Смяната на часовниците всяка пролет и есен е предизвикателство, но ново проучване разкрива, че само една от тези промени има тенденция да увеличава нарушенията на съня, съобщава ЮПИ.
Още: Лекар: За колко време обикновено минава изкълчен глезен?
Още: Може ли пролетното слънце да ни осигури достатъчно витамин D?
Преминаването от лятно към зимно часово време през есента - когато хората печелят един час през нощта - е свързано с краткотрайно увеличаване на нарушенията на съня, включително трудности при заспиване или задържане на съня.
Изненадващо, това не се наблюдава при преминаването обратно към лятно часово време през пролетта.
“Предишни изследвания са свързвали преминаването към и от лятно часово време с по-висока честота на злополуки, както и с повишен риск от инсулт и инфаркт”, казва авторът на изследването д-р Рон Постума, невролог и изследовател в университета “Макгил” в Монреал. “Необходими са обаче бъдещи проучвания, които да проследяват отделните индивиди във времето, включително хора, живеещи в райони с различно излагане на светлина и сезонни промени”, добавя той.
Още: Светът застарява: Съвсем скоро тази болест ще се превърне в голямо бреме
Още: Какво трябва да направите на Великден, за да НЕ напълнеете
Д-р Постума отбелязва, че сънят играе съществена роля за поддържане на добро здраве, настроение, познавателни способности, работоспособност и социална активност. „Той се влияе от циркадния ритъм - вътрешния часовник, който регулира процесите в тялото. Добрата новина е, че нарушенията на съня, които наблюдавахме след преминаването към стандартно часово време, бяха кратки и вече не се проявяваха две седмици след смяната”, отбелязва специалистът.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Спасението ИДВА с тези --ЛЕСНИ-- (ключови; дълбоки; проверени; народни идеи
Още: Удрят ли ни магнитни бури тази седмица? Разберете как да проверявате за тях и защо ви мъчат
За целите на проучването са анкетирани повече от 30 000 души на възраст от 45 до 85 години. Участниците са попитани за продължителността и удовлетвореността от съня, за способността им да заспиват и да остават заспали, както и за прекомерната сънливост през деня. Въпросите включва: “През последния месец колко често ви отнемаше повече от 30 минути, за да заспите?” Друг въпрос беше: “През последния месец колко често се събуждахте посред нощ или твърде рано сутрин и ви беше трудно да заспите отново?” Приема се, че хората, които отговарят на тези въпроси, че това им се случва три или повече пъти на седмица, имат проблеми със съня.
Лекар: Видите ли това по пръстите си - имате висок холестерол
Изследователите сравняват отговорите на хората, които са попълнили въпросника една седмица преди преминаването към стандартно часово време, с тези, които са го попълнили една седмица след това.
Още: Лекар: Всички трябва да ядат тази салата през пролетта
Още: Кои са най-полезните зърнени храни при болно сърце
При анкетираните една седмица след това рискът от неудовлетвореност от съня е с 34 % по-висок. Около 28% заявяват, че са недоволни от съня си, в сравнение с 23% от анкетираните една седмица преди това.
При тези, които са попълнили въпросника след промяната на времето, рискът от проблеми със заспиването, както и от прекомерна сънливост в будно състояние, е над два пъти по-висок. При тях също така рискът от трудности при заспиването е с 64 % по-висок.
Когато изследователите сравняват отговорите на хората, анкетирани седмица преди и седмица след пролетното преминаване към лятно часово време, те не откриват разлика в проблемите със съня.
Участниците, попълнили въпросника през лятото, имат най-кратка продължителност на съня - средно 6,76 часа. Хората, попълнили анкетата през зимата, съобщават за средно 6,84 часа сън дневно.
“Колкото и смущаващи да са тези преходи в краткосрочен план, може да има твърде ограничени дългосрочни последици от многократното преминаване от лятно към зимно часово време”, казва д-р Постума.
В проучването са включени само хора на средна възраст и по-възрастни, така че резултатите може да не се отнасят за по-млади хора, обясняват изследователите.
