Тази седмица кюстендилската публика има възможността да се наслади на наситена културно-театрална програма, част от която са едни от най-големите и успели театрални актьори.
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
В понеделник, 4 февруари, Малин Кръстев, Герасим Георгиев - Геро и Мариела Топалова представиха в препълнената зала на читалище "Братство" комедийния спектакъл "Свалячи"- за живота на хората от “Б“ група, а днес носителят на “Аскеер“ и “Икар“, заедно с председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев и Асен Блатечки, който спечели наградата за най-добра мъжка роля в лентата „Съдилището” от фестивала "Златната роза" и куп даровити актьори, ще представят нашумелия спектакъл “Зимата на нашето недоволство“, за играта си в който през изминалата година Малин Кръстев печели наградата.
Ето какво разказа за Actualno.com от града - носителят на “Аскеер“ и “Икар“ - Малин Кръстев.
Здравейте, г-н Кръстев ! Изключително ми е приятно, че имам възможността да се срещна с Вас - тук в град Кюстендил! Разкажете ми първо за спектакъла “Свалячи“, който представихте с Геро и Мариела Топалова. Какво да очакват от представлението хората, които все още не са го гледали?
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
Здравейте! И аз много се радвам, че тази седмица сме част от културната програма на вашия град. От “Свалячи“ хората могат да очакват много смях и забавления, екзистенциални въпроси, които човек си задава, когато е безумно влюбен и иска да срещне жената в живота си! Двамата герои са абсолютни неудачници, малко “чаплинови“ персонажи, затова и по някакъв начин изглеждаме по чаплиновски и желанието да намерят перфектната жена за себе си - все не успяват милите и все си мислят, че там в смъртта, горе някъде ще открият ония жени, които да импонират на тяхното мъжко достойнство. Много забава, през много перипетии минават героите, надявам се хората да се забавляват!
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Звучи страхотно! Вие сте актьор, режисьор, драматург, ТВ водещ и преподавател. През месец декември беше премиерата на спектакъла на Теди Москов, по филма на Еторе Скола - “Обичахме се толкова много“. Ще ни разкажете ли малко повече и за този спектакъл, там си партнирате с Филип Аврамов? Разбрахме, че Теди Москов е бил дори в дома на Еторе Скола, използвал е филмите му за драматургични теми. Как всъщност се работи с Теди Москов?
Това с Теди не е пъвата ни среща. Преди това сме се срещали с едно много идиотско представление “Макбет“ в Младежкия театър, след това “Улицата“ в НДК, където си партнираме и с Геро. С Теди се познаваме от години и това е едно приятелство от много дълги години. Той винаги е бил експресивен човек с много чувство за хумор, на което не можеш да устоиш. Един актьор трябва да бъде в много добра кондиция, за да може да работи с Теди Москов, защото не всичко днес, което е изработено на репетицията, утре е същото. Теди сменя нещата в движение, но за първи път, от години, не е правил такова представление, каквото е това. Може би филма на Ето Рескова много му помогна и фактът, че той е влюбен в италианското кино и най-вече неореализма в италианското кино.
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
За документалния му филм, за Ваня Червенушева, той беше отишъл специално на гости при Еторе Скола - да заведе Ваня там, за да се запознаят. И така за първи път може би в това му представление, Теди обръща нещата и е единственото представление, което те хваща за гърлото и те кара да се замислиш! Стана едно нежно, недотам “Теди-москово“ представление. И отново тази вечна тема за любовта и за едни трима приятели, влюбени в една жена. Играем с прекрасната трупа на Малък градски театър “Зад канала“ - от който вече, от една година, съм част и аз и ми е изключително приятно. И така, надявам се да гостуваме в Кюстендил, но ние в четвъртък отново сме тук - със “Зимата на нашето недоволство“!
Точно за този спектакъл исках да ви попитам! Много се радвам, че именно него ще представите в нашия град, защото за играта си в него, през изминалата година, Вие печелите наградата “Аскеер“.
Да. А след тази вечер, мисля че публиката в Кюстендил, след като изгледа това прекрасно представление - “Свалячи“, ще се наслади наистина и на класиката. Бина Харлампиева направи страхотно представление! Мисля, че публиката ще се изненада от Асен Блатечки! Мисля, че Асен Блатечки успя да направи невероятно хубава роля и си партнираме прекрасно! Благодаря и на Бина, че след толкова години с Асен отново сме на сцената! Десет години не сме се засичали в театрално представление. Много се радвам и че залите са претъпкани и спектакъла се радва на голям обществен интерес, превръщайки се в един от най-гледаните спектакли.
Вие сте и създател на школа по актьорско майсторство, която функционира цели десет години. Сега сте преподавател в колежа “Любен Гройс“, а Геро е ваш асистент. Ще ми разкажете ли малко повече за преподавателската си дейност? Различава ли се от актьорската, по-отговорна ли е и по-трудна ли е?
Ами много по-отговорна е, защото е мисия! Всичко онова, което си разбрал през годините, срещите ти с големи творци като Леон Даниел, Крикор Азарян, работата ми с в момента действащите режисьори, а и пътя който сме извървели аз и Геро и в момента, в мащаба, в който сме като актьори - наша отговорност е да го предадем на следващото поколение! И това е МИСИЯ! Мисия, която тръгна на майтап преди 10 години през една студия, която закриха, след като напуснах Младежкия театър. Това беше и причината да вземем самостоятелен клас в колежа “Любен Гройс“. Преди това бях четири години асистент на проф. Йвайло Христов в Академията в НАТФИЗ и мисля, че натрупах доста опит - и с работата ми като асистент на Йвайло, а и десет години в студия. Така че в момента имаме 22 прекрасни деца - много шарен, интересен клас. На 10-ти февруари им е изпита.
Страхотно! Те играят ли вече?
Ами не, те са първа година, първи семестър, сега треперят от ужас и на 10-ти от 17:00 часа за първи път ще видят своята публика, милите. Още са на етюди и не са в състояние и да работят с текст. След това ги очаква съвременна драматургия. В екипа е включена и Весела Бабинова. Наскоро тръгва сериала “Денят на бащата“, където тя е в главната роля. И така, за баланс взехме и една жена в екипа, за да не полудеят тези мили деца!
Вие имате поглед върху младежта, върху техния талант и развитие. Българското кино и театър обаче може да се похвали с много големи артисти, които са трудно достижими. На мен ми прави впечатление, че има много желаещи да станат актьори, обаче има ли толкова талантливи от тях - на такова високо ниво, каквото е било преди - говоря за вашето поколение и преди вашето поколение?
Ами, вижте, всяко поколение си носи талантите и личностите със себе си. Важно е обаче каква личност ще станеш! И през какво се формираш - единственото, което в момента ме притеснява е, че при младите хора започнаха да липсват авторитети. Думи като чест, дълг, достойнство, една актьорска хигиена, отношение към онова, което е било преди тях - липсва. Все повече виждаш как консуматорското общество ги е накарало да копират всичко от Youtube, от телевизията, а не създават! Не творят! Не разгръщат въображението си. И тук идва големият проблем. Иначе са страшно талантливи и готини деца, просто някой трябва да ги провокира! И да създаде от тях личности - индивидуалности. Изкуство не се прави от евтини - ерзац хора! Изкуството само по себе си ги изхвърля!
Вие споменахте и Крикор Азарян и казвате, че израстването Ви като актьор е благодарение на него. Наричате го “духовен водач“ и учител. Всъщност той почина в деня на ваше съвместно представление. Каква следа остави в живота Ви и кои са най-важните неща на които Ви научи?
- Ох.. за това тук... не знам дали времето ще ни стигне да побере всичко онова, което имам да кажа за тази велика личност! Много лично го усещам този човек и за това едно от най-трудните ми представления беше неговата постановка “Три сестри“. В деня, в който трябваше да играем, той почина сутринта, а вечерта беше най-тежкият ни спектакъл, на всички от трупата на Младежкия театър.
Вие сте герои!
Да, беше наистина много трудно - да играеш пред публика в такъв момент. И..така де.. Ето такива мъдреци липсват на днешно време! Някак този човек липсва и на поколения напред - с работата му, с всичко, което правеше и единственото му живо представление, говоря в неговата цялост - “Лазарица“ в момента дори вече не се играе в Народния театър. Лека полека си отиват някои хора и ние оставаме без памет. И както казва геният Теди Москов: “Само помиярът няма родова памет.“ Но той остави много актьори и то добри и готини артисти, които по някакъв начин разказваме все още за него и преподаваме за него. А наистина той беше учебник и за актьора, за въображението - той, Леон Даниел - такива хора обичаха артистите! Във всяка една постановка виждаш любов към актьора и работата към него. Така че, наистина страшно много неща ми е дал професор Азарян и ме е провокирал. Да не говорим, че при първата ми работа с него играех куче, след това ми даде да играя Оливия в “Дванайсета нощ“ - такава графиня бях, толкова красива, имах рокли...
Значи сте извървели дълъг път заедно?
Да. След това играх Вершинин в “Три сестри“ и така нататък, но извън всичко това той ходеше, гледаше спектаклите ни - имаше една определена група актьори, които ни обичаше като родни деца! Звънеше ни посред нощ да си говорим за представлението, което е гледал, дори за роли, по които той не е работил с мен. Имаше наистина една много духовна, бащина връзка между нас!
Интервю на Джулия Андонова
