Новият телевизионен сезон на най-дълголетното БГ рок предаване, „Фрактура“, започна. Начело от самото начало, и вече 27-а година, е неговият автор, водещ, продуцент и идеолог Васко Катинчаров, когото попитахме за 5-те му любими произведения:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Една от книгите, която съм препрочитал няколко пъти, е автобиографията на Чарли Чаплин. Той е бил изключителен човек, от чийто житейски опит може да се научат много неща. Моят баща ми казваше, че книгата си остава същата, но твоят светоглед се мени с възрастта и след всяко препрочитане ще я виждаш по нов начин.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Чак безутешно не съм плакал на филм, но има определени сцени, които са ме докосвали силно. Финалните кадри на Man on Fire („Мъж под прицел“), в които умиращият персонаж на Дензъл Уошингтън прегърна на моста момиченцето, което спаси, винаги ме хваща за гърлото.
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
Това беше концертът на възродените Pantera, който направиха в София през 2023 г. Отидох с положителна нагласа, без очаквания и без да си извадя телефона от джоба изобщо. Аз и групата, на която знам почти всички текстове.
ПИЕСАТА, която е оставила най-траен отпечатък в душата ти?
Животът е достатъчно напрегнат и затова предпочитам да ходя да гледам предимно комедии. Камен Донев точно беше направил моно-спектакъла „Възгледите на един учител за народното творчество“, на който се смях със сълзи в Сатиричния театър. Бях впечатлен от „Сирано Дьо Бержерак“ на Теди Москов в Народния, но ми е трудно да гледам такива постановки.
КАРТИНАТА, пред която би искал да поседиш дълго?
Бих искал да мога да разгледам в детайл картината The Fall of the Damned („Падението на прокълнатите“) на Рубенс. В нея има нещо свирепо и сурово, което ме привлича силно.
