Теглото на мъжете се отразява непосредствено на тяхната сперма и страдащите от излишно тегло могат да предават склонността към затлъстяване на своите деца.
До този извод са стигнали датски учени, автори на статия в сп. Cell Metabolism.
Отдавна се знае за влиянието на родителите върху теглото на детето. Но в тази връзка обикновено е изследвана ролята на майката – например жените, износващи деца по време на глада през 1944 година в Нидерландия, по-често раждали деца, склонни към диабет и сърдечносъдови заболявания (същото се отнася и за техните внуци).
Ромен Баре и колегите му сравнили спермата на 13 стройни и на 10 пълни мъже и открили сериозна разлика на ниво епигенетика – "етикети" на ДНК, влияещи върху активността на отделни гени. "Предавали" се около 9000 гена, включително FTO – единственият ген, който учените еднозначно свързват със затлъстяване.
По-рано се смяташе, че епигенетичните изменения (протичащи в организма през живота на индивида) не се наследяват, тъй като особеностите на метилирането на ДНК (процес, потискащ активността на гена) се отстраняват след оплождане на яйцеклетката от сперматозоида.
Но съществува хипотеза, че късите фрагменти на РНК, диктуващи правилата на метилиране на гените, могат да се предават от сперматозоидите. Баре открил повишено съдържание на такива фрагменти в спермата на пълните мъже (включително и молекули РНК, въздействащи на гена CART, който управлява апетита).
Такива епигенетични изменения впрочем не се явяват необратими. Учените предложили на пълните участници в експеримента да отслабнат безплатно, като преминат операция на стомаха.
След няколко седмици метилните "етикети" в спермата се променили в 1500 гена, а след година – в 4000. Профилът на етикетите при отслабналите не повтарял този на изначално слабите мъже – по-скоро операцията задвижила нови епигенетични изменения.
Баре отбелязва, че предаването на наследствена информация за теглото от бащата някога е играла важна роля в оцеляването на популацията.
"Едва наскоро, когато гладът е престанал да заплашва оцеляването, пълнотата е престанала да бъде полезно свойство. Само преди няколко десетилетия способността бързо да се натрупва енергия в организма е помагала в съпротивлението на инфекциите и глада", резюмира ученият. Сега същият механизъм води до преяждане и съпътстващите го заболявания.
