Руският ендокринолог д-р Зухра Павлова разкри какъв ефектът на витамин Д върху сърцето и цялостното функциониране на сърдечно-съдовата система.
Влияние на вит. Д върху сърцето
„Добавките с вит. Д имат положителен ефект върху сърдечно-съдовото здраве и метаболизма. Според 99 проучвания, публикувани в ScienceDirect, дневният прием на витамин D в средна доза от 3320 международни единици намалява систоличното и диастолното кръвно налягане, общия холестерол, хемоглобин A1C, кръвната захар на гладно и инсулина. Най-голяма ефективност се постига, ако приемате добавките в продължение на три месеца или повече”, споделя д-р Павлова.
Витамин Д: Колко време трябва да стоите на слънце, за да си го набавите
Други ползи от вит. Д
Вит. Д е сред биологично активните вещества, които се образуват под въздействието на ултравиолетовите лъчи в кожата и постъпват в човешкото тяло с храната.
Действие на вит. Д:
- осигурява нормален растеж и развитие на костите, предотвратява развитието на рахит и остеопороза, като регулира минералния метаболизъм;
- насърчава мускулния тонус, подобрява имунитета, необходим е за функционирането на щитовидната жлеза и нормалното съсирване на кръвта;
- помага на тялото да възстанови защитните мембрани около нервите;
- участва в регулирането на кръвното налягане и сърдечната дейност;
- предотвратява растежа на раковите клетки.
При условие, че тялото получава достатъчно количество ултравиолетова радиация, необходимостта от вит. Д се компенсира напълно. Въпреки това, количеството му, синтезирано при излагане на слънчева светлина, зависи от фактори като:
- дължина на вълната на светлината (най-ефективен е средният вълнов спектър, който получаваме сутрин и при залез слънце;
- начална пигментация на кожата и (колкото по-тъмна е кожата, толкова по-малко вит. Д се произвежда при излагане на слънчева светлина);
- възраст (стареещата кожа губи способността си да синтезира вит. Д);
- ниво на атмосферно замърсяване (промишлените емисии и прах не предават спектъра на ултравиолетовите лъчи, които потенцират синтеза на вит. Д, това обяснява по-специално високото разпространение на рахит при деца, живеещи в Африка и Азия в индустриални градове).
Нуждата от вит. Д се компенсира от витамин Д3 (холекалциферол), който се образува в кожата от провитамини под въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънчевата светлина. Провитамините частично влизат в тялото в готов вид от растенията и частично се образуват в тъканите на техния холестерол.
Допълнителни хранителни източници на вит. D са млечни продукти, рибено масло, рибен черен дроб, хайвер и яйчен жълтък. На практика обаче млякото и млечните продукти не винаги съдържат витамин D или съдържат само следи (незначителни) количества (например 100 гр краве мляко съдържа само 0,05 mg вит. Д), така че тяхната консумация, за съжаление, не може да гарантира покритие от нашите нужди от този витамин.
Овесените ядки, картофите, магданозът и някои билки като люцерна, глухарче, коприва и хвощ също съдържат вит. Д в малки количества.
Дневна нужда от вит. Д
Дневната нужда от витамин Д е 2,5-5 mcg. Увеличаването на нуждата от него се улеснява от липса на ултравиолетова радиация, естествено тъмна кожа, напреднала възраст, вегетарианство и спазване на диети с ниско съдържание на мазнини, храносмилателни разстройства, бременност и кърмене, както и периоди на интензивен растеж и развитие. Такива хора се нуждаят от допълнителен прием на коментирания витамин.
При лечение с големи дози препарати от вит. Д се препоръчва едновременното предписване на витамин А (ретинол), както и аскорбинова киселина (витамин С) и витамини от група В.
Кои ядки съдържат най-много витамин Д?
Важно: Статията не замества балансираното хранене и консултацията със специалист!
