Градовете на маите в Мезоамерика винаги впечатляват. Но под повърхността на почвата дебне неочаквана опасност: замърсяване с живак. В обзорна статия в Frontiers in Environmental Science изследователи заключават, че това замърсяване не е съвременно: то се дължи на честата употреба на живак и продукти, съдържащи живак, от маите от т.нар. Класически период – между 250 и 1100 г. сл.н.е. Това замърсяване на места е толкова силно, че дори днес представлява потенциална опасност за здравето на археолозите, които изучават руините на маите, пише Phys.org.
„Замърсяването с живак в околната среда обикновено се среща в съвременните градски зони и индустриални ландшафти. Откриването на живак, заровен дълбоко в земята и седиментите в древните градове на маите, беше трудно за обяснение, докато не започнахме да разглеждаме археологията на региона, която ни казва, че маите са използвали живак от векове“, казва водещият автор на изследването Дънкан Кук, доцент по география в Австралийския католически университет.
Древно антропогенно замърсяване
Кук и колегите му прегледали всички данни за концентрациите на живак в почвата и седиментите на археологически обекти в древния свят на маите. Те показали, че на места от Класическия период, за които има измервания – Чунчукмил в днешно Мексико, Марко Гонзалес, Чан би и Актункан в Белиз, Ла Корона, Тикал, Петен Ица, Пиедрас Неграс и Канкуен в Гватемала, Палмарехо в Хондурас и Серен (мезоамерикански „Помпей) в Ел Салвадор – е открито замърсяване с живак, с изключение на Чан би.
Концентрациите варират от 0,016 ppm в Актункан до изключителните 17,16 ppm в Тикал. За сравнение прагът на токсичен ефект за живак в седименти се определя като 1 ppm.
Големи потребители на живак
Какво е причинило това праисторическо замърсяване с живак? Авторите отбелязват, че на няколко места на маите са открити запечатани съдове, пълни с „елементарен“ (т.е. течен) живак, например Киригуа в Гватемала, Ел Параисо в Хондурас и Теотиуакан в Централно Мексико. На други места археолозите са открили предмети, оцветени с бои, съдържащи живак, направени главно от минерала цинобър.
Авторите заключават, че древните маи често са използвали за декорация цинобър и бои и прахове, съдържащи живак. След това този живак може да се е разтворил от дворове, подове, стени и керамика и да се е разпространил в почвата и водата.
Още градове на маите „никнат“ от земята
„Маите са вярвали, че предметите може да съдържат „чулел“, или душевна сила, която се е намирала в кръвта – допълва д-р Никълъс Дънинг от университета в Синсинати, съавтор на изследването. – Следователно брилянтният червен пигмент на цинобъра бил безценна и свещена субстанция, но без да знаят, че е бил и смъртоносен и неговото наследство продължава да съществува в почви и седименти около древните места на маите.“
Тъй като живакът е рядък във варовика, който е в основата на голяма част от районите на маите, учените смятат, че елементарният живак и цинобърът, открити в селищата, може първоначално да са били добивани от находища в северните и южните граници на древния свят на маите и внесени в градове от търговци.
Опасности за здравето и „маяцен“
Целият този живак би представлявал опасност за здравето на древните маи: например ефектите от хроничното отравяне с живак включват увреждане на централната нервна система, бъбреците и черния дроб и причиняват тремор, нарушено зрение и слух, парализа и психични проблеми. Може би трябва да споменем, че един от последните владетели на маите в Тикал – Тъмното слънце, управлявал около 810 г., е изобразен на фрески като патологично затлъстял. Затлъстяването е известен ефект на метаболитния синдром, който може да бъде причинен от хронично отравяне с живак.
Необходими са повече изследвания, за да се определи дали излагането на живак е изиграло роля в по-големите социокултурни промени и тенденции в света на маите, като тези към края на Класическия период.
„Ние заключаваме, че дори древните маи, които почти не са използвали метали, са причинили значително повишаване на концентрациите на живак в тяхната среда – казва съавторът на изследването д-р Тим Бийч, професор в Тексаския университет в Остин. – Този резултат е още повече доказателство, че точно както живеем днес в „антропоцен", е имало и „антропоцен на маите", или „маяцен". Замърсяването с метали, изглежда, е било резултат от човешката дейност през историята.“
ВИЖТЕ ОЩЕ: Физици възпроизведоха ефекта от чуруликането на пирамидата Кукулкан
