Коледа е широко смятана за християнски празник. Но това не е съвсем вярно. Голяма част от това, което сега свързваме с Коледа, може да бъде проследено до древните традиции, включително обичаите на друидите, които празнували зимното слънцестоене много преди да съществува Коледа. Друидите, които са били жреци, учители и съдии в келтските общества във Великобритания, Ирландия, Шотландия и Западна Европа, са били дълбоко настроени към природните цикли. Техните практики са повлияли на няколко коледни традиции, които признаваме днес.
Произходът на друидските традиции
Вярванията на друидите датират от 3000 г. пр.н.е., въпреки че те достигат пик на влияние от IV век пр.н.е. до II век сл.н.е. В края на този период християнството е във възход.
ОЩЕ: Кои са били келтските жреци друиди?
Християните искали възможно най-много хора да се присъединят към тяхната религия, но не всички били съгласни да се откажат от собствените си божества. Затова ранните християни просто включили съществуващата митология в собствените си вярвания. Християните не са направили това само с друидите – те са го направили с римските традиции, гръцкия мит и почти всяка друга култура, с която са взаимодействали. По този начин Коледа се очертава като нещо като смесен празник, придобиващ коледно лице, но с многобройни основни традиции под него.
Значението на зимното слънцестоене
Централен аспект на друидската традиция било празнуването на зимното слънцестоене. Това е най-краткият ден в годината, обикновено около 21 декември. Това събитие, известно като „Албан Артан“ в друидската традиция, е било от голямо значение. То отбелязтвало прераждането на слънцето, обещавайки по-дълги дни и завръщане на топлина и светлина след най-мрачния период от годината. Тази представа за триумфа на светлината над тъмнината има ехо в коледното тържество, където светлината – под формата на свещи и декоративни светлини – играе решаваща роля.
ОЩЕ: Еднажден: Началото на Новата година за прабългарите
Друидите са строили паметници и дори има теория, че Стоунхендж е построен от друиди, за да празнуват зимното слънцестоене. Но паметниците и празничният фестивал са само малка част от това как друидите са празнували зимното слънцестоене.
iStock
Свещените растения
За древните келти и друиди суровостта на зимата е била критичен период в годишния цикъл. Оцеляването на вечнозелени растения като бръшлян, холи и имел през тези месеци ги превърнало в символи на издръжливостта и вечния цикъл на живота. Смятало се, че тези растения притежават магически свойства и били използвани в ритуали и церемонии за защита срещу злото, насърчаване на плодородието и осигуряване на завръщането на пролетта.
ОЩЕ: Странни коледни традиции по света
Имел
Друидите смятат имела за свещено растение, което често се среща върху дъбови дървета – самите те са символ на сила и издръжливост. Имелът се събирал с голяма церемония, обикновено с помощта на златен сърп и никога не бил оставян да докосне земята, за да се запази чистотата му. Смятало се, че растението има лечебна сила, носи късмет и прогонва злите духове. Освен това се свързвал с мир и помирение, което може да обясни съвременната му употреба в коледните традиции, като целувка под имел.
Холи
Холи, със своите лъскави зелени листа и яркочервени плодове, символизирало защита, вечен живот и жизненост. Смятало се, че бодливите листа предпазват от злите сили, а клоните му често се използвали за украса на домове и врати, за да държат злите духове настрана. Друидите също са виждали холи като символ на краля Холи, който управлявал края на годината, от лятното слънцестоене до зимното слънцестоене. В келтската традиция крал Холи ще бъде победен от крал Дъб, отбелязвайки връщането на по-дългите дни и подновяването на живота.
Бръшлян
Бръшлянът е друго вечнозелено растение, ценено от друидите. Той символизирал издръжливост, прераждане и вярност поради способността му да вирее дори в най-суровите условия и склонността му да се придържа и да расте непоколебимо около дървета и сгради. Бръшлянът често се съчетава с холи в ритуали и декорации, представлявайки равновесието на мъжката (холи) и женската (бръшлян) енергия, тема, която се пренася в средновековните и викторианските коледни обичаи.
ОЩЕ: Коледуването идвало със заплахи от насилие
iStock
По подобен начин употребата на вечнозелени растения е преосмислена в християнски контекст. Холи например представлява короната от тръни, носена от Исус, с червените плодове, символизиращи кръвта му. Тази нова интерпретация позволява продължаването на древните обичаи, като същевременно им придава ново, християнско значение.
През вековете тези традиции продължават да се развиват, поглъщайки влияния от различни култури и региони. Днешните коледни празници са мозайка от тези разнообразни влияния, като всяка традиция носи значение от различни епохи и системи от вярвания.
ОЩЕ: Ето кои са най-вълшебните коледни традиции по света
Бъдникът
Бъдникът, забележителна характеристика на коледните празници в много култури, има своите корени в друидската традиция. Първоначално това бил голям дънер или цяло дърво, изгорено по време на празненствата за зимното слънцестоене. Паленето на бъдника било символ на прераждането на Слънцето и се смятало, че носи късмет и защита срещу зли духове. Днес Бъдникът остава символ на топлина и светлина, често представян в по-символична форма, като например торта, оформена като дънер.
Друидите предават тази традиция на викингите и германското население, оказвайки влияние върху други цивилизации. Всъщност Юлтайд (Yuletide) е доста тясно свързан с фолклора на друидите и те споделят много общи теми.
ОЩЕ: Зимно слънцестоене: славянски традиции и как се е празнувало в миналото
Преходът към християнските традиции
iStock
С разпространението на християнството в Европа много от тези друидски практики били усвоени, адаптирани и им били дадени нови християнски значения. Честванията на зимното слънцестоене например били приведени в съответствие с Коледа, празнувайки рождеството на Исус Христос. Това сливане на традициите е стратегически ход на ранната християнска църква, за да направи новата вяра по-желана за езическото население.
Християнизацията на зимното слънцестоене
Решението да се празнува рождеството на Исус Христос на 25 декември, близо до зимното слънцестоене, не се основава на исторически доказателства за действителната рождена дата на Исус. Вместо това ранната църква е съзнателно усилие да замени езическите празници на слънцестоенето с християнски празник. По този начин църквата запазва радостния и изпълнен с надежда дух на слънцестоенето, като същевременно пренасочва значението му към християнския разказ.
