Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Причини и симптоми на следродилна депресия

02 август 2024, 08:08 часа

Следродилната депресия (СД) е сложно и многостранно психично състояние, което засяга много нови майки и обикновено се проявява през първите няколко седмици до месеци след раждането. Разбирането на причините и симптомите ѝ е от решаващо значение за ранното ѝ разпознаване и ефективната намеса.

Причини за следродилна депресия

1. Хормонални промени

Колебания на естрогена и прогестерона: След раждането нивата на естрогена и прогестерона спадат бързо, което може да предизвика промени в настроението и депресия. Тези хормонални промени могат значително да повлияят на химията на мозъка, допринасяйки за СД.

Хормони на щитовидната жлеза: При някои жени след раждането се наблюдава спад в хормоните на щитовидната жлеза, което води до симптоми, подобни на депресията, като умора, промени в настроението и чувство на тъга.

2. Психологически и емоционални фактори

Стрес и безпокойство: Стресът, свързан с грижите за новороденото, включително недоспиването, може да бъде непосилен. Новите отговорности и страхът, че няма да можете да се грижите адекватно за бебето, могат да засилят тревожността и депресията.

Лична и семейна история: Личната история на депресия или семейната история на психични разстройства могат да предразположат жената към СД. Предишни епизоди на депресия, особено след раждането, са силни предиктори.

„Хормонът на любовта“ е ключът към затлъстяването и следродилната депресия

3. Социални фактори и фактори на околната среда

Липса на подкрепа: Недостатъчната подкрепа от страна на партньорите, семейството и приятелите може да допринесе за чувството на изолация и безпомощност. Самотните майки или тези с партньори, които не ги подкрепят, са изложени на по-висок риск.

Стресови фактори в живота: Финансови затруднения, проблеми във взаимоотношенията и големи промени в живота (като преместване в нов град) могат да увеличат стреса, свързан с новото майчинство, и да повишат риска от СД.

4. Биологични и генетични фактори

Генетични фактори: Някои проучвания сочат, че генетичните предразположения играят роля в развитието на СД. Жените с определени генетични маркери може да са по-податливи на хормонални промени и стрес.
Мозъчна химия: Дисбалансът на невротрансмитерите, например на серотонина и допамина, може да повлияе на настроението и да допринесе за депресията.

Симптоми на следродилна депресия

1. Емоционални симптоми

Постоянна тъга: Често срещан симптом е чувството на претовареност от тъга, безнадеждност или празнота. То е по-интензивно и по-продължително от типичния "бебешки блус".
Тревожност и раздразнителност: Прекомерна загриженост за здравето и безопасността на бебето или чувство на лесно раздразнение и гняв без ясни причини.

2. Физически симптоми

Умора и ниска енергия: Въпреки че спят достатъчно, жените със СД често се чувстват изтощени и без енергия. Това може да се прояви и като затруднено заспиване или преспиване.
Промени в апетита: Значителни промени в хранителните навици, които се изразяват в прекалено много или прекалено малко храна, могат да бъдат признак на СД.

Следродилната депресия - какво представлява и как да се справим с нея

3. Когнитивни симптоми

Проблеми с концентрацията: Трудностите при фокусирането, вземането на решения или запомнянето могат да бъдат преобладаващи. Това може да попречи на изпълнението на ежедневните задачи и на отговорностите за полагане на грижи.
Вина и безполезност: Често срещано е прекомерното чувство за вина или безполезност, често свързано с възприемани недостатъци в родителството.

4. Поведенчески симптоми

Оттегляне: Избягване на приятели, семейство и дейности, които някога са били приятни. Това социално оттегляне може допълнително да изостри чувството за самота и изолация.
Затруднено свързване: Затрудненията при създаването на емоционална връзка с бебето могат да бъдат особено мъчителни и да възпрепятстват привързаността между майката и бебето.

Разпознаването на тези причини и симптоми е от съществено значение за ранното диагностициране и лечение. Ефективното лечение често включва комбинация от терапия, групи за подкрепа, медикаменти и промени в начина на живот. Ранната интервенция може значително да подобри резултатите както за майката, така и за бебето, като спомогне за по-здравословни преживявания след раждането.

Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.

Ивайло Григоров
Ивайло Григоров Отговорен редактор
Новините днес