Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Бойни охлюви. Средновековна мистерия, която все още не може да бъде разгадана

06 януари 2024, 07:50 часа • 16884 прочитания

Рицарят е готов да удари. Облечен е в характерни за XIV век доспехи – броня, туника с пояс и шлем. Той стои на малка поляна и държи щит, който по някаква причина има собствено лице. В ръката му има бухалка, която почти докосва религиозния текст върху пожълтялата страница на средновековна книга, на която всъщност е нарисуван той.

Но дори на страниците на древни томове рицарят трябва да се изправи пред смъртоносни опасности. Противникът му е особено хлъзгав. Той често може да бъде намерен в средновековните ръкописи, където води ожесточена битка с благородници. Понякога тези мистериозни същества атакуват рицари от въздуха. Понякога го правят на групи, пише BBC News Украйна.

Запознайте се, това е уникален средновековен феномен: бойни охлюви, които и до днес остават загадка за изследователите.

ОЩЕ: Учени прочетоха бележки върху ръкопис от Тъмните векове

„Те предизвикват голямо удивление сред историците и библиофилите, които не могат да разберат какво означават“, казва Кенет Кларк, старши преподавател по средновековна литература в Университета в Йорк, Великобритания.

През Средновековието върху полетата на книгите са поставяни рисунки – така наречените маргиналии. Когато текстът на ръкописа бивал завършен, най-изключителните ръкописи получавали допълнителна украса – сложни шарки от листа, фантастични същества и други различни рисунки. Понякога те били рисувани веднага, друг път – десетилетия по-късно, но никога не били случайни – често били нанасяни със скъпоценни пигменти като лапис лазули или злато.

„Това са били много, много скъпи книги, които много малко хора четат“, казва Кларк.

Такава украса се среща в различни религиозни произведения – псалтири, молитвеници, папски послания и др. Рисунките може да са причудливи, закачливи, гротескни и дори груби – с изображения на голи задни части, пениси, болести – както и изненадващо голям брой кръвожадни зайци. Често изглежда, че маргиналиите имат слаба връзка с текста, до който са поставени.

Но за кратък период в края на XIII век в цяла Европа илюстраторите са обхванати от нова мания: бойни охлюви.

За цялостно изследване на тези войнствени коремоноги историкът на изкуството Лилиан Рандъл е събрала 70 примера от 29 различни книги, повечето от които са отпечатани за период от две десетилетия между 1290 и 1310 г. Такива илюстрации са правени в цяла Европа, особено във Франция, където процесът на създаване на ръкописи по това време процъфтява, казва Кларк.

ОЩЕ: Какво разказват драсканиците в средновековните ръкописи?

Охлювите били изобразявани в различни ситуации, но основният сюжет на рисунките е конфронтацията между атакуващия охлюв и рицаря. Често антените на мекотелите – тоест техните горни пипала, или оматофори – са насочени агресивно напред като мечове. На едно от изображенията охлюв се бори с гола жена. Няколко рисунки дори представят хибриди на охлюви и хора със... зайци, които ги яздят.

По-късно войнствените охлюви дори започват да се разпространяват извън книгите – например в катедрали, където били издълбавани на фасади или на пейки.

„Битката между охлюви и рицари е пример за свят, обърнат с главата надолу, по-широк феномен, който е породил много различни средновековни образи“, разказва Мариан Блейк, професор по средновековно изкуство в Чикагския университет.

Въпросът дали тези рисунки са имали по-дълбоко символично значение, обаче остава без отговор.

„Един рицар трябва да е смел и силен, способен да победи всички врагове, но тук той се свива от страх пред охлюв или дори бива победен от него“, казва проф. Блейк.

През годините е имало много опити да се обясни феноменът – включително идеята, че битките с охлюви символизират борбата между висшите и нисшите класи или дори възкресението.

Една водеща идея е, че рицари, които воюват с охлюви, представляват страхливост и поставянето на тези изображения до религиозни текстове е предназначено да бъде сатирично.

Както посочва Рандъл, много от сцените с охлюви показват рицаря, коленичил пред своя лигав нападател или хвърлящ меча си, докато някои картини показват жена, която умолява смелия воин да не влиза в битка с такъв смъртоносен враг.

Рандъл предполага, че мотивът за страхливия рицар може да има политически оттенък – рицарите представляват лангобардите, германски народ, който създава Лангобардското кралство в днешна Италия в края на 8. век.

„Ломбардите били хора, които събирали данъци и също се занимавали с лихварство“, пояснява Кларк.

В средновековна Франция, откъдето са повечето рисунки с охлюви, репутацията на лангобардите е била подронвана по различни начини – например твърдяло се, че не спазват хигиена и са страхливци.

ОЩЕ: Историк откри създателя на средновековния заек убиец

Рандъл отбелязва, че до 12. век те като цяло са станали синоним на нерицарско поведение. В една от популярните легенди ломбардски селянин се натъкнал на охлюв в тежка броня – боговете го подтиквали да се бие, а жена му го молела да не бъде толкова безразсъден.

Кларк е скептичен към тази конкретна идея, като се има предвид колко често срещани са били бойните охлюви в средновековните книги. Блейк обяснява, че историците днес са по-малко склонни да смятат, че маргиналиите имат толкова тясно значение.

„Не мисля, че това е смисълът на изображенията – казва Блейк – Трябва да погледнете как е изобразен охлювът, как е изглеждал и къде се е намирал, за да помислите за значението му във всеки конкретен случай.“

Но независимо дали Рандъл е права, или не, охлювите могат да ни разкажат как се е възприемала мъжествеността в средновековния свят, допълва Блейк.

„Смелият, силен рицар е идеалният или идеализиран образ на мъжествеността, а битката с охлюва подкопава тази представа“, казва тя.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес