Полски, италиански, американски и австралийски учени са изследвали портрети на херцога на Тоскана Фердинандо II де Медичи, за да разберат от какви дерматологични заболявания може да е страдал той.
Първоначално те изследвали портрети на херцога на 16-годишна възраст, рисувани с интервал от няколко дни през октомври 1626 г., в които ясно се виждат симптомите на едра шарка – петна по кожата се превръщат в папуло-везикулозни обриви.
Юстус Сустерманс / Серия портрети на Фердинандо II Медичи / 1626 – 1659
В по-късни портрети, където херцогът е изобразен в млада и в по-зряла възраст, учените не открили белези от обриви от едра шарка, но отбелязали загуба на коса в страничните трети на веждите. И макар че в младежката му възраст тези места на лицето били активно засегнати от едра шарка, поради широко разпространеното зачервяване на скулите учените предполагат, че причината може да е розацея. Изследването е публикувано в Journal of European Academy of Dermatology and Venereology.
Розацеята се появява на лицето поради промяна в тонуса на повърхностните артерии на кожата на лицето и се проявява чрез зачервяване, отичане, забележимо разширяване на малките и повърхностните съдове на кожата на лицето, папули и пустули.
Освен това розацеята може да е отговорна за загубата на вежди и плешивостта, които се виждат на последния портрет на херцога. Според документите Фердинандо II де Медичи е починал от инсулт и въпреки че последният му портрет показва симптоми на наднормено тегло или дори затлъстяване, учените обръщат внимание на факта, че розацеята е свързана с риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. Ето защо си струва допълнително да се проучи ролята на това хронично заболяване в смъртта на херцога.
Учени откриха 7 симптома на аутизъм при Еркюл Поаро
Фердинàндо II де Мèдичи (14 юли 1610 – 23 май 1670) е Велик херцог на Тоскана (1621 – 1670) от фамилията Медичи. Той е щедър покровител на изследователи като Галилео Галилей, Еванджелиста Торичели и Винченцо Вивиани.
