояние да разбере Неговия план”, продължава Лешем-Рамати.
След Авраам човечеството отново е покварено и следващият пратеник-спасител е Мойсей. Благодарение на него научаваме за историята на сътворението на света и за морала. Нютон обяснява, че всичко е написано на прост език, разбираем за хората, но също така показва как в Тора са шифровани законите на света.
„Нютон твърди, че Бог непрекъснато ни изпраща пророци, за да предотвратим унищожението, и че следващият пророк е Исус. Исус за Нютон е като Мойсей, Авраам и Ной. Всеки идващ пророк разкрива нещо друго в „Божествения план“. Разликата е, че Исус разбира, че на хората не трябва да се дават толкова много заповеди, затова им дава „Божествения план“ в най-чист вид, по най-простия начин: обичай Бога, почитай Го и също „обичай ближния си като себе си“, обяснява изследователката.
Има само две заповеди. Ако юдаизмът се върти около числото 7, тогава според Нютон числото 2 се свързва с християнството. Но Нютон показва, че това, което се случва с християните, е много по-лошо от това, което се е случило с евреите. Те станали толкова покварени, че никой от тях не следвал казаното от Исус.
През ноември 1690 г. Нютон изпраща две писма по около 25 000 думи всяко до своя приятел Джон Лок, известния философ, който днес се смята за един от най-влиятелните мислители на Просвещението. Това са взривоопасни писма, чието съдържание било тайно, тъй като ако дори един абзац станел публично достояние, Нютон вероятно веднага щял да загуби професорското си място в Кеймбридж.
В писмата си Нютон се противопоставя на Светата Троица, концепция, която според него е измислена от църковните водачи през IV и V век след Христа и добавена към Новия завет, но това понятие не е съществувало по-рано. Нютон сравнява около 30 версии на Новия завет, някои от които на различни езици, цитира около сто тълкувания на църковни водачи и доказва в писмата си до Лок, че Светата Троица никога не е съществувала. Във времената на Нютон Католическата църква екзекутира хиляди хора за отказа да се закълнат, че Исус и Бог са едно и също.
„Той изобщо не е мислил, че Исус е заменил Бога (както твърди учението за Светата Троица) – казва д-р Лешем Рамати. – Исус е Божий пратеник, дошъл да ни напомни за добродетелите и за „Божествения план“. Нютон пише, че Йоан също е получил Плана в доста точна форма, но след него вече на никого не може да се вярва.
Законът на кармата
Друга тема, която увлича Нютон, е алхимията, която се занимава с превръщането на неблагородни метали като желязо или олово в злато. Неговите тайни експерименти в алхимията му разкриват, както той се опитва да покаже в своите ръкописи, духовните и материални закони, скрити в процесите на материалната трансформация и връщането към по-чисто и първоначално състояние. От негова гледна точка алхимията проследява божествената активност на материята като игра между силите на привличане и отблъскване на атомно ниво.
Този малък ръкопис съдържа множество алхимични и астрологични рисунки, направени от ръката на Нютон. Нютон е бил ненаситен читател на алхимична литература и е черпил голяма част от материала в този ръкопис от други алхимични текстове, включително на Никола Фламел. Колекция на Грейс К. Бабсън с произведения на сър Исак Нютон в библиотеката Хънтингтън, Музей на изкуствата и Ботаническите градини
„От трите закона за движение на Нютон, третият закон гласи, че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие – спомня си д-р Лешем Рамати. – Нютон го нарича „законът за действието и реакцията на действието“. Това е принцип, много подобен на принципа на кармата, според който жънеш това, което посееш. Тъй като ние, хората, се държим по определен начин, Нютон обяснява, че ако не станем мъдри (той използва думата „мъдър“ в значението „праведен“), тогава нашите чувства ще станат груби, няма да станем праведни хора и така ще попием реалността. Ще продължим да действаме по този начин и в Съдния ден ще платим за това: ще пожънем това, което сме посели.“
През 1696 г. Нютон напуска света на науката и става управител на Кралския монетен двор. Едно от ключовите действия, които той извършва, е установяването на първия златен стандарт във Великобритания. Нютон заема тази длъжност през последните 30 години от живота си.
„Нютон по-добре от всеки друг човек разбира как действа силата в света. Затова разбира и от политика – казва д-р Лешем-Рамати. – Той знае, че ако използвате външна сила, тогава директно създавате триене или съпротивление. Той се интересува как Бог проявява своята сила. Фактически всеки човек на пътя към просветлението ще ви каже, че желанието му е да се освободи от кармата. Това е занимавало Нютон.
С помощта на законите на механиката и гравитацията той се опитва да разбере как Бог осъществява волята си, без да бъде засегнат от нея. Необходимо е да се разбира, че през XVII век, когато е живял Нютон, не е имало разделение между физика и метафизика. Подходът се заключава в разбирането на законите на Вселената – взаимовръзката на законите, по които действа материята, и законите, по които действа духът. Нютон вижда в изучаването на това своето призвание.“
John Vanderbank / Public Domain
В този смисъл Нютон не се различава много от Николай Коперник (1473 – 1543), който отнема на Земята титлата „център на Вселената“ и я поставя на орбита около Слънцето. Идеите на Нютон са подобни и на тези на Йохан Кеплер (1571 – 1630), който разработва поредица от закони, описващи движението на планетите около Слънцето, и в същото време той е ревностен лутеранин, който гледа на научните изследвания като на опит за разберете Божия дух. Освен това Нютон не се различава много и от Готфрид Вилхелм Лайбниц, който разработва диференциално и интегрално смятане и също така изучава връзката между духа и материята.
И въпреки това, според д-р Лешем-Рамати, никой от тези учени не е стигнал толкова далеч, колкото Нютон, в откриването на вътрешната връзка между науката и духовността, в опит да ги обедини.
„Нютон е искал да възстанови древната мъдрост, която е била изгубена – заключава тя, – но е разбирал, че неговото поколение все още не е готово да приеме повечето откровения. Затова той е скрил големи части от своите изследвания и е решил да даде само това, което не се оспорва. Един от проблемите, с който се сблъскват изследователите, за да разберат Нютон, е да намерят учен, който не само е добре запознат с математиката и физиката, но също така се интересува от теологията и алхимията, историята на пророците и други области, с които се е занимавал великият учен.“
ОЩЕ: Ябълката на прогреса. Митове за Исак Нютон
