След 36-дневна борба с акулите, които много харесали научното оборудване на вкус, учените се върнали от експедиция в Тихия океан с нов поглед върху историята на произхода на най-големия и вероятно най-загадъчния вулкан на Земята – масива Таму.
Масивът Таму е разположен на около 1600 км източно от Япония. Размерът на щитовидния вулкан е 450 на 650 км. Върхът на масива Таму се намира на дълбочина 2000 метра под водата и е 50 пъти по-голям от хавайския Мауна Лоа.
Изследователите са съставили 3D карта на подводната планина, която показва територия с размер на Ню Мексико. В близките месеци информацията на картата ще бъде уточнена и анализирана в надеждата да се изясни как се е формирал този масив.
Възможно е западният край на масива Таму всъщност да е отделна планина, смята Уилям Сейгър, геолог от Хюстънския университет. Това обяснява разликата между западната част на планината и нейното основно "тяло". Учените също така са открили, че масивът е изпъстрен с кратери.
Масивът Таму се извисява на повече от четири километра над морското дъно. Преди около 145 млн. години лавата е започнала да се излива върху дъното, където се събират три срединноокеански хребета.
Всеки гребен е бълвал лава, която се е охлаждала и е съхранила подпис от магнетизма на Земята от този период. Впоследствие, за милиони години, магнитното поле на планетата е променяло посоката си много пъти, а лавата с времето е "записвала" ивици от промените на магнитната полярност от двете страни на хребета.
Предишни изследвания вече са позволили да се открият следи от тези магнитни ивици, но информацията не била достатъчно ясна. Сегашната експедиция е била предприета, за да се съберат по-добри магнитни данни с помощта на хидролокатори и магнитометри.
Измерванията са потвърдили по-ранните догадки на учените – масивът Таму очевидно е съхранил кохерентни магнитни ивици от двете страни.
Вероятно част от масива се е родил от пресни потоци лава, които са се издигали по тройната верига на хребета. Масивът Таму вероятно е едно от малкото места на планетата, където шлейфът на мантията е взаимодействал с три хребета.
Бъдещата работа с данните от експедицията ще помогне да се разбере тайната на раждането на вулкана и на вулканичните особености, съставящи три пети от земната кора, лежащи под океана, надяват се учените.
