Официалното списание на Португалското дружество по дерматология публикува специализирана статия, чийто водещ автор е български учен – проф. Георги Чернев, ръководител на кожната клиника на МВР болница в София.
Статията описва развитие на форми на рак на кожата при 77-годишен пациент и как той е употребявал продължително време лекарства за хипертония (клас сартани) и такива с активно вещество хидрохлоротиазид, но след като това било променено, прогнозата за развитие на рака станала благоприятна. Краткото заключение на научния екип относно случая е следното: "Количеството данни, свързващи употребата на хидрохлоротиазид самостоятелно или в комбинация със сартани и развитието на меланоми или техни предшественици, е тревожно. Предвид допълнителната информация от фармацевтичнитични компании за съществуващи повишени концентрации на нитрозамини в тези два класа антихипертензивни лекарства, установяване на причинно-следствена връзка между приема на определен канцероген и развитието на тумор или тумор прекурсорът изисква внимателно и подробно изследване. Степента, в която се използва сартан/хидрохлоротиазид и появата на lentigo maligna, особено когато споделените данни сочат в тази посока, остава неясна. В клиничната практика обаче трябва да бъде високо признати".
Във връзка със статията, Actualno.com потърси проф. Чернев за коментар:
Какви препарати са приемали пациентите, описани в публикацията?
Г. Ч.: Препаратите, които е приемал пациентът от публикацията в португалското дерматологично списание, са няколко на брой и съдържат 3 различни сартана в комбинация с хидрохлоротиазид, а именно:
1. олмесартан/ хидрохлоротиазид 20/12, 5мг, на фирмата MYLAN
2. ирбесартан/ хидрохлоротиазид 150/12,5 мг: препарат Ко-Ирбек 150/12,5 на МС Фарма
3. телмисартан хидрохлоротиазид 80/ 12,5 мг : препарат ТАНИДОН HCT на фирма GEDEON RICHTER.
Приемът им е старателно отразен в публикацията и тази седмица данните ще бъдат препратени и към ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата). Статията беше под дълга рецензия като окончателния ѝ прием и публикация е вече факт. Важно е самите фирми да си направят съотвените изводи и проверки - в името на пациентите и общественото здраве. Не за първи път отразяваме научно подобна проблематика и възникването на подобен тип лезии (ТУК, ТУК, ТУК, ТУК).
Поддържаме тезата, че независимо в кои медикаменти се съдържат, при определена концентрация нитрозамините предизвикват рак на кожата и не само. Когато тези мутагени се намират в кафето, лимонадата, виното, сандвичите или др. хранителни продукти, ефектът би следвало да е аналогичен. Независимо в какъв клас медикаменти те биват установявани, ефектът им е отново и аналогично-мутагенен и/или карциногенен над определена концетрация.
Интересно е, че гореспоменатият и вече публикуван от нас в португалско специализирано списание пациент е приемал и АСЕ инхибитор в далечното миналото. Това прави проблематиката комплексна и още по-неясна. Дали тази партида от медикаменти е била контаминирана, е също така неясно. Анализът на данните е труден, още повече, когато касае ретроспективен прием на различни медикаменти, приемани нередовно.
Наскоро Pfizer изтегли партиди с подобни препарати от същия клас, в които бяха открити завишени концентрации на нитрозамини. Подчертавам - не налични нитрозамини, а нитрозамини в концетрации, значително превишаващи тези на допустимите от Американската агенция по лекарствата и храните (FDA) и Европейската агенция по лекарствата (EMA): ADI/ acceptable daily intake dosis: Именно тук би следвало да се повдигне като тема възможността за кумулация на контаминацията (замърсяването) в рамките на паралелен прием: нещо ново и изключително важно.Този проблем остава и към момента нерешен, като изисква индивидуален подход към всеки един пациент: обозначава се като персонализирана медицина или персонализиран подход.
При втори описан от нас пациент тематизираме отново аналогични данни след прием на Диперам 5/160 мг на фирмата Sandoz, където активните съставки са амлодипин и валсартан (специализираната статия е ТУК)
Какво е посланието ви към пациентите и фармацевтичните фирми?
Посланието на нашия колектив не трябва да плаши пациентите, напротив - би следвало да е алармиращо по отношение на тяхната трезва преценка и медицинска култура за данните кои препарати крият потенциални рискове например. Преди време обявихме много дани: Нови сингали и данни за канцерогенен ефект от клас лекарства за кръвно
Замърсяването с нитрозамини и потенциалната връзка с развитието на ракови форми след прием на определени класове медикаменти получават все по-голямо внимание и се трупат все повече данни, които се гледат специализирано. Повече информация излиза и в рамките на контрола на регулаторните органи или самоконтрола на фармацевтичния сектор.
Разбира се, че всяка теза има своите опоненти, но всеобщото мнение е, че позициите на противниците на нашата теза като цяло отслабват. Поетапното официализиране на обективните данни е 100% в полза на резултатите, които представяме за периода 2018-2023 година. Коментирали сме ги и официализирали в интервюта многократно.
Без отговор остават въпросите: Защо се определят дози на допустимост за даден карциноген? Защо се изтеглят препарати от пазара тихомълком след като няма риск за никого? Защо има съдебни искове и споразумения след употреба на даден медикамент, съдържащ нитрозамини над определена концентрация? Защо научните списания приемат развитието на определена ракова форма като страничен ефект след терапия с потенциално контаминирани препарати с нитрозамини?
Контролните органи на национално и интернационално ниво би следвало да анализират акрибично тези данни. И вече го правят.
