Новият телевизионен сезон на най-дълголетното БГ рок предаване, „Фрактура“, започна. Начело от самото начало, и вече 27-а година, е неговият автор, водещ, продуцент и идеолог Васко Катинчаров, когото попитахме за 5-те му любими произведения:
Още: "Деинфлуенсъри": Кои са новите влиятелни хора, които изместват инфлуенсърите?
Още: Живот и изкуство: 5 любими произведения на... музиканта Борис Христов
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Една от книгите, която съм препрочитал няколко пъти, е автобиографията на Чарли Чаплин. Той е бил изключителен човек, от чийто житейски опит може да се научат много неща. Моят баща ми казваше, че книгата си остава същата, но твоят светоглед се мени с възрастта и след всяко препрочитане ще я виждаш по нов начин.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Още: Марина Цекова: Телевизията е като жив организъм
Още: Мак Маринов: Най ме е страх от дълбочините на човешкото падение
Чак безутешно не съм плакал на филм, но има определени сцени, които са ме докосвали силно. Финалните кадри на Man on Fire („Мъж под прицел“), в които умиращият персонаж на Дензъл Уошингтън прегърна на моста момиченцето, което спаси, винаги ме хваща за гърлото.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
Това беше концертът на възродените Pantera, който направиха в София през 2023 г. Отидох с положителна нагласа, без очаквания и без да си извадя телефона от джоба изобщо. Аз и групата, на която знам почти всички текстове.
ПИЕСАТА, която е оставила най-траен отпечатък в душата ти?
Още: Проф. Атанас Атанасов: В живота бих искал да бъда незабелязан
Още: Къде е границата между културата и комерсиалното: Бистра Окереке в Студио Actualno (ВИДЕО)
Животът е достатъчно напрегнат и затова предпочитам да ходя да гледам предимно комедии. Камен Донев точно беше направил моно-спектакъла „Възгледите на един учител за народното творчество“, на който се смях със сълзи в Сатиричния театър. Бях впечатлен от „Сирано Дьо Бержерак“ на Теди Москов в Народния, но ми е трудно да гледам такива постановки.
КАРТИНАТА, пред която би искал да поседиш дълго?
Бих искал да мога да разгледам в детайл картината The Fall of the Damned („Падението на прокълнатите“) на Рубенс. В нея има нещо свирепо и сурово, което ме привлича силно.
