Тайната на човешкия интелект се крие в бързия метаболизъм на нашето тяло, който му позволява да изработва достатъчно енергия за поддържане на работата на стотиците милиарди неврони в нашия мозък, се казва в статия, публикувана в сп. Nature.
Една от главните загадки в историята на човешката еволюция се явява това, как нашите предци са успели да се сдобият с толкова голям и „лаком“ мозък, който употребява около една четвърт от енергията, изработвана от нашия организъм.
Повечето учени смятат, че "виновни" за това са оръдията на труда, позволили на нашите предци да преминат на месна диета, и преминаването към изправено ходене, а други смятат, че това се дължи на факта, че те са живели близо до вулкани и гейзери, позволили им да си "варят" храната и да извличат от нея максимум енергия.
Проблемът се заключава в това, че нашите най-близки родственици – горилите – прекарват по 8-10 часа в търсене на храна и хранене, за да нахранят своя мозък, чийто обем в пъти отстъпва на човешкия. Тъй като нито един от тези видове примати така и не е изобретил оръдие на труда, възниква въпросът: как човекът е успял да направи това и дали оръдията на труда и умението да обработваме храната са били главните фактори в нашата еволюция.
Стивън Рос от Центъра за изучаване и защита на приматите в Чикаго и колегите му са издигнали ново оригинално обяснение та тази историческа загадка, като съпоставили колко калории употребява не мозъкът на всеки хоминид, а цялото им тяло, изчислено на килограм маса.
За провеждане на подобни наблюдения учените разработили нова техника за изчисляване на калориите, употребявани от тялото, в рамките на която добавяли във водата на приматите, малко количество различни видове "тежка вода". Наблюдавайки концентрацията на изотопите на водорода и кислорода в техните отходи, Рос и колегите му успели да оценят колко калории са употребили маймуните и колко бързо е протичала обмяната на веществата в техния организъм.
Тези наблюдения разкрили любопитна подробност – оказало се, че човекът в голяма степен изпреварва приматите по количество изразходвана енергия и скорост на метаболизма. Например, ако нашата телесна маса беше същата като тази на шимпанзето, горилата и орангутана, то ние бихме употребявали с 400-800 калории повече, отколкото тези маймуни.
Повишената скорост на метаболизма и умението да запасяваме енергията във вид на мастни отлагания, което за приматите почти не е присъщо, е помогнало на нашите предци да се обзаведат с необичайно голям мозък, смятат Рос и колегите му.
Изчислителните способности на този мозък са били достатъчни да изобрети оръдия на труда и да тласне еволюцията на човека в посока, довела до по-нататъшния растеж на нашия мозък.
Наказанието за тази способност е станала предразположеността към затлъстяване – в миналото учението да се съхраняват излишъците енергия във вид на мазнини е помагало на нашите предци да оцелеят, а днес това става причина за развитие на епидемия от затлъстяване, диабет и проблеми от метаболитен характер.
Както се надяват авторите на статията, бъдещото изучаване на различията в работата на тялото на примати и хора ще помогне в разбирането как можем да се борим с този проблем.
