Преди приблизително 252 милиона години, в края на пермския период, на Земята не е останало почти нищо живо. Няма консенсус относно причините за това бедствие. В ново изследване учените са използвали множество данни и модели, за да идентифицират ключовите двигатели на изменението на климата.
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята
Според тях удвояването на въглеродния диоксид в атмосферата е довело до продължителен Ел Ниньо, който от своя страна провокирал каскада от разрушителни за биосферата процеси.
Изчезнали 99%. Преди почти милион години нашите предци едва не измрели напълно
В края на пермския период биосферата губи почти 90 процента от своите видове. Учените са стигнали до извода, че виновник е било рязкото увеличаване на парниковия ефект, причинено от мащабно изригване на Сибирските капани. Основният въпрос без отговор е: защо този древен свят е бил толкова чувствителен към нарастващия CO2 в атмосферата?
Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена
Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари
Изследователи от няколко европейски института под ръководството на Китайския университет по геонауки в Ухан са решили да внесат яснота. Резултатите от изследването им са публикувани в списание Science.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
Още: COP29 - без категорични резултати от годишната конференция за климатичните промени
Между гибелта на морската и сухоземната фауна е имало забележимо времево забавяне. Освен това изчезването на морската биота започнало 17 хиляди години по-рано от рязкото затопляне на екваториалните води от 26 до 34 градуса по Целзий, което очевидно е надхвърлило възможностите на много живи същества. Това означава, че е действал и някакъв невидим „убиец“ – може би липса на кислород в океана (аноксия).
Авторите на изследването обаче отхвърлили тази версия, тъй като в епохата на високо насищане с атмосферен кислород океанската аноксия едва ли би могла да причини гибелта на сухоземната биота, започнала преди морската криза и много преди пика на затоплянето. Доказателство за това е изчезването на торфените блата и замяната на голосеменните гори с храстови екосистеми десетки или дори стотици хиляди години преди смъртта на океанската биота.
Учените са изложили няколко хипотези за измирането на сушата – от отравяне с метали, изтъняване на озоновия слой до киселинен дъжд. Но никой не може да обясни цялата дълбочина на късната пермска криза.
Още: За 30 години: Таджикистан е загубил 1000 ледника
Още: Кехлибар на 90 милиона години, открит в Антарктида, разкрива тайните на древна гора
Учени от Станфорд: Цивилизацията върви към своя край по-рано, отколкото очаквахме
„Повечето видове не успели да се адаптират, но за щастие някои оцелели, иначе нямаше да съществуваме днес. Това е бил почти краят на живота на Земята“, казва професор Сун Ядонг от Университета по геонауки (КНР), първи автор на статията.
Специалистите се обърнали към краткосрочни климатични събития, които действат в мащаба на една година и десетилетия и могат да причинят големи колебания в температурните и хидроложките цикли. Те използвали модела HadCM3BL, за да предскажат глобалния климат в условията на рязко увеличение на емисиите на парникови газове, палеотемпературни данни и анализ на седименти, за да определят температурния градиент на морската повърхност на Екватора – SST (Equatorial Sea Surface Temperature, температура на екваториалната морска повърхност) – и да построят модел на взаимодействие атмосфера – океан.
Според получения модел в края на пермския период зоналният SST градиент в океана Тетис е намалял със седем до десет градуса по Целзий до един – четири градуса на границата на геоложките периоди. Тези и други големи промени в параметрите на океана са довели до отслабване на циркулацията на Уокър – метеорологично явление на смесване на долната атмосфера над океана в тропиците. Всичко това предизвикал Ел Ниньо – колебание в температурата на горния слой на тропическия океан.
Съвременните Ел Ниньо продължават 9 – 12 месеца; през плиоцена те са продължили три милиона години. Има дебат за това доколко затоплянето на климата усилва това явление. Въпреки това моделът, построен от авторите на новата научна работа, показал, че в края на пермския период силата и продължителността на Ел Ниньо са нараснали. В резултат на планетата се е установил много топъл и изключително нестабилен климат.
Всички масови измирания на Земята са били предшествани от едно и също събитие
„Само затоплянето не би могло да причини такова опустошително измиране. Както виждаме днес, когато в тропиците стане по-горещо, видовете мигрират на север към високи географски ширини. Ние показахме, че мощните емисии на парникови газове не само затоплят планетата, но правят климата по-горещ и нестабилен, негоден за оцеляване“, обяснява съавторът Александър Фарнсуърт от университета в Бристол (Великобритания).
По време на мощния Ел Ниньо топлинната енергия, съхранявана в океаните, се е разляла върху сушата, причинявайки тежки суши и екстремни горещи вълни. Днес това се наблюдава в екваториалната зона, засягайки горите на Амазонка и Централна Африка.
Що се отнася до морската биота, то силните горещи вълни по време на Ел Ниньо и днес причиняват обезцветяване на коралови рифове и измиране на планктона. В края на пермския период това едва не е довело до катастрофа.
