Наскоро Smallman - една от бандите, които вече 18 години запазиха както автентичността си, така и свободата да правят каквато музика искат, пуснаха новото си парче - Камък, направенопо стихотворението на великия Борис Христов. Те ще имат и концерт на 16 януари в клуб Music Jam. А ето какво отговориха Иван Шопов и Стефан Пенев от бандата на нашите въпроси.
Още: Петър Митев и фондацията, която развива таланти
Още: Живот и изкуство: 5 любими произведения нa актрисата Дария Симеонова
Текстът на „Камък“ е на най-големия ни жив поет - Борис Христов. Как стигнахте до поезията му и какво се случи, за да отключи точно то музика при вас?
Иван Шопов: За мен беше важно да се намери пряк път до корените ни като българска група и да се намери подходящ текст на родния ни език, но без да търся книгата на Борис Христов - “Книга на мълчанието” ме намери и когато се зачетох в нея веднага звъннах на Цветан и му обясних че това са текстовете на smallman, написани на български. От там той намери правилните подходящиредове и ги нагласи така, че да работят като песен. А песента се създаваше успоредно и когато се появи текстът всичко се напасна по най-добрия начин.
Оказва се, че мощните локални мотиви, с които са изпълнени песните на Smallman, далеч не въздействат единствено на родна аудитория; напротив, станаха интересни в много други държави, където групата се цени и слуша; и то без в тях да се влагат обичайни комерсиални тактики и лесно смилаема екзотичност. На какво се дължи това добро разпознаване и престиж извън граница?
Още: Юлиан Костов пред Actualno.com: Приех и обикнах счупената си версия
Още: 20 бързи въпроса към Митко Павлов
Иван Шопов: Според мен това се дължи на естетическия и естествен подбор на теми и композиране, което да подчертае уникалността на фолклора ни, без да е залепен нарочно с цел бърз улов и wow ефект. Всички музиканти в групата са наясно от къде идват и къде могат да стигнат с любовта си към традиционната ни музика и за това толкова естествено се борави с нея. В световен план, това се цени високо и за това са и успехите извън родината.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Как се променяхте вие и бандата през годините? (тази година се навърши „пълнолетие“, 18 години от създаването ви) Какво не знаехте, когато започвахте, което сте научили сега? И впрочем как се справихте с банална, но истинска трудност за всяка банда с дълголетен живот – да не се разделите.
Иван Шопов: Smallman не се разделят, а се множат.
Стефан Пенев: Както Иван каза, Smallman се множат! Да, често поглеждаме назад, заради хубавите спомени и натрупания опит. И честно казано, не са се променили много неща, все още правим музика, както и тогава. Използваме наученото, но и зарядът си е все същият. Много научихме и много неща ни се случиха, за да го научим. Осемнайсет години не са малко време. Якото е, че тепърва предстоят хубави моменти и, надявам се, още хубава музика.
Още: 20 бързи въпроса към... Спенс
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Smallman са едно от редките изключения на родната сцена, които никога не правят компромис: винаги остава усещането, че парчетата не са правени, за да „таргетират“ определени публики, а просто да изразят това, което минава през вас като музика.
Иван Шопов: От опита ми да създавам музика с момчетата до сега, никога не съм усещал, че който и да е от тях може да направи компромис със семейството, в което се е превърнала групата и това не позволява на групата да поевтинее и да се поведе е неестествени посоки.
Стефан Пенев: Да, майната му на всичко! Извинявам се :) Правим нещата така, както ни харесват, както е справедливо, както е красиво, според нас, да се правят. И не говоря само за песните, но и за начинът им на представяне.
Кои са големите ви влияния (със сигурност са се сменяли през годините, но основните, оставили най-траен отпечатък)
Стефан Пенев: Знаеш ли, не е честен тоя въпрос? Като ни видиш всичките, а ти ни познаваш доста добре, ще видиш, че е абсурдно да се влезе в конкретика и да се даде какъвто и да е било отговор с изключение на: качествената музика, качественото и смислено изкуство, като цяло. Всичко останало са просто добри примери.
Макар че една от най-очевидните ви цели е запазването на пълна автентичност и несъобразяване с музикалната конюнктура, все пак би трябвало да имате изграден коментар за онова, което става с музиката в последните десетилетия. А именно: нахлуване на маркетингови продукти, твърде предвидим саунд, текст и прочие явления, които най-бързо и лесно се схващат дори през сравнението в номинациите на МTV през 80-те и 90-те и сега. Какво стана – и защо?
Иван Шопов: Според мен музиката се променя заедно със света в който живеем. Новите модели на забързан и неосъзнат живот водят до създаването на лесносмилаеми еднодневки, които имат за цел да заситят разконцентрирания ти поглед и слух и така да спечелят така ценното отделено време. Хората все по-рядко “сядат” да слушат музика и за това пазара предлага музика “fast food”. Това по никакъв начин не пречи на музикантите, които искат да изразят себе си да го правят без да се подхлъзнат на конвейра. В днешно време музиката е много по-достъпна в дигиталните формати и пренасищането води до допълнителна дезориентация. За това е важно да се създават албуми, които да са като разглеждане на книга - много странни, дълбоки, интересни и с дебели корици.
Стефан Пенев: Само ще добавя, че за това явно харесваме по-бавните и монотонни композиции. Аман от тая забързаност.
