Здравното министерство започна втори опит за разделяне на т.нар. здравни пакети на основен и допълнителен. Първият беше спрян от Конституционния съд, тъй като текста в закона беше прекалено общ и нямаше критерии, по които да се определя в поднормативните актове кои пациенти ще трябва да чакат и кои не. С наредба беше определено, че само 3 клинични пътеки влизат в допълнителния пакет, но и тя падна заради съдебното решение. Заради присъдата на КС и тази година здравната каса работи само по един основен пакет, а разделянето му е отложено за 2017 година.
Сега промените ще са в Закона за здравното осигуряване и са пуснати на обществено обсъждане. Според текстовете критериите дали болестта е към основния или допълнителния пакет са следните - ако е необходимо да се осъществи незабавно лечение, то говорим за основен пакет, а ако може да се планира лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване, то говорим за допълнителен пакет. Точно кои болести в кой пакет отиват се определя пак с наредба - от здравния министър, на база посочените вече критерии, като наредбата се актуализира веднъж годишно "при необходимост", но не по-късно от 31 октомври на съответната година.
Дали трябва да се лекуваш по основен или допълнителен пакет зависи също от това попадаш ли в рискова група или не. Рискови групи са деца, бременни, родилки, лица със заболявания, които могат да доведат до смърт или тежки функционални увреждания на жизненоважни органи и системи.
Срокът, в който пациентите от допълнителния пакет могат да чакат за лечение, се определя от наредба на здравното министерство. В момента той е два месеца.
