Най-честото алергично заболяване е алергичният ринит (сенна хрема), с честота от 25% до 30% от населението, тоест почти всеки трети е засегнат от него. Това каза в интервю за БГНЕС д-р Златко Димитров, зам.-председател на Българското дружество по алергология.
Намираме в сезона, в който се повишава поленовата концентрация, обясни д-р Димитров и добави, че в момента пациентите, които имат алергичен ринит към брезови полени вече имат симптоми. На по-късен етап от месец май, юни, юли се повишава концентрацията и достига пикът на тревните полени, тогава се появяват симптомите при пациенти, които имат алергичен ринит с алергизиране към тях.
"Заболяването е добре контролируемо и има лечение, което може да приложим своевременно рано при нашите пациенти и да доведе до изграждане на толеранс към алергена, и освобождаване на симптомите за дълъг период от време. Два са основните видове лечение. Едното е симптоматично, което помага на пациентите да се чувстват добре, то включва няколко вида медикаменти, основните са противоалергични или локално приложени. Лечението, което може да доведе до появата на продължителен толеранс, т.е. деалергизиране на пациентите, се нарича имунотерапия – специфична имунотерапия. Тя обикновено при тези заболявания започва преди появата на самите симптоми. Каним нашите пациенти за приложение на първата доза през декември, най-късно януари зависи към кой алерген са алергизирани”, обясни той.
Д-р Димитров посочи, че като цяло алергичните заболявания се делят на различни групи. „Това са заболявания, които засягат дихателната система. Преди малко споменахме алергичния ринит, бронхиалната астма може да бъде както самостоятелно възникнало заболяване така и да бъде свързано с алергичния ринит, включително и с нелекувания алергичен ринит. Заболяванията на кожата са друга голяма група, която може да бъде свързана с остри алергични реакции, като уртикария, оток на кожата, атопичния дерматит в 30 до 40% от случаите също е свързан с хранителна алергия. Стомашно-чревният тракт се ангажира при хранителната алергия, т.е. там симптомите могат да бъдат различни – гадене, повръщане, диария, примеси от слуз и кръв в изпражненията. Съвсем отделни типове са инсект алергията, т.е. тежките алергични реакции, които могат да се развият след ужилване например от насекоми, те могат да бъдат животозастрашаващи.
Медикаментозната алергия на свой ред също може да протече много тежко, може да протече с анафилактичен шок след прием на медикамент, към който дори пациентът да не подозира, че е алергичен”, обясни той.
Посещавайки алерголог, освен да ви бъде поставена коректна диагноза като пациент вие трябва и да бъдете обучен.
„Не само да бъде предписано лечение на пациента, което да му помогне, но и да бъдат обяснени всички рискове – предвидени и непредвидени такива. Това е така, защото например как един пациент с алергия към насекоми може да се предпази от ужилване? Възможно е дори пациент, който знае, че има хранителна алергия по невнимание да приеме съответния хранителен алерген. Затова при пациентите, които са проявявали или при които има риск да проявят анафилактична животозастрашаваща реакция, ние предписваме спасително лечение”, каза лекарят. Той обясни, че най-често това са ампули адреналин или готови, напълнени спринцовки със съответната доза за пациента с него. „Инструктирани са, че при контакт със съответния алерген в момента, в който те още влязат в контакт с този алерген и ние знаем каква ще бъде реакцията, както ще последва, веднага да приложат това лечение”, обясни д-р Златко Димитров. Той посочи, че допълнителният прием на противоалергични също е препоръчителен, но първото и веднага приложено средство трябва да бъде адреналинът.
Лекарят обясни, че алергичният ринит е важно да бъде своевременно диагностициран и лекуван не само защото се подобрява качеството на живот на пациента, което е основна цел, а и защото така намалява рискът от прогресия и поява на усложнения, каквито са примерно поленовата бронхиална астма.
„Ако налице са следните симптоми: запушване на носа, обилна водниста секреция, сърбеж в носа, очите, сърбеж в устната кухина, небцето, ушите дори може да се наблюдава, пристъпно кихане - ако някой от тези симптоми са налице, това е основание да се направи алергична консултация”, обясни лекарят. По думите му всяка една хрема, която не преминава повече от 2 седмици, вече буди съмнение за алергично заболяване.
При хранителна алергия симптомите, при които трябва да потърсите консултация със специалист, могат да бъдат много разнообразни и да засягат различни органи и системи. „Дори симптоми от страна на носа мога да бъдат признак на хранителна алергия, също така затрудненото дишане, макар това да е извън храносмилателната система като симптом също може да бъде проява при по-тежко протичащи хранителни реакции. Най-честите симптоми са: обрив, който може да се появи непосредствено след прием на съответната храна, към която е алергичен пациентът, оток, гадене, повръщане, коремна болка и диарични изхождания”, посочи лекарят.
Според алерголога въпросът дали да се ваксинираме или не срещу COVID-19 не стои – трябва да го направим.
„Всички, които нямат противопоказания за ваксиниране, а те са преживяна тежка анафилактична реакция след или предходна COVID-ваксина, или доказана алергична реакция, към някои от компонентите на съответната ваксина. Тоест при всички други случаи пациентите могат да се ваксинират”, каза той.
Д-р Димитров посочи, че когато алерголозите дават препоръки на своите пациентите за това дали да подготвят организма си преди ваксина винаги изхождат от официалните данни. „Официалните данни са, че такава подготовка не е задължителна и че единственото, което трябва да се направи, е да се оцени рискът при пациента и при повишен риск от алергия той да бъде наблюдаван поне 30 минути – минимум 15, а при алергичните 30 минути след ваксинация. Това обаче, което препоръчвам аз на моите пациенти, е все пак да направят няколкодневна подготовка с противоалергично средство, защото смятам, че ползата за пациента превъзхожда многократно евентуалния риск”, обясни д-р Димитров.
