"Тютюнът – заплаха за развитието" - това е мотото на Световния ден без тютюнев дим, който отбелязваме на 31 май.
Във фокуса на вниманието са здравните рискове и ефективните политики за намаляване на употребата на тютюн. Целта е сегашното и бъдещите поколения да се предпазят от опустошителните последствия за здравето, а също така да се намалят социалните последствия, икономическите бедствия и вредите на околната среда, причинени от употребата на тютюн.
Всяка година повече от 7 милиона смъртни случаи в света са причинени от тютюнопушене. Ако не се предприемат спешни мерки, до 2030-та година това число може да нарасне до над 8 милиона. Около 80% от преждевременните смъртни случаи, причинени от употреба на тютюн, са в страни с ниски или средни доходи на населението.
В България около 17 800 души умират преждевременно всяка година от болести, причинени от употребата на тютюн. Тютюнопушенето е причина за всеки един от три смъртни случая във възрастовата група от 30 до 44 години и за всеки втори в групата от 45 до 59 години. Установено е, че у нас 23% от смъртните случаи при мъжете и 9,4% при жените са предизвикани от употребата на тютюн.
Последните данни за смъртността в България през 2015 година сочат, че 48,1 на 100 000 души (78,1 на 100 000 при мъжете и 19,9 на 100 000 при жените) са починали от рак на белия дроб, като 82% от случаите могат да бъдат обяснени с употреба на тютюн.
Доказано е, че ако тютюнопушенето не започне в ученическа възраст, вероятността това да се случи по-късно е много по-малка. Шансът възрастен пушач да се откаже от цигарите е толкова по-малък, колкото по-ранна е била възрастта на пропушване.
Глобалното проучване на тютюнопушенето при младите хора в България (Global Youth Tobacco Survey – GYTS) от 2015 година представя следните данни за употребата на тютюн сред българските ученици на възраст 13-15 години, които са проследени за 14-годишен период:
1. През 2015 г. поне петима от всеки десет ученици (56,7%) са опитвали някога тютюнево изделие. Повече от половината опитали са настоящи пушачи (28,8%). Освен това 10,1% са непушачите, които смятат, че може да им хареса да изпушат една цигара, а 20,2% заявяват, че са склонни да пропушат през следващата една година.
2. Стабилна и значима е тенденцията за намаляване на експериментирането с цигари – от 65,7% през 2002 г., на 58,8% през 2008 г. и до 48,9% през 2015 г.
3. Броят на пушачите значително спада между 2002 г. и 2008 г. – от 33,1% на 28,2%. През 2015 г. обаче нивото се запазва почти същото – 27,4%.
4. Слаба тенденция за нарастване на готовността на непушачите да пропушат се отбелязва на първите два етапа на проучването (от 29,2 % през 2002 г. на 31,2 % през 2008 г.). През 2015 г. има значителен спад на показателя за възприемчивост – 20,2%.
6. Процентът на пасивните пушачи значимо намалява, но въпреки пълната забрана за пушене на закрити обществени места през 2012 г., през 2015 г. техният дял остава неприемливо висок – 50,8% пасивни пушачи у дома, и 50,6% в закритите обществени места.
7. Интервенциите за ограничаване на тютюнопушенето при подрастващите трябва да се осъществяват в синхрон с признато ефективни методи за контрол на тютюна (цени на тютюневите изделия, регулаторни подходи, спазване на забраните за тютюнопушене, задължително здравно образование). Насърчаването на младите пушачи да се откажат, както и предотвратяването на ранното пропушване са важна стъпка в тази посока.
Една от глобалните цели за устойчиво развитие на ООН визира осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст. Тя е насочена към ускоряване на напредъка към по-добро здраве, като се насърчават практическите начини за осъществяване на здравни интервенции чрез средства и инструменти като Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО; увеличаване на достъпа и ускоряване на разработването на лекарства и ваксини; адекватно финансиране за здравеопазването и управление на рисковете за здравето.
В тази насока са формулирани и целите на кампанията на СЗО през 2017 г.:
1. Да се подчертаят взаимодействията между употребата на тютюневи изделия, контрола върху тютюна и устойчивото развитие, като се гарантира, че „никой няма да бъде забравен”.
2. Да се насърчат страните да включат контрола върху тютюна в националните си приоритети в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.
3. Да се окаже подкрепа на държавите-членки и гражданското общество в борбата с намесата на тютюневата промишленост в политическите процеси, което от своя страна води до по-силни национални действия за контрол на тютюна.
4. Да се насърчи обществеността за по-широко участие в националните и регионалните дейности по разработване и прилагане на стратегии и планове за контрол на тютюна.
5. Да се акцентира върху приноса на отделните граждани за създаването на устойчив свят без тютюн (чрез тяхното отказване от тютюневата зависимост или проявена съпричастност към неупотребата на тютюневи изделия).
