Биолози предлагат да се използват бактерии, атакуващи само самците на някои видове насекоми, включително и комари, за борба с различни опасни инфекции – като треската денга или вируса зика, става ясно от статия, публикувана в сп. Current Biology.
Треската зика се разпространява от комарите Aedes aegypti и заразата със зика води до развитие на симптоми, подобни на треска, сърбежи и болки в ставите. Според статистиката на СЗО около четири от пет заразили се възрастни не изпитват сериозни неразположения и като цяло тази треска рядко води до смърт, но при заразените бременни жени може да доведе до микроцефалия и дори смърт на плода.
Преди една година вирусът започна бързо да се разпространява по Латинска Америка. Днес присъствието на зика е фиксирано в 64 страни по света и учените все още нямат никакви прогнози кога ще бъде създадена ваксина и възможно ли е по принцип да се предотврати микроцефалията при бебетата.
Омар Акбари от Калифорнийския университет в Ривърсайд и колегите му предлагат оригинален метод за борба със зика и други инфекции, разпространявани от Aedes aegypti и други кръвосмучещи насекоми: с използването на специални „сексистки“ бактерии, които ще убиват само насекомите от единия пол.
Както обясняват учените, такива микроби вече съществуват в природата – например бактериите от рода Spiroplasma, които заразяват плодовите мушици дрозофили, убиват самците, но не оказват сериозно влияние на организма на женските и дори им помагат да се избавят от нематоди и други паразити.
Акбари и колегите му се заинтересували от тези микроби и се опитали да изяснят как те успяват да проявят толкова висока избирателност, и да разкрият механизмите, които биха ни позволили да приспособим Spiroplasma за борба с други вредители и преносители на болести.
Наблюденията на поведението на бактериите и клетките на мушиците показали, че Spiroplasma определя пола на своя гостоприемник по това, доколко е активна белтъчната система DCC, която управлява работата на гените, разположени в женската Х-хромозома.
Тъй като в организма на самците присъства само едно копие на този участък от ДНК, DCC ще повишава активността на гените на Х-хромозомата, за да компенсира загубата на второто ѝ копие.
Както се оказало, Spiroplasma умее да фиксира този факт и реагира на него, прониквайки в ядрото на клетката и предизвиквайки сериозни нарушения в работата на DCC и цяла редица жизненоважни гени. Това кара клетката да смята, че нейната ДНК е увредена необратимо, и стартира програма за самоунищожение, което предизвиква гибелта на самеца.
Тази особеност на Spiroplasma може да се използва с минимални модификации за борба с други плодови вредители и в перспектива – и за борба с други насекоми, включително преносители на треска денга, малария и вируса зика, смята Акбари.
За тази цел предстои учените да разберат как конкретно бактерията разпознава присъствието на комплекса DCC и как нарушава неговата работа.
