Потреблението на антибиотици и антимикробната устойчивост при хората и животните са свързани, установиха учени, цитирани от Пи Ай Мидиа/ДПА.
От получените данни от изследването става ясно, че използването на тези препарати при едър рогат добитък, свине и пилета има връзка с резистентността към лекарствата при хората, а човешката употреба на антибиотици е свързана с антимикробна устойчивост при животните.
Експерти от цял свят са решени да забавят разпространението на този вид резистентност, която отчасти се дължи и на ненужното използване на антибиотици.
Антимикробната устойчивост възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите мутират и вече не реагират на лекарствата, предписвани срещу тях. Това затруднява лечението на заболяванията и увеличава риска от разпространението им, което пък води до по-сериозни страдания или до смърт.
Според изследователите проучването подчертава спешната необходимост от план за справяне с разпространението на антимикробната устойчивост, като се фокусира върху социалното развитие, намаляване на бедността и въвеждането на по-строги правила за употребата на антибиотици.
За Касим Алел от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина, който е водещ автор на изследването, тази резистентност е сложен за разрешаване проблем заради различните приоритети на многото заинтересовани страни.
Той е на мнение, че "интердисциплинарен подход за наблюдение и контрол на антимикробната устойчивост при различните видове и да не е ориентиран само към човека, трябва да бъде предприет от тези, които взимат решенията и от властите по света в името на по-доброто здраве на планетата“.
Този вид резистентност е голяма заплаха за здравето на световното население. Според данните устойчиви бактерии са причинили 1,27 милиона смъртни случая през 2019 г.
Неправилната употреба на антибиотици (това включва също антивирусни и противогъбични препарати) е ключов фактор в разпространението на антимикробната резистентност. Влияние оказват нарастващото търсене на храни и продукти на животинска основа, а също сложните и взаимосвързани социално-икономически и екологични фактори.
В новото проучване международен екип от изследователи, включително и експерти от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина, анализират връзката между употребата на антибиотици и нивата на антимикробна устойчивост при хора и животни, които се отглеждат за храна, в периода около 2018 г. Под внимание се взимат социално-икономическите, здравните и екологичните рискови фактори.
Лекар каза колко чаши алкохол на ден водят най-бързо до цироза на черния дроб
Констатациите показват, че повишената употреба на антибиотици при животните води до по-висок процент резистентност при добитък, отглеждан за производството на храна. Както и че по-голямото използване на тези препарати от хората увеличават риска от този вид устойчивост при тях.
Изследователите установяват също, че повишената употреба на антибиотици при животните води до по-висок риск от антимикробна устойчивост при човешките заболявания - определени като критично важен приоритет от Световната здравна организация. По-голямото потребление на този вид препарати при хората на свой ред увеличава възможността от тази резистентност при животните.
Въпреки неголямото използване на антибиотици в страните с ниски и средни доходите, особено в Азия (като Бангладеш, Китай и Индия), нивата на антимикробна устойчивост при животните, отглеждани за храна, са най-високи. Този факт дава основание да се предположи, че е възможно консумацията на тези лекарства да е вторичен рисков фактор за разпространението на резистентността в определени части на света, казват учените.
Лекар: Този навик намаля риска болести на дихателната система с 50%
Социоикономически фактори като икономическото неравенство или смъртността, причинена от неправилна хигиенна практика или сърдечни проблеми, също повишават нивата на антимикробна устойчивост при хората.
„Тази зависимост между употребата на антибиотици и резистентността при хората и добитъка, установена от нашето проучване, предоставя нови възможности за намаляването на тази устойчивост“, казва Лайт Якоб от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина, който е сред авторите на проучването. Според него са необходими по-строги национални политики и разпоредби за употребата и предписването на антибиотици при животните и при хората.
