Само за 24 часа Планинската спасителна служба към Българския червен кръст във Враца получи дарения за над 10 000 лева, а за още ден сумата се удвои. Причината: екипировката, с която отрядите спасяват изпадналите в беда в планината, беше открадната от аварийни склад. Дарителите са били от цялата страна и са стотици; хора, които имат отношение към планината и катеренето, но и такива, които просто са искали да дарят и помогнат, разказват от ПСС. Сега спасителните отряди разполагат отново с динамични и статични въжета, карабинери, самохвати, десандьори, протриващи устройства, радиостанции, лавинни уреди и бинокъл: необходимата екипировка, която се използва при всеки инцидент.
"Имаше страхотна вълна от желаещи да помогнат. Хората, които пребивават в планината знаят много добре какво прави планинската спасителна служба. Радваме се на добро отношение в планинарските среди, всяка година се стремим да сме все по-добри и по-мотивирани, за да действаме на терен. Последната 2021 година беше една от годините, в които към нас имаше огромни дарителски жестове, както от физически лица, така и от фирми, които откликваха на нашите молби за помощ. Ние сме безкрайно благодарни за доброто отношение", разказва Емил Нешев, директорът на планинската спасителна служба към БЧК, който от 32 години е планината, а 25 от които е работил на терен като планински спасител.
500 доброволци и 47 на денонощен пост
Почти цялата структура на планинската спасителна служба е изградена основно от доброволци. Те са около 500, а заедно с тях има близо 50 щатни спасители - те дават денонощни дежурства и поддържат системата на ПСС в постоянна готовност, за да може да се реагира бързо, когато някой е изпаднал в беда и трябва спешно да му бъде оказана помощ.
"Доброволците в ПСС са хора, които добре разбират какво означава да бедстваш в планината и знаят, че мога да помогнат. В екипите има добре развита приемственост и щафетата се предава от поколение на поколение. Ветераните имат повече опит и разказват на по-младите са различните ситуации, в които могат да изпаднат", казва Нешев. Но винаги се разчита най-вече на онези, които са на върха на силите си. "Тази дейност е много тежка физически. Да намериш човек в планината е нещо, което коства много усилия и е изключително изтощаващо. Операциите по спасяването могат да бъдат около два часа, но има и такива, които продължават над 12", казва директорът на службата.
Най-важното: надеждната информация
Спасяването на човек в планината изисква пълен набор от специализирани съоръжения и оборудване - лавинни уреди, сонди, лопати, въжета, седалки, радиостанции и много други. Често се използват автомобили с висока проходимост, моторни шейни, снегоходни машини, а отскоро и АТВ-та.
Но преди всичко от ПСС трябва да разберат най-важното: да получат максимално подробна и сигурна, проверена в детайл информация, както и данни данни за местоположението на човека в беда. Не винаги обаче става така.
"Ако нещата са по-сложни и нямаме достатъчно ясна информация, се налага да се обходят отделни райони. Тогава ги обхождаме по вероятност - спасителите преценяват кои са най-възможните и търсят първо там. Именно тези случаи, когато нямаме добра информация, са най-трудни, защото факторът "време" е най-важният при всяка спасителна операция. Особено ако търсим в рискова среда, в лошо време, нощем, с лавинна опасност - това подлага на риск и самите спасители. Въпреки всички трудности, през 2021 година от ПСС са осъществили 152 акции във високата планина и са оказали помощ на 157 души, а в ски зоните - на 1499.
Един от основните проблеми за доброволците в планинските служби е, че би било добре да има закон за доброволчеството (или друг нормативен акт), който да регламентира различни ситуации, в които планинските спасители, а и не само те, изпадат, споделя още Нешев. Например: на всеки планински спасител, когато трябва да излезе на акция, му се налага да бъде освободен за определено време от работното си място. Повечето работодатели, разбира се, ги освобождават по спешност. Но някои не могат да си позволяват да направят това, самият работен процес може да не го позволява. Затова и един закон за доброволчеството би могъл да уреди тези ситуации, така че работодателите да бъдат компенсирани по законов път за това, че дават възможност на доброволците да се включат в спасителна акция. В комбинация с държавна помощ за доброволците, както и създаването на система за хеликоптерно спасяване, това би могло значително да подобри работата на планинските спасители, казва директорът на ПСС.
Планински спасител може да стане всеки след 18 годишна възраст, който отговаря на критериите, и да се включи към доброволческите отряди. Обучението не е лесно. След като издържи входния изпит, един спасител преминава през три годишни тренировки и курсове. Първо стажува в отряда, след това трябва да участва успешно в два цикъла зимен и летен профил за стажант планински спасител и за планински спасител, за да е пригоден към всякакви планински условия и да придобие званието "Планински спасител". След това се преминава през специализирани курсове за повишаване на квалификацията, а именно за спасяване при лавинни нещастия, работа на склаи и за работа в трудни терени. Най-високото ниво в йерархията на ПСС е да придобиеш званието "Инструктор по планинско спасяване".
Обучаващите се трябва да участват успешно в два цикъла зимен и летен профил за стажант планински спасител
Съвет: Не подценявайте планината
От Планинската спасителна служба към Българския червен кръст отдавна знаят кои са двете най-често срещани причини да се стигне до ситуация на бедствие, което да налага спасителни акции. Това са подценяването на планината и надценяването на собствените ти сили.
"Почти винаги става дума именно за това. Съвеът ми е хората, които обичат планината, никога да не допускат тези две грешки. Когато видиш, че нещата вземат да стават сложни, по-добре е да се откажеш. Въобще не е страшно да си кажеш "Бях дотук, ще се върна". Планината няма да избяга, винаги ще е там. Нищо не трябва да е на всяка цена и при всякакви условия", казва директорът на службата. И подчертава, че добрата екипировка и оборудване са важни, но най-важният уред, който един планинар трябва да ползва, е "уредът между ушите". Нешев също съветва групите, които отиват в планината, да бъдат еднородни, за да няма разкъсвания между тях. Участието в курсове за лавинна безопасност, поведение в планината и т.н. са много полезни, а участието в тях на повече хора ще доведе и до повече знания и умения, както и намаляване на шансовете за грешки и инциденти. Той допълва още, че планинарите могат да използват мобилното приложение на планинската служба, което би могло да улесни значително доброволческите отряди в случай на беда, защото чрез него, в случай на нужда, се подават най-бързо и лесно координатите на мястото на нещастието, а помощта ще дойде по най-бързия възможен начин.
