В зависимост от менюто на съответния ресторант или предпочитанията и повода, салатите могат да се предлагат в няколко подвида. Леките разядки са предназначени за повишаване на апетита преди основното ястие. Прилагането им като гарнитура към основното също е широко разпространено. По-тежки са тези салати, които се приготвят с повече месо, като пилешки гърди или слайсове телешко и могат да се предлагат и като основно ястие. Към десертните салати спадат тези, които основно съдържат плодове, желатин или бита сметана.
В исторически план това ястие датира от времето на древните гърци и римляните. Тогава се смесвали различни зелени салати и са ги подправяли с дресинг. С течение на времето салатите стават все по-разнообразни, а рецептите варират според времето и мястото. Думата салата идва от солта, която в древността била основна подправка на дресинга. САЩ популяризират смесените зелени салати в края на 19-ти век, а другите региони в света ги включват в кухнята си през втората половина на 20-ти век. С течение на времето това ястие се популяризира и разнообразява все повече, като се влияе много и от модата на определени продукти в световната гурме култура.
Зелената е една от най-известните и лесни за приготвяне салати. Известна и като градинска, тя съдържа различни листни зеленчуци - марули, спанак и рукола. Поради ниското съдържание на калории в тях е предпочитана в много диети.
Салата цезар е вкусна, елегантна, не много скъпа и много известна. Според книгите тя се предлага широко още от края на 19-ти век. Има много истории за произхода, както и вариации на това ястие. Основно се приготвя с маруля, чесън, зехтин, крутони, пармезан, сос уорчестър и аншоа. Била създадена от Цезар Кардини – италиански емигрант, който отворил няколко ресторанта в Тихуана, Мексико.
Кулинарно доказателство е, че салатите с месо (предимно шунка) и майонеза са популярни в Америка от времето на колониализма. Тази кулинарна традиция била привнесена от европейските заселници. Пилешките салати и тези от рак били много обикновени и изключително популярни през втората половина на 19-ти век. Следствие от тази мода е салатата с риба тон. Тя се появява в началото на 20-ти век, а не по-рано, защото консервираната туна била представена и широко рекламирана пред американска публика едва през 1903г. Американските готварски книги от 30-те и 40-те години на миналия век представят салата туна като алтернатива на тази от пилешко или пуешко месо.
Картофите били внесени в Европа от испански пътешественици в края на 16-ти век. До края на века много европейски страни употребявали този нов вид зеленчук и го интегрирали в кухните си. Картофената салата била популяризирана в Америка от европейските заселници. В днешния си вид добива известност през втората половина на 19-ти век. Студената картофена салата е позната от британските и френски рецепти, а топлата следва немските предпочитания за горещ дресинг от оцет и бекон сервиран върху зеленчуци.
Капрезе е много семпла салата произхождаща от италианската кухня. Прави се на етажи от моцарела и домати на слайсове, добавя се босилек и се овкусява със сол и зехтин. В Италия се предлага като антипаста.
Макаронената салата е от типа паста салати и се сервира охладена. Съдържа варени макарони и се допълва най-често от майонеза. В повечето случаи се предлага като гарнитура към барбекю, пържено пиле и други ястия тип пикник. Тя варира според кухнята на съответната страна, но най-често се допълва от суров лук, целина и копър.
Чобан салата е много популярна в Турция. Тя е изключително вкусна и своеобразна вариация на гръцката салата. През летния сезон е много често предпочитана и е много лесна и бърза за приготвяне. Чобан салта е комбинация от много ситно нарязани домати, краставици, лук, зелен пипер и магданоз. Дресинга се състои от лимонов сок, сол и зехтин.
Табуле е една от най-вкусните и известни салати от арабския свят. Традиционно се приготвя от булгур, домати, краставици, ситно нарязан магданоз, мента, лук и чесън. Подправя се със сол, зехтин и лимонов сок, като булгура може да се замести с кускус. Обикновено се предлага като мезе в арабския свят. Нейни вариации се правят в Армения и Турция.
В България най-широко разпространена е шопската салата. Тя е като наша визитна картичка в световната гурме култура. В много от ресторантите собствениците добавят по нещо, но основно се приготвя от домати, краставици, лук, суров или печен пипер, магданоз, настъргва се бяло саламурено сирене и се овкусява със сол и олио. Позната е от средата на миналия век.
В региона и у нас е много популярна и гръцката салата. Приготвена е от домати, краставици и червен лук на слайсове, маслини и фета, и овкусена с зехтин и босилек. В комбинация с узо или ракия представлява едно много леко и освежаващо ястие в горещите летни дни.
През летния сезон консумацията на салати се увеличава неимоверно, не само защото пазарът се обогатява с нови сезонни продукти, но и защото в топлото време много хора предпочитат да хапнат нещо по-леко. Освен като препоръчителна храна в много диети, продуктите в тях са много полезни както за целия организъм, така и при различни заболявания.
