Преди около 9000 до 7000 години неолитните хора в Месопотамия използвали съдове с овална форма, така наречени люспести тави, за да пекат тесто. Тези съдове, направени от груба глина, вероятно са най-старата форма на съдове за готвене с незалепващо покритие. Изследване на изследователи от Университета на Барселона (UAB Barcelona) предлага представа за видовете храна, приготвена с помощта на тези древни тави.
Най-древната и тайнствена: учени откриха храм на загадъчната цивилизация Дилмун
Фрагменти от люспестите тави са открити в цяла Месопотамия (регион, включващ съвременен Ирак и някои части от Кувейт, Иран и Сирия, обхващащ над 2000 км). Изследването има голямо значение, защото е едно от онези редки проучвания, които разкриват хранителните навици на голямо древно население.
„Изучаването на минало хранително поведение може да предостави ценна информация за социалните и културните аспекти на древните цивилизации. Това е особено полезно за изучаване на праисторически общности, за които имаме ограничени познания поради липсата на писмени записи“, казва Серхио Таранто, първият автор на изследването и археолог в Университета на Барселона.
Какво е приготвяно в люспестите тави?
Докато храната е нетрайна, люспестите керамични тави са се запазили във времето. Когато храната се пече на тези тави, микроскопични остатъци от нишесте, мазнини и протеини от храната попадат в порестата им повърхност. Дори след хиляди години остатъците все още са там, предоставяйки на изследователите ценна информация за видовете храна, които са били печени в тях.
Авторите на изследването изпекли голям хляб в реплика на люспеста тава. Sergio Taranto et al. / Scientific Reports, 2024
Използвайки проби от археологически обекти в Мезра Телейлат, Акарчай тепе и Тел Саби Абяд (обхващащи региона Сирия – Турция), учените провели подробни анализи на следи и остатъци. Изследването разкрило, че тавите са използвани предимно за печене на тесто.
„Въз основа на наличните данни можем да твърдим, че люспестите тави вероятно са били използвани за печене на тесто, предимно от пшеница и понякога от ечемик. Някои от тях, които наричаме „фокачи“, са били обогатени с други съставки от животински произход – не можем да определим дали е само мазнина, или също и късове месо – от кози, овце или крави“, обяснява Таранто.
Освен това тези теста може да са били обогатявани с масла или семена на растителна основа, като сусам или лен. Възможно е обаче към тези смеси да са добавяни много други съставки, но те не са оставили археологическа следа. Например изследователите дори не са открили свидетелства за набухватели – вещества, които създават въздушни джобове в тестото, правейки го леко и пухкаво.
Изследването допълнително показа, че в тавите са печени на големи хлябове, тежащи приблизително 3,5 килограма, във фурни при 420 °C за около два часа. Като се има предвид техният размер, тези хлябове вероятно са били консумирани в общността.
„Освен това изследването потвърждава, че релефът в тези тави е предназначен да улесни изваждането на хляба/фокачата от съда, след като са приготвени – по същество древна незалепваща технология, подобна на нашите съвременни тигани“, казва Таранто.
Очарователно е, че докато съвременните хора са изобретили съдове за готвене с незалепващо покритие през 1954 г., древните неолитни хора вече били измислили как да направят своя собствена версия преди почти 9000 години, и то с използването само на глина.
Много повече за откриване
Изследването предлага повече от поглед към древното пекарство. То намеква за общностни практики на хранене и споделени кулинарни традиции в неолитна Месопотамия, което предполага, че тези общности не само са отглеждали зърнени храни, но също така са измислили новаторски начини за приготвянето и споделянето им. То също така показва вероятната процедура, чрез която древните са правили фокача – почти по рецепта.
Sergio Taranto et al. / Scientific Reports, 2024
Например то показва как са се пекли хлябове с различни вкусове, използвайки различни видове животински мазнини и растителни подправки. Освен това потвърждава, че неолитните общности в Месопотамия не само са споделяли отглеждането на зърнени култури, но и методите за приготвяне, например като фокача.
„Въпреки това ограничение на това изследване е фокусът му върху малка извадка от фрагменти от определена област. Разширяването на извадката, за да се включат други региони, би било от решаващо значение, за да се провери дали люспестите тави са изпълнявали една и съща функция в Месопотамия“, казва Таранто.
Произходът на най-древната писменост в света сочи към месопотамски символи върху печати
Понастоящем авторите на изследването разполагат с ограничени данни за точните начини, по които се е консумирала храна през неолита, но в бъдеще – с много повече изследвания – това може да стане възможно.
„От антропологична и социологическа гледна точка храната отличава културите. Възможно е да картографираме съвременни култури въз основа на храната и може би в бъдеще бихме могли да направим същото за други древни общества, за които знаем много малко“, заключава Таранто.
Изследването е публикувано в списание Scientific Reports.
