Намаляването на имунитета вследствие на стрес, преумора или прекомерно физическо натоварване е доста често срещан проблем, който не е изненадващ. Въпреки това имунните дефицити са тревожно състояние, което насърчава податливостта към чести, повтарящи се и тежки инфекции и зарази. Нелекувани и недиагностицирани, те могат да доведат до развитието на сериозни автоимунни заболявания, алергии или рак. Какви симптоми могат да показват имунодефицит и как може да се лекува?
Още: Здравен съвет за деня, 23 декември: Лекар: НЕ пийте кафе между 8 и 9 часа сутринта
Още: Кафява захар - как влияе на кръвната захар и безопасна ли е за диабетици
Какво представляват имунните дефицити?
Имунодефицитите са медицинско състояние, свързано с неправилно функциониране на имунната система, която е предназначена да защитава организма от микроорганизми, т.е. вируси, бактерии, гъбички или паразити. При здрави хора имунната система реагира при контакт с патоген, като произвежда антитела и лимфоцити (кръвни клетки), които се опитват да елиминират инфекцията. Прекалено слабият или липсващ отговор на имунната система се свързва с имунодефицит. Това се проявява като податливост към продължителни и повтарящи се инфекции с тежко протичане.
Имунодефицитите се разделят на два вида: първични имунодефицити (ПНО), които се дължат на генетично обусловени дефекти в имунната система, и вторични имунодефицити (ВНО), които са резултат от външни фактори и различни заболявания.
Още: Кардиолог: Това е най-полезната мазнина за пържене, сваля холестерола
Още: Тези два симптома в устата издават висок холестерол
Първични имунодефицити - причини
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лекар: Всички го пием, но това хапче е отрова за черния дроб
Генетично обусловените имунодефицити са редки заболявания, с честота 1 на 10 000 случая. Понастоящем първичните имунодефицити включват повече от 350 болестни единици с различна тежест, чиято същност е неправилно функциониране на имунната система. НДЕФИ обикновено се проявяват в ранна детска възраст, но много често заболяването се диагностицира в по-късна възраст, когато пациентът е над 20-30 години. Те се причиняват от дисфункция в гените, които контролират имунния отговор на организма, наследена от родителите или причинена от нова генетична мутация, възникнала по време на зачеването и деленето на клетките.
Първичен имунодефицит - симптоми
В резултат на нарушеното функциониране на имунната система хората с ПНРД проявяват по-голяма податливост към различни инфекции и зарази. Те могат да бъдат причинени дори от опортюнистични микроорганизми, т.е. обикновени организми, които обикновено не предизвикват заболяване при физиологични условия (към тях спадат например дрождите и златистият стафилокок). Предупредителните признаци за първичен имунодефицит могат да включват чести и повтарящи се инфекции, например на синусите или ушите (6-8 пъти годишно), пневмония поне два пъти годишно, повтарящи се гъбични инфекции, например на устата или кожата, или хронична диария. Често срещани са и кожните инфекции, появата на дълбоки абсцеси по кожата или органите и нарушеното зарастване на рани.
Още: 12 ефективни домашни средства, които мигновено ще облекчат болката в стомаха
Още: 13 храни, които ще ви спасят от зимните болести: Открийте богатството на цинка
Лекар: 7 основни показателя за отслабен имунитет
Хората с първичен имунодефицит могат също така да развият две или повече сериозни инфекции, като миозит или остеомиелит, сепсис или възпаление на перианалната тъкан. Сериозните инфекции често имат тежко протичане и трудно се лекуват въпреки интензивната антибиотична терапия.
Ненормалното развитие на детето и забавеното наддаване на тегло също могат да бъдат тревожен сигнал, показващ НСПВС. Първичните имунодефицити понякога се съпровождат и от автоимунни заболявания, които включват разрушаване на клетки и тъкани от собствената имунна система на организма. Такива състояния са лупус еритематозус, саркоидоза, ревматоиден или идиопатичен артрит и други. Неоткритите и нелекувани НСПВС могат да доведат до опасни усложнения и дори до смърт на пациента.
Вторични имунодефицити - причини
В случая на вторични имунодефицити причината не е генетична, а външни фактори. НР са придобити и се срещат много по-често, отколкото първичните имунодефицити. Те могат да възникнат като последица от различни заболявания, като диабет, уремия, рак, сърповидноклетъчна анемия, варицела, хемопоетични заболявания или инфекции (напр. СПИН, проказа, малария). Вторичните имунодефицити могат да се дължат и на недохранване, малабсорбция, изгаряния, обширни травми, имуносупресивни лекарства или трансплантация на органи.
Яжте това, ако искате да имате силен имунитет
Вторични имунодефицити - симптоми
Симптомите на вторичните имунодефицити са сходни с тези на първичните дефицити. Пациентът е податлив на различни инфекции, които са тежки и често повтарящи се. Те обаче могат да бъдат преходни и да изчезнат след отстраняване на причината. При вторичните имунодефицити симптомите на автоимунитет са по-редки, отколкото при НСПВС. Когато ИПП са причинени от СПИН, или синдром на придобитата имунна недостатъчност, пациентът е податлив на състояния, които обикновено не са животозастрашаващи. За носителите на ХИВ обаче те могат да бъдат фатални. Човек със СПИН често страда от атипична пневмония, рак, гъбични инфекции или нарушения на нервната система.
Лечение на имунодефицити
Терапията на имунните дефицити се състои в борба с инфекциите с антибиотици. При пациенти, чийто организъм произвежда твърде малко IgG антитела, често се използва заместителна терапия под формата на подкожни или интравенозни имуноглобулинови (Ig) препарати. Използват се и други методи за лечение на имунодефицита, напр. прилагане на растежни фактори (за увеличаване на броя на белите кръвни клетки), генна терапия или, в тежки случаи, трансплантация на костен мозък.
В случай на вторичен имунодефицит може да е достатъчно да се отстрани основното заболяване, което го е предизвикало.
Предотвратяването на инфекции и избягването на ситуации, които благоприятстват инфекциите, също е от ключово значение. Важно е да се грижите за зъбите си, да миете ръцете си правилно, да спазвате здравословна балансирана диета и физическа активност и да спите достатъчно. Трябва да се избягва и контактът с по-големи групи хора и болни хора, а на роднините на пациентите се препоръчва да се ваксинират срещу инфекциозни болести.
Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.
