Преуморени, с под 1000 лв. заплата и работещи на две или три места. Така са повечето от младите лекари в България. Неудовлетворен от парите и обучението си, на една трета от тях обмислят да започне работа в чужбина.
Тревожните данни са от проучване на Сдружението на младите лекари към Столичната лекарска колегия. В него са взели участие 545 млади специалисти между 24 и 35 години от цялата страна. Най-много обаче са анкетираните в София - 427 души, следват ги колегите им в останалите големи градове - Пловдив, Варна и Бургас. Анкетата е проведена между 29 юли и 12 август 2021 г.
От участниците в проучването, започнали специализация, близо 24% обмислят да заминат да работят в чужбина. Друи 16% казват, че не специализират, но обмилям работа в чужбина.
Проблемът с липсата на кадри е от години, а младите лекари до 35-годишна възраст са едва 16% от всички медици според националната статистика.
Според друго проучване, направено преди месеци, над 70% от болниците имат недостиг на кадри, а според председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров до пет години много болници ще се самозатворят заради тотална липса на лекари.
До 1000 лв. стартова заплата получават над половината от лекарите-специализанти. Според проучването това е далеч под средната работна заплата и малко над минималната, тъй като средната за страната е 1710 лева, а в столицата - 2200 лв.
Провелите анкетата изтъкват и годишния бюджет за системата на здравеопазване, който е близо 9,5 млрд. лв. “Има нормативно определена сума от 2 минимални, а отскоро две и половина минимални работни заплати да се изплащат в държавните лечебни заведения, но виждаме, че 50% от специализиращите на място, финансирано от държавата, получават между 500 и 1000 лева”, гласи обобщението в анкетата, пише "24 часа".
Едва 30 от анкетираните получават над 1500 лв., а 25 - над 2000.
Тревожна статистика е, че 1 от 20 лекари дори не получава заплащане за своята дейност. 5,85% нямат работна заплата, а причината за това според авторите на проучването е липсата на места за специализации и избирателното отпускане на места в големите болнични заведения с голям обучителен потенциал.
Големият брой на лекарите, които получават по-ниска заплата от средната за страната, води и до висок процент на неудовлетворение.
80% не са доволни от парите, които получават за работата, която извършват. Това според тях би довело до демотивация и емиграция.
Ниското заплащане води до необходимостта младите медици да започнат втора и дори трета работа. 61% от анкетираните работят на повече от едно място, като 78 от всички 545 анкетирани лекари ходят на три места, а 21 работят на четири места, за да печелят пари. Това означава, че им се налага да съчетават образованието си не само със задълженията си в основната болница, в която специализират, но и да са на останалите си работни места. Най-често това са медицински центрове, частна практика или частна клиника.
Неудовлетворението на младите лекари се подсилва и от претоварването им. Почти половината от тях работят над 180 часа, което е над нормалните 150-168 работни часа месечно. 24% работят между 180-200 часа, а това води до евентуални здравословни проблеми, както и до неефективно обучение и краткотрайни знания.
Същевременно, освен че работят извънредно, 41% от специализантите не получават пари за това. Другите 41% пък са посочили, че вземат заплащане за нощния труд.
Освен това около 30% не вземат и допълнително материално стимулиране, така нареченото ДМС. То се дава под формата на еднократни възнаграждения и е част от брутната заплата на персонала - като “бонус” извън основната работна заплата. В болниците допълнителните възнаграждения се разпределят от изработените пари по клинични пътеки, както и от допълнителните плащания за избор на екип. Повечето медици получават ниска твърда заплата и ДМС. То представлява част от получените средства за изминалия месец, които на теория трябва да отразяват приноса на всеки към лечебния процес в отделението. Проблемите с ДМС обаче са много, сред тях и кой разпределя средствата и дали изобщо има пари за допълнително стимулиране.
В някои месеци, в които пациентите са малко, а болницата има други плащания, лекари, медицински сестри и санитари получават само ниските си основни заплати.
Според анкетата 32% не получават ДМС, тоест средства от печалбата на клиниката или болницата в резултат на дейността ѝ по клинични пътеки. Други 28% пък получават, но не са доволни от парите.
Авторите на проучването напомнят, че към момента има големи диспропорции между извършваната дейност и получаваната сума.
“Необходимо е пропорционално разпределяне на тези средства в лечебното заведение. Работата на лекарите и медицинските сестри с пациенти трябва да бъде заплатена по пропорционален начин, така че приходите от допълнителната дейност на отделението да бъдат разпределяни съгласно извършените дейности”, гласят изводите на анкетата.
Положителна тенденция е, че 261 души, което прави около 48%, са започнали да специализират до 6 месеца, след като са се дипломирали. Това е сравнително приемлив срок, в който млад човек да намери стабилна работа.
Другите 283-ма души са намерили място за специализацията си във времето между половин до две години след дипломирането си. Те са поставени в “изоставаща” група, тъй като през този период младите лекари губят време от своето развитие под формата на различни видове нерегламентирано “доброволстване”, “чакане на място за специалност”, “преминаване през обучение в спешно отделение”. Докато чакат, те не се развиват и не получават квалификация.
Анестезиолози, хирурзи и педиатри са специалистите, от които болниците ни изпитват най-голяма необходимост. Тези данни показва анкетата за кадрови дефицит в лечебните ни заведения “Индекс на болниците”. Тя бе проведена в началото на тази година в 69 болници от цялата страна. Основният извод е, че 73% от лечебните заведения имат недостиг на медици, а около 90 на 100 имат нужда от още медицински сестри.
Най-търсените специалисти са тези от сектор “Анестезиология и интензивно лечение”. 42,9% от анкетираните болници изпитват глад за млади кадри от тази област.
Втори най-търсени са хирурзите - с 41,7% недостиг, а след това са педиатрите с 38,8%.
След тях се нарежда нуждата на болниците от кардиолози, невролози и неонатолози. В 82% от анкетираните болници се посочва, че до 40 медици работят на договор и на друго място.
Последиците от недостига на лекари водят до прегаряне на персонала и влошаване на здравето на медиците ни, сочи още анкетата. Това индиректно влияе и на пациентите. Преумората на лекарите заради липсата на кадри води до неточна диагностика и некачествено лечение впоследствие. Около 78% от лечебните заведение посочват, че не могат да плащат за извънредния труд, който извършват служителите им.
ОЩЕ:
