За да изградите велика империя, са ви необходими много хора, затова едва ли е изненадващо, че всички най-могъщи цивилизации в човешката история са били обсебени от желанието за правене на бебета. Всяка от тези древни култури имала свои собствени методи за борба със загубата на либидо, въпреки че някои от афродизиаците, използвани от римляните, гърците, египтяните, ацтеките и инките са, меко казано, съмнителни.
Древните египтяни например харесвали марулята и използвали крехката гарнитура, за да добавят малко сос в правенето на любов. За разлика от тях гърците и римляните вярвали, че сбръчканата зеленина може да изсмуче силата от слабините на мъжа, затова хапвали маруля само в комбинация с други храни, повишаващи либидото, за да не угасне огнената им колесница.
Когато мъжествеността им рухнела, гърците се обръщали към такива повишаващи либидото средства като целина, докато за римляните се носят слухове, че пиели вино, в което се е удавила риба кефал. Междувременно токсичният секрет на бръмбар, известен като испанска муха, редовно се прилагал върху угасналата функционалност на мъжете.
Интересното е, че подобен дразнител използвали и ацтеките, които смятали токсичния бръмбар темолин за афродизиак. Този голям бръмбар произвежда кантаридин, същия токсин, открит в прословутата испанска муха. Според някои испански хронисти значителен брой ацтекски мъже са умрели в преследване на сексуална мощ заради използването на това опасно създание IFLScience.
Инките пък разтривали върху себе си ларвата на пеперуда, наречена мусулу. Известна със своите разяждащи свойства, тази дразнеща ларва се използва и за изгаряне на брадавици, така че човек може само да си представи дискомфорта, който би причинила, когато се приложи върху слабините.
За вдигане на летвата (без майтап) както ацтеките, така и инките се обръщали към смъртоносни животни за помощ в леглото. Първите например създали тинктура от рогата змия, известна като мазакоатъл – или еленова змия, за която се казва, че потапяла потребителите във фатален разврат.
Според францисканския монах Бернардино де Саагун всеки мъж, който пие твърде много от тази похотлива течност, „непрекъснато изправя своя мъжествен член и постоянно изхвърля семето си и умира от похотливост“.
По подобен начин инките създали смъртоносен афродизиак от силно токсичната птица янта-янта. Фактът, че както мазакоатъл, така и янта-янта били използвани и като отрови за убийство, казва всичко, което трябва да знаете за опасностите от използването на тези древни афродизиаци.
Китайците не оставали по-назад – техният любовен еликсир, известен като чан су, съдържал токсичните секрети на тръстиковите жаби. Понякога наричана „любовен камък“, сместа била наситена със смъртоносни съединения, наречени буфадиенолиди, и е отговорна за четири смъртни случая в Ню Йорк в средата на 90-те години.
За буфадиенолидите е известно, че предизвикват сърдечни удари, и могат да причинят болезнени ерекции, които продължават дни наред. Известно като приапизъм, това състояние на постоянна ерекция може да звучи привлекателно за някои, но то е мъчително и е потенциално опасно за здравето.
Що се отнася до това дали някой от тези древни афродизиаци действително действа, или не, показателно е, че въпреки стигането до такива крайности в името на възпроизводството всички гореспоменати империи са изчезнали.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Моля, не целувайте жабите!
