Със своята над 45-годишна активност (и то каква!) Иван Лечев се е превърнал в едно от най-ярките превъплъщения на Музиката у нас. Той е достатъчно популярен, участва в десетки успешни, големи проекти и въпреки това пак може да бъдете изненадани, че се оказва замесен и в още, и още. Съвсем скоро ще го гледате отново като ментор в „Гласът на България“, а дотогава, заедно с „Фондацията“, най-скоро може да го видите и най-вече слушате на живо на 20 юли, в Летния театър в Бургас и на 6 август в Античния театър, в Пловдив. Поговорихме си с него и за споменатите вече теми, но и за химна на последните избори, от кой вечен рок хит му е втръснало, за какво родителите му са се оказали прави и имал ли е някога прякор:
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
На концертите ви за „10 г. около света“ на „Фондацията“ имате и много гости – всеки от вас си кани поне по един член от предишните групи. Колко точно парчета включва концертът и колко продължава?
Парчетата са точно двадесет и седем, което прави концерт, дълъг около два и половина часа.
Солидно! А кой е най-продължителният концерт, на който си свирил?
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
Концертът за 50-годишнината на „Щурците“ в Арена Армеец, който продължи около четири часа и нещо, от които не бях на сцената само около половин час.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
О, доста впечатляващо! Ако продължим с най-най: кой е най-големият концерт, от който си бил част? И кой е бил най-бутиковият, с най-скромна посещаемост концерт?
Предполагам, концертът за 50-годишнината на ФСБ, също в Арена Армеец, въпреки че съм участвал и в други много големи концерти. А най-бутиковият концерт всъщност е заснет във видео клип. Това е клипът на парчето „По-полека“ на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, а концертът се състоя на плажа на Китен, във „Весел бар“ на Поли Герасимова – публиката беше около стотина души.
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
Фотокредит: BTV
Идеята за „Фондацията“ е на Дони. Кой обаче е шефът вътре в супергрупата – той ли? Или сте си разпределили по някакъв начин кой за какво решава? Или имате мандати и се сменяте?
Ние нямаме шеф, защото сме творчески колектив.
Скоро „Фондацията“ ще влезе в пубертета. Възможни ли са някога изобщо някакви вътрешни истерии и тръшканици помежду ви или сте като смазана машина?
Естествено, понякога прехвърчат светкавици, но това е в реда на нещата. Рядко се срещат хора, които за толкова години да са запазили такива прекрасни отношения помежду си.
Обиколили сте страшно много държави. Как решавате къде да са концертите ви – според поканите към вас? Или понякога решавате, че ви се ходи в определена държава и търсите контакт с българите там?
Използвали сме и двете опции, но най-често ходим там, където сме поканени.
Как не се уморявате да изпълнявате определени, понякога едни и същи песни? Различната публика ли ви дава енергия и мотивация да не се поддадете на рутина или отегчение?
Предполагам, че причината е в самите песни, които изпълняваме. Както казва Наско Пенев от БТР – тези песни отдавна са в златния фонд на българската поп и рок музика.
Ментор си в „Гласът на България“ вече доста сезони, в предстоящия – също. Твоите хора често и печелят. Има ли някой, за когото си съжалявал, че не си взел в своя отбор?
Всяка година има по някой, за когото страшно съжалявам, че не е в моя отбор, но... хората правят грешки, ха-ха. Например в последния сезон много ме беше яд, че Джейми Рашед от групата Caliberty избра отбора на Любо Киров, но той си имаше причини за това.
Фотокредит: BTV
За участниците, дори финалисти и победители в „Гласът на България“ – не започва ли по-трудното след края на шоуто? Ти поемаш ли ангажименти към някои от тях да ги подкрепяш, да съдействаш с нещо?
Винаги съм готов да помагам всячески, но не всеки успява да оползотвори летящия старт, който това шоу дава. И обратно – Никеца, който не успя да спечели, успя въпреки това по най-добрия начин да натрупа популярност, така да се каже, яхна гребена на вълната. И аз му помогнах с огромно удоволствие.
Освен талант и труд, на участниците в „Гласът“ са им нужни вероятно и доста други качества, за да пробият. Каква психика е необходима?
Предполагам, че най-сложният момент са кастингите на тъмно, където трябва да дадеш най-доброто от себе си, гледайки едни гърбове на столове, дори не виждаш хората в тях. Всеки артист, дори най-начинаещият, комуникира с публиката, очаква нейната реакция. В последния сезон Любо Киров се постави на мястото на участник в кастинга на тъмно и след това разказваше, че усещането е било кошмарно.
Изкушавал ли си се да излезеш пред публика само с микрофон в ръце, без китара, като вокалист, и единствено да пееш на сцената?
Напоследък „Фондацията“ ми гласува доверие – което аз се стремя да оправдая по най-добрия възможен за мен начин – освен да пея 4-ти глас в голяма част от парчетата, да пея солова песен. Публиката ме приема много добре, но все пак съм с китара в ръцете.
Кое би те напрегнало повече – някъде (в предаване, заведение, купон) да ти кажат: „Вземи тази китарка и подрънкай малко, моля те“ или „Чуй ме как пея/какво съм записал - и кажи как е?“?
Не виждам причини за напрежение и в двете ситуации. Та аз това правя цял живот...
За какво се оказаха прави родителите ти – нещо, което едва сега разбираш, че е било мъдро и вярно?
За това, че навремето завърших успешно Музикалната академия и се дипломирах. Никога след това нямаше да имам време за това.
Кога последно се е случвало да посвириш на цигулката нещо съвсем класическо и ей така за свой си кеф?
С „Фондацията“ тази пролет имахме минитурне с Оперно-симфоничния оркестър на Велико Търново, с диригент Георги Патриков, като в първата част от програмата изпълнявахме класически произведения, и аз с огромно удоволствие изсвирих първата част от цигулковия концерт в ми мажор от Й. С. Бах. Не бях го свирил 40 години...
Коя е музиката или групата, която по-добре да не пускаме, когато Иван Лечев е наблизо, ако не искаме да го подразним?
Какъвто и да е поп-фолк.
От кой световен вечен рок хит ти е омръзнало: Smoke on the Water или (I Can’t Get No) Satisfaction?
Първото. Въпреки че е велико парче. Спомням си надпис черно на бяло на вратата на прочутия Guitar Center в Сан Франциско, който гласеше: „Моля, не свирете Smoke on the Water тук!“.
Играл ли си на Guitar Hero и други подобни компютърни игри?
Не играя компютърни игри, и се опитвам, доколкото е възможно, да контролирам в това отношение малкия си син.
Има ли опасност за музикантите от развитието на изкуствения интелект? Какво ти е мнението по темата? Ако не друго, скоро поне няма как да може да прави концерти.
Има опасност от изкуствения интелект, но тя не се отнася само до музикантите. По-скоро опасността е в това дали ние, хората, сме му изобщо нужни.
Случвало ли се е да се притесняваш от публика, на сцена?
Естествено, когато отидох на първия си запис в чисто новото студио на Балкантон, и на пулта за ноти намерих, педантично изписани в пълни подробности от Сашо Бахаров, трите финални китарни сола от “Hotel California” на Eagles. Освен всичко друго, там имаше инструменти, на които никога не бях свирил.
Ти си отборен играч, казвал си, че предпочиташ да се включваш, не да действаш по соло неща. Кой е най-неочакваният изпълнител, с когото би направил нещо съвместно?
Има такъв човек, казва се Дзукеро!
Някога изобщо работил ли си нещо извън музиката?
Не, ако не броим казармата.
Имал ли си прякор – в казармата, или като ученик поне?
Странно, но не. Максимум Ванката. Е, и напоследък съм Мастер.
Известно е, че си сомелиер, казвал си, че покрай виното обичаш и да хапваш. С какво най-често обичаш да преяждаш?
Много труден въпрос. Аз съм безкрайно любопитен към всякакви вкусове.
Според някои чалгата е виновна за изтласкването по-встрани на рок музиката в България. Какво мислиш по темата?
Чалгата е въпрос на отношение към света, а не само музика. Така погледнато, тя е виновна за това, че сме най-изостаналата страна в Европа.
Качваш се в такси, след малко шофьорът прави коментар типа „Българският рок не струва, като цялата държава“. Твоята реакция каква е?
Питам го каква представа има за българския рок, какво изобщо е слушал. И така нататък.
Ако трябва да посочиш рок парче за химн на последните избори, кое ще е?
„Високо, високо“ на ФСБ.
Избират те за министър на Министерството на българския рок. Каква политика ще прокараш?
Българският рок няма нужда от министерства, а от мениджмънт.
Кое човешко изобретение би премахнал?
Атомното оръжие.
Ако можеш да си муха на стената на някой музикант – на чия стена би кацнал?
За доста хора се сещам, например Peter Gabriel... Ty Tabor от King’s X... Не, отказвам се, край няма!
Нещо, което да споделиш за финал?
Бих искал да съм здрав и да имам възможността да правя това, което правя, още много време. Това се отнася в пълна степен и за моите колеги.
Интервю на Милен Антиохов
