„Героят за един е злодей за друг!“, гласи известен афоризъм. Колкото и да се подчертават валидността и достойнствата на определени политически програми, бездушните методи, с които някои лидери са се опитвали да постигнат целите си, нямат оправдание. Например изграждането на кула от живи хора, скрепени с тухли и хоросан, е изключително жесток акт.
Представяме ви списък с най-безжалостните лидери на всички времена, които са използвали жестоки тактики, за да постигнат своите политически и военни цели според Business Insider.
Забележка: Политиците в този списък (който включва само починали лидери) са управлявали до 1980 г. Всички те са в хронологичен ред.
Цин Шъхуан (247 – 210 пр.н.е.)
Public Domain
Цин, наричан още Цин Шъхуан, обединява Китай през 221 г. пр.н.е. и управлява като първия император на династията Цин. Той бил известен с поръчковите убийства на учени, с чиито идеи не бил съгласен, и с изгарянето на „критични“ книги. По време на неговото управление започва изграждането на Великата китайска стена и огромен мавзолей, съдържащ повече от 8000 теракотени воини в реален размер. Огромен брой хора, принудени да строят стената, загинали, а тези, които работели по изграждането на мавзолея, били убити, за да запазят тайната на гробницата. „Всеки път, когато залавял хора от друга страна, той ги кастрирал, за да ги бележи и превърне в роби“, казва Сюн Джоу от университета в Хонконг.
Гай Цезар Германик – Калигула (37 – 41)
Eustache Le Sueur / Public Domain
Калигула бил невероятно популярен, защото първоначално освободил несправедливо затворени граждани и отказал да наложи строг данък върху продажбите. Но след това се разболял и коренно променил поведението си. Той ликвидирал политически съперници (принуждавайки родителите им да гледат екзекуциите) и се обявил за жив бог, заменяйки почитането на Юпитер с култ към себе си. Според историци Калигула влизал в кръвосмешения със сестрите си, най-вече с Друзила, и продавал услугите им на други мъже, насилвал и убивал хора и дори според легендите назначил коня си за сенатор. В крайна сметка той бил нападнат от група заговорници, които му нанесли повече от 30 удара с ками.
Атила (434 – 453)
Eugène Delacroix / Public Domain
След убийството на брат си Атила става водач на Хунската империя с център днешна Унгария и в крайна сметка се оказва един от най-опасните противници на Римската империя. Той разширява Хунската империя на териториите на днешна Германия, Русия, Украйна и Балканите. Също нахлува в Галия с намерението да я завладее, но претърпява поражение в битката при Каталаунските полета. „Там, където съм минал, тревата никога повече няма да расте“, казва той по време на управлението си.
ОЩЕ: Кои са били хуните – номадските воини, нахлули в древна Европа
У Дзетян (690 – 705)
Неизвестен автор / Public Domain
У Дзетян преминава от 14-годишна младша наложница до императрица на Китай. Тя безмилостно елиминира опонентите си, като ги заточава или екзекутира – дори това да са от нейното собствено семейство. Китайската империя се разширява значително по време на управлението на У и въпреки че тя е брутален тактик, нейният решителен характер и талант да управлява са оценявани високо от историците. Трябва да се отбележи, че военните лидери, избрани от У, взели под контрол големи части от Корейския полуостров.
Чингис хан (1206 – 1227)
Online Collection of Brooklyn Museum
Когато Чингис хан е на 9 години, е отровен баща му. Той расте в пълна бедност, преди да обедини монголските племена и да тръгне да завладява обширни части от Централна Азия и Китай. Стилът му на управление се характеризира като изключително жесток. Историците отбелязват, че той е избивал цивилното население. Един от най-известните примери е убийството на аристократите от Хорезмийската империя.
Томас де Торквемада (1483 – 1498)
Jean-Paul Laurens / Public Domain
Торквемада е назначен за велик инквизитор по време на испанската инквизиция. Той създал трибунали в няколко града, съставил кодекс с 28 раздела като ръководство за другите инквизитори и разрешил изтезанията за изтръгване на признания. Съобщава се, че той призовал крал Фердинанд и кралица Изабела да дадат на испанските евреи избор между изгнание и кръщение, което накарало много евреи да напуснат страната. Историците смятат, че Торквемада е отговорен за смъртта на около 2000 души, изгорени на клада. Интересното е, че според някои източници самият Торквемада произлиза от семейство на новопокръстени евреи.
Тимур (Тамерлан), 1370 – 1405
Картина от XIX век, изобразяваща Баязид I, държан в плен от Тимур (Stanisław Chlebowski / Public Domain)
Водейки военни кампании, Тимур пътува през голяма част от Западна Азия, включително това, което днес е Иран, Ирак, Турция и Сирия, и създава Тимуридската империя. В днешен Афганистан Тимур заповядва да се построи кула от живи мъже, съединени с тухли и хоросан. Той също веднъж организирал клане, за да накаже бунтовниците, след което били построени 28 високи кули от 70 хиляди глави.
Влад III Дракула (1448; 1456 – 1462; 1476)
Неизвестен автор / Public Domain
Когато Влад III най-накрая станал владетел на княжество Влахия, пълна анархия царяла във владенията му заради враждуващите боляри. Според разказите Влад поканил всичките си съперници на пиршество, където ги убил с нож. Въпреки че сега е трудно да се разбере дали тази история е вярна, тя характеризира управлението на Влад: той се опитва да въведе стабилност и ред във Влахия чрез изключително безмилостни методи. В началото на 1462 г. Влад започва кампания срещу османците на юг от Дунав, опустошавайки цяла Мизия (от Видин до Черноморието) и избивайки над 23 884 турци и българи. Когато отказва да плаща данък на султан Мехмед II, турската армия настъпва към влашката столица, а пред нея се разкрива ужасяваща гледка – над 20 000 турски пленници, набити на кол. По-късно тази сцена получава името „Гората на коловете“. Тактиката на терор и ужас дава резултат – турската армия се оттегля.
Иван Грозни (1533 – 1547; 1547 – 1584)
H.Waigel / Public Domain
Иван IV Василевич Грозни започва управлението си с реорганизация на централната власт и ограничаване на властта на наследствените аристократи (кнезе и боляри). След смъртта на първата си съпруга Иван започва „терор“, премахвайки основните болярски семейства. Освен това той удря бременната си снаха, при което тя помята, и убива сина си в изблик на ярост. Иван Грозни се жени няколко пъти, като в някои случаи бракът трае едва няколко дни. Според полулегендарни сведения, изхождащи основно от противниците му, една от съпругите му (Анна Колтовска) е изпратена в манастир, а за други има съмнения, че са отровени. Последната му жена е погребана жива, със запушена уста и цялата увита във въжета, тъй като според Иван погледнала кокетно придворен болярин. Иван Грозни умира през 1584 г., докато играе шах със свой приближен. При отварянето на гроба му през 60-те г. на ХХ век е установено, че останките му съдържат необичайно голямо количество живак, което сочи, че той вероятно е бил отровен. Друга възможно причина са възможни опити за лечение на сифилис.
ОЩЕ: Бичуване, пиявици, живак. Как едно време са лекували венерическите болести
Кървавата Мери (1553 – 1558)
Мария Тюдор влиза в Лондон на 3 август 1553 г. (Byam Shaw / Public Domain)
Единственото дете на прословутия крал Хенри VIII и Катерина Арагонска, достигнало пълнолетие – Мария I Тюдор – става кралица на Англия през 1553 г. Тя започва възстановяването на католицизма (след предишни владетели, които защитават протестантството) и се омъжва за Филип II. За няколкото години на нейното управление са екзекутирани над 500 обществени личности, което ѝ печели прозвището Кървавата Мери.
Ержебет Батори – Кървавата графиня (Бум на убийствата: 1585 – 1610)
Неизвестен автор / Public Domain
Графинята примамва млади селянки в замъка си, като им обещава работа като прислужници, а след това брутално ги измъчва до смърт. Според една версия тя е изтезавала и убила около 600 момичета, въпреки че реалният брой вероятно е по-малък. Нейните методи на изтезания включвали забиване на игли под ноктите, намазване на момичетата с мед и пускане на пчели върху тях и отхапване на парчета плът. Според легендата тя се къпела в кръвта на девици, за да остане млада и красива.
Максимилиан Робеспиер (1789 – 1794)
Неизвестен автор / CC0
Като една от многото влиятелни фигури, участващи във Френската революция, Робеспиер става един от доминиращите играчи по време на Големия терор, период на изключително насилие, когато „враговете на революцията“ са пращани на гилотината. Той твърди, че терорът е „еманация на добродетелта“. Според историческите източници Робеспиер скоро сам е екзекутиран на гилотината.
Кралят на белгийците Леополд II (1865 – 1909)
Леополд II при качването му на трона (Ghémar Frères / Public Domain)
Крал Леополд II „основава“ Свободната държава Конго като „собствена“ частна колония и прави огромно състояние, превръщайки конгоанците в роби, добиващи слонова кост и каучук. Милиони хора страдат от глад, раждаемостта спада значително, тъй като мъжете и жените са разделени, десетки хиляди са разстреляни по време на неуспешни въстания. Демографите са изчислили, че между 1880 и 1920 г. населението на тази лична колония на краля е намаляло с 50%. Тази система на принудителен труд по-късно била копирана от френски, немски и португалски чиновници.
Мехмед Талаат паша (1913 – 1918)
Atelier Photo Phebus (Boghos Tarkulian) / Public Domain
Историците смятат, че Талаат паша е водещата фигура в арменския геноцид. Като министър на вътрешните работи той е отговорен за депортирането и в крайна сметка гибелта на 600 000 арменци. Убит е в Берлин през 1921 г. от арменец. През 1943 г. Адолф Хитлер изпраща тялото му обратно в Истанбул, надявайки се да убеди Турция да се присъедини към силите на Оста във Втората световна война.
Владимир Илич Ленин (1917 – 1924)
Pyotr Otsup / Public Domain
Ленин ръководи Октомврийската революция, която отстранява Временното правителство, свалило царя. След три години гражданска война болшевиките поемат властта в Русия. „По време на този период на революция, война и глад Ленин показа плашещо пренебрежение към страданието на своите сънародници и безмилостно потуши всяка опозиция“, отбелязва BBC.
Бенито Мусолини (1922 – 1943)
Мусолини и Хитлер (Central Achives of Italy / Public Domain)
След демобилизацията Мусолини основава Фашистката партия на Италия, подкрепена от разочаровани ветерани от войната, от която са организирани отрядите на Черните ризи. Той започва да унищожава демократичните държавни институции и до 1925 г. става „дуче“, или „лидер“ на Италия. Оцелял след няколко опита за убийство, Мусолини веднъж казва: „Ако настъпвам, следвайте ме. Ако отстъпвам, убийте ме. Ако умра, отмъстете ме...” През 1936 г. Мусолини сключва съюз с нацисткия лидер Адолф Хитлер, след което издава редица антисемитски декрети. През април 1945 г., вече отстранен от власт, Мусолини се опитва да избяга, но е застрелян от антифашисти и обесен с главата надолу на площада в Милано.
Йосиф Сталин (1922 – 1953)
Неизвестен автор / Public Domain
Индустриализацията и колективизацията на Сталин през 30-те години на миналия век е придружена от масов глад (включително глада в Украйна), затварянето на милиони хора в трудови лагери (ГУЛаг) и „Голямата чистка“ сред интелигенцията, правителството и военните. По време на Втората световна война синът на Сталин – Яков, е заловен или се предава на германската армия. Германците предлагат да разменят Яков за фелдмаршал Паулус, заловен след битката при Сталинград, но Сталин отказва, заявявайки, че никога не би разменил фелдмаршал за обикновен войник.
Адолф Хитлер (1933 – 1945)
Хитлер на парад в Нюрнберг през септември 1935 г. (Charles Russell Collection, NARA / Public Domain)
Към края на 1941 г. Германската империя на Хитлер, или Третият райх, включва почти цяла Европа плюс по-голямата част от Северна Африка. Хитлер измисля план за създаване на идеална раса чрез елиминиране на евреи, славяни, цигани, хомосексуалисти и политически опоненти, затваряйки ги в концентрационни лагери, където са изтезавани, работят до смърт и са убивани. Според някои доклади по времето на Хитлер нацистите са убили около 11 милиона души. След като научават, че съветските войски приближават Берлин, Хитлер и съпругата му Ева Браун се самоубиват в бункера си.
Хорлоогийн Чойбалсан (1939 – 1952)
Public Domain
След няколко срещи със Сталин Чойбалсан приема политиката и методите на съветския лидер и ги прилага в Монголия. Той създава диктаторска система и смазва опозицията, като при това убива десетки хиляди хора. По-късно, през 30-те години на миналия век, той „започва да арестува и убива водещи работници в партията, правителството и различни обществени организации в допълнение към офицери, интелектуалци и други лоялни работници“, се казва в доклад, публикуван през 1968 г.
Франсиско Франко (1938 – 1975)
Неизвестен автор / CC0
С помощта на нацистка Германия и фашистка Италия през 30-те години на миналия век генерал Франко сваля демократично избраното правителство на Втората испанска република. По време на неговия режим много републикански дейци напускат страната, а тези, които остават, са съдени от военни трибунали. Официалната (допустима) религия е католицизмът, каталунският и баският са забранени извън стените на домовете, режимът има огромна секретна полицейска мрежа. С течение на времето обаче полицейският контрол и цензурата в страната отслабват.
Мао Дзедун (1949 – 1976)
Hou Bo / Public Domain
Лидерът на Китайската комунистическа партия Мао основава Народната република. Под негово ръководство промишлеността е поставена под държавен контрол, а фермерите са организирани в колективи. Всяка опозиция е потушавана безмилостно. Поддръжниците на Мао изтъкват, че той модернизира и обединява Китай и го превръща в световна суперсила. Противниците обаче посочват, че политиката му е довела до смъртта на 40 милиона души от глад, принудителен труд и екзекуции. Интересното е, че понякога той е сравняван с Цин Шъхуан (първия в този списък).
Пол Пот (1975 – 1979)
Неизвестен автор / Public Domain
Пол Пот и неговото комунистическо движение Червени кхмери в Камбоджа използват невероятно брутални методи на социално инженерство, за да създадат аграрна утопия, като преместват хората в провинцията. Останалите са настанени в „специални центрове“, където са измъчвани и убивани. Лекари, учители и други специалисти са принудени да работят на полето, за да се „превъзпитат“. „Всеки, който се смяташе за интелектуалец, беше убиван – съобщава BBC. – Хората често бяха осъждани за носене на очила или владеене на чужд език.“ Само за четири години до 2 милиона камбоджанци са екзекутирани или умират от тежък труд и глад.
Иди Амин (1971 – 1979)
Bernard Gotfryd / Public Domain
Генерал Амин сваля избраното правителство в Уганда с военен преврат и се обявява за президент. След това управлява безмилостно осем години, през които са убити около 300 000 цивилни Той също така прогонва азиатското население на Уганда (предимно индийци и пакистанци) и харчи големи суми за военни разходи, което води до икономически спад в страната. След края на управлението му се потвърждават (в това число от него самия) сведенията, че е бил канибал и е употребявал за храна убити противници и други свои поданици, пазейки части от телата в голям хладилник в резиденцията си, наред с приеманите на аудиенции нищо неподозиращи чужди делегации.
Аугусто Пиночет (1973 – 1990)
Ministerio de Relaciones Exteriores de Chile / CC BY 2.0 cl
Пиночет сваля правителството на Алиенде през 1973 г. с преврат, подкрепен от САЩ. По време на неговото управление хиляди жители на Чили изчезват и около 35 хиляди души са били изтезавани. Общият брой попаднали под ударите на режима е над 40 000 души, от които 3065 са убити. Пиночет умира, преди да бъде изправен пред съда по обвинения в нарушаване на човешките права. В същото време той преследва икономическа политика на свободния пазар, която води до по-ниска инфлация и дори икономически бум в края на 70-те години. Трябва да се отбележи, че Чили е имала една от най-добре представящите се икономики в Латинска Америка от средата на 80-те до края на 90-те години.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-известните отровители в историята