Български лекраски съюз (БЛС) изготви макрорамка на бюджета на НЗОК за 2018 г за медицински дейности, в който не е заложен дефицит.
"Трябва да се сложи край на планирането на дефицит в медицинските дейности и медицинските изделия, прилагани в болничната помощ. Практиката показва, че той винаги е за сметка на дейността на колегите, ангажирани в здравеопазването", подчерта д-р Грозев – председател на Български лекарски съюз.
“Когатно седнахме на масата да готвим рамката на бюджет 2018, основната ни цел беше да сме кратки, точни и ясни в това, което е необходимо на нас, работещите в здравния сектор. Много са факторите, които налагат промени – населението застарява, което означава че е добре лекувано и преживява по-дълго, откриват се нови болници, има много недооценени пътеки и такива, които не са актуализирани от 10 години.”, сподели проф. Хаджийски – зам. председател на БЛС.
В проекто-бюджета, изготвен от БЛС, са взети предвид размера на здравноосигурителните плащания, които ще се достигнат до края на бюджетната 2017, допълнителните средства по средносрочната бюджетна рамка за 2018 г., както и повишения размер на минималната работна заплата от 01.01.2017 г. и приетото увеличение от 01.01.2018 г.
“Съгласно разчетите на експертите ни, прогнозите приходи в бюджета на НЗОК за 2018 г. могат да достигнат 3 784 000 хил. лева, а има възможност да нарастнат и до 3 855 000 хил. лева. Това на практика е увеличение в рамките на 330 000 - 402 184 хил. лв, сравнено с предходната година”, заяви д-р Грозев. Увеличението се дължи на повишения размер на минимална работна заплата, завишените здравноосигурителни прагове, променената вноска за сметка на държавата в размер на 5% за здравноосигурените лица, както и на по-успешната събираемост на здравноосигурителните вноски.
“Предлагаме увеличение за ПИМП и СИМП, с което да достигнем 20-22% от бюджет за медицински дейности. Трябва да се осигурят ресурси за регулативните стандарти, увеличаване на обемите и стойността на медикодиагностичните дейности, а с това ще постигнем по-високо качество”, допълни още д-р Грозев.
Според главния секретар на съслованата организация др. Борисов, би било редно информацията за това от къде и какви приходи има НЗОК да е публична. Той сподели и предложението на БЛС да се направят различни сметки за приходите в НЗОК, за да са ясни сумите, които влизат във фонда от различните източници – здравноосигурени работещи лица, НОИ, Социално министерство и пр.
“Настояваме и за някои нормативни промени, които ще внесат спокойствие в системата. За нас е належащо резерва на НЗОК да се намали на 5%, но да може да бъде отварян само при извънредни ситуации като природни бедствия, неконтролируема епидемиологична обстановка и пр.”, каза председателят на БЛС. Според предложение на съсловната организация надсъбраните средства от НАП трябва да се разпределят пропорционално по бюджетните параграфи и дейности.
“Ние искаме пациентите сами да избират болницата, екипа и мястото, където ще се лекуват, а не това да е обект на административни указания. Стремим да се приближим към безлимитна дейност в сектора, защото разходите за здраве са инвестиция в икономиката.”, заключи др Галинка Павлова – зам. председател на БЛС.
