Актрисата Мая умее с еднаква лекота да ни разсмее и да ни натъжи. А пътешественичката Мая обожава да открива красиви нови места – и в България, и по света:
Ако оттук-нататък може да посетиш само още една нова за теб държава – коя ще е тя?
Аржентина. Тази свобода на хората там, за която съм чувала! Тази цветност и пъстрота! Музиката! Любопитен ми е този свят, не съм се докосвала до него.
Най-малкото, екзотичното или древното населено място, което си посетила?
Тингри, в Тибет – това е над Ладакх, преди да тръгнеш към Кайлаш. Едно малко селце с едно мнооого красиво езеро. Оттам тръгват, за да катерят осемхилядниците. Много необикновено място, защото виждаш планините със снега, а долу е като пустиня. Това беше може би най-малкото място, на което съм била. А другото място, на което бих отишла и ми стои като мечта, е Кралство Мустанг – може би един ден... То е много красиво. Там няма електричество, матриархат е и е много недостъпно, горе на платото е и се влиза с разрешение, тип виза, плаща се висока такса, защото има ограничение на броя туристи – за да го запазят чисто. Божествено място!
Твоето място за „бягство“?
Юндола. Тук идвам и сама, по една седмица стоя, като зазимявам или отзимявам къщата. Това е моето място, където съм абсолютно сама. Вилата е на една огромна поляна, в гора, няма никой около мен – там човек е сам със себе си.
Храната от друга държава, която винаги консумираш там?
В Япония, като ходя, винаги консумирам райс болс – оризовите топки, има ги навсякъде, те са супер евтина храна. И мочи, сладкият ориз. В Индия, като отивам – палак панир: с тофуто и със спаначеното пюре – много обичам!
Какво, ако беше възможно, би си взела от чужбина за двора на къщата?
Ако можех, бих си взела една дзен градина вкъщи. Изключително е усещането – хем на една безкрайност, хем на минимализираност. А вътре като застанеш – все едно си в някакво гигантско пространство. И с тази простота на пейзажа, която има в нея, тази перфектност, която съдържа – много ми харесва. Изпадаш в едно дзен състояние на вглъбеност.
