Археолози са изследвали така наречения Дворцов хълм, разположен в центъра на италианския град Удине. Според легенди и средновековни автори той е построен по заповед на Атила или Юлий Цезар, но редица учени предполагат, че хълмът може да не е ръкотворен. След като изследвали седиментни ядра, изследователите стигнали до извода, че тази огромна структура е била издигната от хора, живели в северната част на съвременна Италия между 1400 и 1300 г. пр.н.е.
Според тях това е най-голямата праисторическа могила в Европа, за чието изграждане в късната бронзова епоха са били необходими от 400 до 550 хиляди кубически метра пръст. Това се съобщава в статия, публикувана в списание Scientific Reports.
Над центъра на град Удине, разположен в Североизточна Италия, се издига хълм (Colle del Castello, т.е. Дворцовият хълм), чиято височина достига около 30 метра. Доскоро оставаше неясно дали тази структура е създадена от човека, или не. Според легендите и съобщенията на средновековни автори, например Ото Фрайзингски (ок. 1111 – 1158) или Готфрид Витербоски (ок. 1138 – 1197), хълмът е издигнат от воините на Атила, владетелят на хуните, който заповядал това да стане по време на обсадата на град Аквилея. Освен това пръстта за изграждането му е носена от войниците в каски или щитове. Средновековните автори споменават и алтернативна хипотеза, че хълмът е издигнат в още по-древни времена – при Юлий Цезар.
Но по-близо до съвремието са предлагани и други хипотези за произхода на така наречения Дворцов хълм. През 1900 г. италианският геолог Акиле Телини изказва предположението, че хълмът е построен от пръст, извлечена при създаването на голямо изкуствено езеро. През последните десетилетия преобладава идеята, че основната част от хълма е възникнала в резултат на естествени тектонски процеси.
Цифров план на района на т.нар. Дворцов хълм Alessandro Fontana et al. / Scientific Reports, 2023
По време на мащабни разкопки, проведени през 80-те години на миналия век, археолозите разкрили площ от повече от 500 квадратни метра на върха на хълма. Това позволило да се установят редица археологически обекти, включително погребения, останки от средновековни и римски съоръжения, както и яма, пълна с органична материя и керамични парчета, най-старите артефакти от които датират от средната-късна бронзова епоха.
Алесандро Фонтана от Университета в Падуа и негови колеги са провели нови изследвания на хълма, разположен в центъра на Удине, за да потвърдят или опровергаят изкуствения му произход. За целта в периода от 2020 г. до 2022 г. изследователите подбрали пет седиментни ядра, като пробили хълма на дълбочина 40 метра.
Изследването показало, че под около шест метра културни останки, датиращи от историческо време, започват редуващи се слоеве от два вида пръст. Учените извадили от тях фрагменти дървесен въглен и ги изпратили за радиовъглероден анализ. Получените датировки варират между 4330 и 1770 г. пр.н.е., с по-стари проби в горните слоеве.
Редуващата се последователност от слоеве завършва на дълбочина от около 31 метра, където изследователите открили богата на органични вещества почва и два въглищни фрагмента. Радиовъглеродният анализ на последните показал, че датират от 1510 – 1310 и 1201 – 920 г. пр.н.е. През 2020 г. археолозите разкопали и югозападното подножие на хълма и открили останките на древно жилище, което според тях е било използвано до около 1300 – 1200 г. пр.н.е.
Обобщавайки данните, археолозите стигнали до извода, че „Дворцовият хълм“ е изкуствена структура, която очевидно е построена от почва, изкопана наблизо. Според оценките на изследователите това събитие се е случило между 1400 и 1300 г. пр.н.е., тоест в късния бронзов век. В същото време нито формата, нито размерът на този хълм са подобни на гробните могили от бронзовата епоха, известни в историческия регион Фриул.
Селекция от снимки, направени по различно време на разкопките на хълма в Удине Alessandro Fontana et al. / Scientific Reports, 2023
Възможно е първоначално на върха му да са били построени някакви съоръжения, но днес няма никакви сведения за това. Според учените в момента обемът на целия хълм е приблизително 600 – 650 хиляди кубически метра. Но в късната бронзова епоха той е бил по-малък – може би от 400 до 550 хиляди кубически метра. В същото време споменатото изкуствено езеро, изкопано до него, е съдържало приблизително 400 – 450 хиляди кубически метра пръст. Според авторите на изследването като цяло това се съгласува добре с изложените по-рано предположения, че и двата обекта са взаимосвързани и са били построени от хора, живели в късната бронзова епоха.
Не са известни кургани, подобни по размер и обем, на разкопки, извършени по същото време в северната част на съвременна Италия. Нещо повече, според учените това е най-голямата праисторическа могила в Европа, а най-близкият ѝ аналог е 40-метровата изкуствена могила Силбъри Хил, разположена в английското графство Уилтшър (недалеч от Стоунхендж) и създадена около 2400 – 2300 г. пр.н.е. За изграждането ѝ са били необходими около 350 кубически метра материал.
