Глобалното биоразнообразие на нашата планета в миналото се е изменяло значително – както в посока намаляване, така и в посока увеличаване. В нова статия учените са разгледали промените в броя на родовете морски организми за половин милиард години и са отбелязали, че те зависят от взривовете на свръхнови.
Авторите смятат, че подобни галактически катаклизми променят климата на Земята и следователно въздействат на нейните обитатели.
През по-голямата част от своята история Земята е била обитавана, но сложността на екосистемите и разнообразието на живота на нея са варирали значително. Така през първите два-три милиарда години от своята история Земята е била обитавана изключително от микроскопичен живот и е останала „планета на микробите“. Многоклетъчните организми се появили тук сравнително наскоро.
Опровергаха връзката на Слънцето със загадъчни космически радиационни „бури“
Освен това биоразнообразието – броят на видовете и други таксономични групи – също се променя по сложни начини през геоложката история. В дадени моменти биоразнообразието се е увеличавало драстично, а в други е намалявало.
Авторите на нова статия в списание Ecology and Evolution си поставили за цел да открият ролята на извънземни фактори в такава динамика. Те анализирали, от една страна, палеонтоложките данни за броя на родовете морски животни през последните 500 милиона години, а от друга страна – известните експлозии на свръхнови в нашата Галактика, случили се през това време недалеч от Слънцето.
Взривът на свръхнова е катастрофално бързо и силно освобождаване на енергия от звезда. Свръхновата представлява етап от еволюцията на звездите, през който преминават много масивни звезди.
Да уловиш умираща звезда: напрежението да очакваш свръхнова
След като внесли поправките за дълбочината на местообитанията на животните, учените успели да отбележат значителна корелация в броя на родовете и експлозиите на свръхнови през последните половин милиард години.
Такова внимание към обитателите на океанския шелф (крайбрежните райони) било необходимо, тъй като те са особено богати на живот и нови систематични групи често възникват именно там. По такъв начин измененията в общата площ на шелфа силно влияят върху еволюцията на живота на Земята в глобален мащаб.
„Едно от възможните обяснения за такава връзка на свръхновите с биоразнообразието е влиянието върху климата на Земята – обяснява Хенрик Свенсмарк, един от авторите на изследването. – Голям брой взривове на свръхнови предизвикват изменение на климата и увеличаване на разликата между температурата на Екватора и на полюсите. Това води до засилване на ветровете и смесване на океаните, както и до пренос на необходимите за живота хранителни вещества към повърхността на водата, което се случва в шелфовата част.“
Великото изригване на масивна звезда – зашеметяваща нова визуализация (ВИДЕО)
Изследователите смятат, че този ефект е свързан и със средния брой облаци на планетата – поради свръхновите те стават повече, тъй като повишената радиация в атмосферата допринася за кондензацията на парата.
Авторите също подчертават, че експлозиите на свръхнови засягат не само биоразнообразието на живите същества. Те пряко определят първичната продуктивност на екосистемите на Земята – биомасата от растения и други автотрофи, които могат да се създадат за единица време.
Изобщо според изследователите свръхновите са лоша новина. По-рано учените предупредиха, че те могат да разрушават биосфери и да пращат смъртоносна радиация на планетите. А скорошно проучване добави нова потенциална заплаха: свръхнова може да унищожи озоновия слой на планетата години след първоначалната експлозия.
Ударната вълна на остатъка от свръхновата Касиопея А се движи назад
Когато гигантски звезди умират в масивни експлозии, наречени свръхнови, те временно се превръщат в едни от най-светлите обекти във Вселената. Но видимата светлина на свръхновата представлява само малка част от цялата произведена енергия. По-притеснителното е високоенергийното излъчване, свързано със свръхновата, обикновено под формата на рентгенови и гама-лъчи.
Високоенергийната радиация може да унищожи защитния озонов слой на Земята. Без озоновия слой животът на повърхността на нашата планета би понесъл пълния удар на ултравиолетовото лъчение от Слънцето, което може да доведе до изчезване на живота.