Връзката между кучето и човека е изключителна и това е доказано във времето. Още от момента на раждането си кученцата имат невероятната способност да взаимодействат с нас, хората.
Екип изследователи от Университета в Аризона в свое проучване добави нови щрихи към разгадаването на това сложно и удивително взаимодействие. Учените са работили в продължение на много години, за да разберат как кучетата мислят и решават проблеми, как тези им умения се развиват през живота им и до каква степен миналият опит и генетиката играят роля в този процес.
Известно е, че възрастните кучета обръщат голямо внимание на стойката, жестовете и погледа на стопанина си и интерпретират тези сигнали според контекста. Това обаче не важи в същата степен и за малките кученца. Въпреки това е забелязано, че още преди да бъдат отделени от майка си и да се присъединят към новото си семейство, те са в състояние да намерят скрита храна (например под непрозрачен предмет), следвайки посочената им от човек посока. Доколко това се дължи на дресировката и доколко е вродена (генетична) способност?
Изследователите са провели опити с около 400 кученца на възраст осем седмици като са ги накарали да изпълняват едни и същи задачи, за да определят дали реагират правилно на знак от човек, например пръст, сочещ в дадена посока.
Анализът на данните е показал, че 40% от способността им да общуват с хората е определена генетично, което е висок резултат. „От ранна възраст кучетата проявяват социални умения, подобни на тези при хората и тези им умения се основават на силен генетичен компонент“, казват авторите на изследването. „Това може би ни отпраща към процеса на опитомяването на кучето, когато вероятно от популацията на вълците са били отделяни тези животни, които са показали склонност да общуват с хората."
Трябва да се добави, че активността на кученцата по време на тези опити е била силно повлияна от факта, че човекът е този, който инициира и стимулира взаимодействието, по-специално чрез силен глас, характерен тон и определен ритъм. Специалистите продължават изследванията си, за да идентифицират специфичните гени, които допринасят за това ранно поведение при кучетата, като изследват различни аспекти на тяхната среда, които могат да повлияят на социалните и познавателните им умения.
