Става тъмно и надвисва зловеща тишина в момента, когато Мая Ебнер (имената на хората са променени – забележка на в. Frankfurter Allgemeine Zeitung) тръгва към своя автомобил, намиращ се на закрит паркинг. Тя чувства, че някой ходи след нея. Стъпките й се ускоряват. Но и непознатият зад гърба й ускорява крачка, той се приближава все повече.
В паниката студентката хуква да бяга, опитвайки се да се изплъзне от преследвача. И в този момент, цялата в студена пот, Мая се събужда. Няколко пъти в месеца подобни кошмари не оставят 20-годишната млада жена да спи спокойно.
Някои хора, също като Мая, са преследвани в тъмнината, други срещат ужасни чудовища или губят любими хора – сънища, които предизвикват страх сред хората и ги изваждат от нормалния ритъм, сънища, пълни с насилие, болка или нещо отвратително...
Всички тези кошмари се явяват съставна част от живота. Докато повечето деца и тийнейджъри периодично сънуват кошмари, с израстването обикновено количеството им намалява. Но има и хора като Мая, които страдат от хронични кошмари.
Според резултатите от проведени изследвания такива хора са пет процента от зрялото население. Повечето сънуват неща, които никога не са срещали в реалността. Те нямат травми, нито психически заболявания. И Мая се чувствала добре до момента, в който кошмарите не се превърнали в бреме дори през деня. След подобни нощи студентката винаги се чувствала потисната и напълно съсипана.
Терапията и науката не се занимават с кошмари
Рейнхард Пиетровски, професор по клинична психология от университета в Дюселдорф, е срещал доста пациенти, подобни на Мая. „Много хора, страдащи от това разстройство, в даден момент започват да изпитват страх пред съня поради своите кошмари – те проявяват безпокойство, силно преживяват и се чувстват без сили – отбелязва той. – Но малцина се замислят да се обърнат към терапевт или в краен случай към целител.“
Вероятно това се случва, защото историите за чудовища, нападения и злодеи често са лишени от смисъл. Възможно е те, както и Мая, да смятат, че просто няма какво да направят с кошмарите си.
От средата на 90-те години Рейнхард Пиетровски се занимава активно именно с лошите сънища и кошмарите. Всъщност той се обърнал към тази тема по време на сън – присънил му се кошмар, който след това не му давал покой и през деня. „Тогава ми стана ясно, че нито науката, нито терапията се занимават с кошмарите, макар че съществуват достатъчно пациенти, страдащи от такъв вид разстройства.“
Страшните сънища идват във втората половина на нощта
Кошмарите представляват феномен с много открити въпроси, макар че човечеството се занимава с тях от незапомнени времена. Но и до днес съществуват само хипотези за възникването на страшните сънища.
Отначало с думата „кошмар“ (Alptraum) се обозначавал злият женски дух (Alp), който нощно време се спускал върху гърдите на спящите хора, изсмуквал въздуха им и така предизвиквал кошмарни сънища. Колкото до по-съвременните теории, то те включват широк диапазон от тълкувания – от естествено-научен подход, според който мозъкът на човека произволно поражда и свързва образите и представите, до психоаналитичния обясняващ модел, в съответствие с който съновиденията представляват отражение на подсъзнателните конфликти и затова могат да се тълкуват.
Кошмарните сънища възникват основно във втората половина на нощта, в периода на така наречената фаза на бърз сън (REM — rapid eye movement). Най-често в главата възникват сюжети, свързани с преследване и опасност, със собствената смърт или смъртта на други хора, както и с ранявания, чудовища и злодеи. Примери за хора, страдащи от депресия или от посттравматично разстройство, дават основание да се говори доколко силна може да бъде понякога връзката между съновиденията и фактическия опит. Ако някой е преживял изнасилване в детството, в продължение на десетилетия може да бъде преследван насън от свързани с това събитие сюжети. Това може да се случва дори когато основното разстройство е преодоляно в резултат на лечение.
Според Пиетровски сред терапевтите битува невярна представа, че страшните сънища изчезват заедно с травмата. „Често кошмарите още на ранната фаза на разстройството придобиват независимо съществуване“, отбелязва той.
Специална терапия променя съня
За да станеш жертва на хронични кошмари, не е необходимо да има сериозни причини като психическо заболяване. Две трети от хората, страдащи от страшни сънища, са напълно здрави, смята Пиетровски.
„В повечето случаи те изпитват някое силно въздействие, страдат от стресови ситуации в семейството или на работата“, подчертава той. Но според учения от това не бива да се прави обратният извод, че хората, които постоянно страдат от кошмари, задължително имат проблеми в живота.
Понякога причина за възникването на кошмарните образи в съзнанието може да са филми или разговори, определени медикаменти или телесни заболявания.
Независимо от причините за възникването на кошмарите, страдащите от тях хора могат да получат помощ с относително прост метод на лечение, който постепенно получава популярност в Германия. Методът на репетирането на мислени образи (Imagery Rehearsal Therapy) позволява на пациента за кратък срок така да промени протичането на кошмарния сън, че той вече предизвиква по-малко страх и дори да изчезне.
За такива хора като Мая Ебнер подобно обещание представлява прекалено обнадеждаващо. Но методът на репетицията на мислени образи е постигнал големи успехи от самото начало, когато през 90-те години е бил разработен в САЩ и е започнал да се използва в групови терапии, прилагани към получили психически травми ветерани от бойни действия.
Във федералната република изследователят на съновиденията Пиетровски и колегата му Йохана Тюнкер направили метода на репетиция по-известен през 2010 година, когато публикували първото пособие на немски език – инструкция за специалисти. Ориентираната на работа със символи терапия, разработена от Пиетровски и Тюнкер, се провежда в продължение на седем сеанса, четири от които са посветени на метода на репетиране на мислени образи, тоест изменение на съдържанието на кошмарните сънища.
При това няма значение каква е тяхната причина и какво могат да означават те за пациента. „Тълкуването на съновиденията може да бъде използвано в терапията напълно разумно – подчертава Пиетровски. – Но по-скоро като отправна точка за значимите теми и не толкова примитивно като например в случаите на сънища за паяци, от които се прави извод за страх пред доминирането на майката.“
В рамките на проведеното изследване учените в Дюселдорф са използвали метода на репетиция на мислени образи в работата със 70 пациенти. „Средно кошмарните сънища при тях намаляха наполовина“, подчертава Пиетровски. Подобен род положителен ефект се съхранява след това за доста дълго време. Сега служителите на университета „Гьоте“ във Франкфурт на Майн в хода на мащабно изследване искат да изяснят по какъв начин работи методът на репетиране на мислени образи.
В хода на експеримента те го сравняват и с така наречената конфронтационна терапия, която вече е потвърдила своята ефективност в много изследвания. Но процесът може да бъде изключително тягостен, тъй като в случай на прилагането на този метод пациентите трябва да бъдат подложени на въздействието на своите кошмари и страхове, докато не свикнат с тях.
Да напишеш нов сценарий
Мая Ебнер – студентката, страдаща от кошмари с преследване, е преминала курс на терапия в Дюселдорфския университет с използването на метода за репетиция на мислени образи. Ако й се е присънил кошмарен сън, то тя трябвало да го опише в детайли. След това с нейния терапевт Йохана Тюнкер изяснявали кое в тази история се явява особено страшно и кое трябва да изчезне – например тъмнината, в която преследващият я мъж през цялото време ускорява крачка, предизвиквайки по такъв начин паника в нея.
Разбира се, и методът на репетиция на мислени образи не е способен с един замах да превърне филм на ужасите в плоска комедия. Много от старото съдържание трябва да се съхрани в новите съновидения и това е необходимо, за да може обновената версия да има достатъчна връзка с първоначалния кошмар.
Заедно със своя психолог Мая е проработила алтернативен сценарий – как сънят може да протече по такъв начин, че да предизвиква по-малко страх у нея. Един от вариантите Мая предложила спонтанно – когато преследвачът се приближава все повече към нея, неочаквано се появява голяма тъмна лимузина, удря този мъж по бедрото и той пада. Мая се обръща и го вижда лежащ на земята, а кракът му е огънат по странен начин. Сега вече нищо не може да й се случи.
Макар че тази 20-годишна жена отначало възприела подобна версия като помощ, тя усещала напрежение през цялото време, представяйки си своя сън. Какво ще се случи, ако преследвачът бъде ударен от автомобила, но след това се изправи и продължи преследването?
„Немалко алтернативни варианти също имат добър край – отбелязва ръководителят на изследването Пиетровски – но те изобщо не подхождат към конкретен човек или изглеждат нереалистични.“ Затова в състояние на бодърстване принципно се преработват най-различни варианти, докато не бъде открит най-подходящият.“
„Помага на всички пациенти“
Йохана Тюнкер е записала окончателния нов сценарий заедно с пациентката си. Мая Ебнер е решила да включи втори мъж в своя кошмарен сън. Очевидно става дума за стар познат на нейния преследвач, който го вика и го моли да спре. Двамата отдавна не са се виждали. Преследвачът й сега е зает с разговор със своя приятел, което дава възможност на Мая да се качи в колата си и да излезе на улицата. Там е светло, навсякъде има хора и много коли. Тя отново се чувства спокойна.
В продължение на няколко седмици студентката вечер проигравала в главата си предложения сценарий и цялата тази история й отнемала от 15 до 20 минути. Така продължило до момента, когато кошмарният сън не изчезнал. Той нито веднъж повече не й се присънил.
„Още не съм имала пациент, на когото тази терапия не е помогнала“, отбелязва Пиетровски. Но при получилите травма хора кошмарните сънища не си отиват изцяло. „И все пак понякога имаме основание да говорим за забележимо подобрение на състоянието, ако някой преди всяка нощ е сънувал кошмари, то след терапията тяхното количество е намаляло например до 20 на месец.“
Преди 15 години Рейнхард Пиетровски видял сън, в който някой го прострелял отзад и засегнал гръбначния му стълб. „Ясно почувствах попадането на куршума и си помислих, че сега трябва да умра.“
Професорът по психология, у когото навремето заради кошмара се събудил интерес към метода на репетицията на мислени образи, не е имал нужда да прилага върху себе си използвания от него метод на терапия. При него се е случило така, както при повечето хора. Той само веднъж е видял кошмарния сън, който повече не се повторил.
