Игор Сидоренко е вокалист, китарист, основен композитор и лидер на една от най-успешните банди в европейския некомерсиален рок в последните години – украинците Stoned Jesus. Групата стартира през 2009 и се влива в мащабните редици на стоунър и дуум рока, който в онзи момент отново е в подем. Вторият им албум “Seven Thunders Roar” ги превърна в абсолютни звезди в европейския ъндърграунд, а парчето “I’m the Mountain” до момента има над 15 милиона (!) гледания в YouTube. В последните 5 години Stoned Jesus свирят пред публика между 500 и 1000 души, направиха два напълно разпродадени концерта в София (2018 и 2019), а на 19 ноември се връщат за третия си лайв удар тук. Свързахме се с Игор за предстоящия концерт, но неизбежно разговорът премина в посока кризите, пред които той и колегите му са изправени в момента – пандемията и войната в Украйна. Как живее човек, отдаден на изкуството в място, в което вместо дъжд, валят бомби, как се оцелява, когато не можеш да практикуваш професията си и когато дори токът и интернетът не са ти гарантирани, успяваш да записваш музика и да планираш концерти – прочетете в нашето интервю.
Преди две седмици приключи турнето ви в западна Европа “Roots Of Heaviness”, а ето че почти веднага след него вече сте на следващата ви обиколка – “Heavy Resistance”, този път в източна Европа. Не е ли твърде уморителен този интензитет?
О, напротив, за нас е много важно да сме постоянно на турне в момента. Не само, за да заковем пазарните позиции на Stoned Jesus като силна лайв банда, но и да повдигаме въпроса за руската инвазия, да правим каквото е по силите ни хората по света да са информирани за влиянието и отзвука на тази война.
Липсваха ли ви концертите по време на пандемията? Всъщност, как се отрази тя върху вас – и като група, и чисто индивидуално?
Любопитно е, че с предния ни албум “Pilgrims” разглеждахме именно умората от дългите турнета и честите концерти, как постоянния живот на път, ден след ден, нощ след нощ те влудява и обърква представите ти за време, място, принадлежност. Така че в началото дори се зарадвахме на идеята за почивка. Но тя не беше по наше желание и доста обърка плановете ни. Трябваше да направим турне за 10-годишнината на групата, в което за пръв път щяхме да имаме концерти в САЩ и Австралия. Трябваше да запишем новия албум, а отложихме записите с цяла година – доста тежко ни спъна пандемията. Въпреки това, дори при локдауните и липсата на концертен живот, аз имах много работа върху Stoned Jesus – преиздадохме “First Communion”, пренаредих календара с отложените концерти, преместихме уеб магазина ни на нова платформа, интервюта, договор с нов лейбъл – дори в най-стегнатите месеци на пандемията не спирах да работя покрай групата. А за капак през цялото време имах чувството, че усилията ми отиват нахалос, тъй като не можех да видя резултата от работата си, нямаше как да получа пари за свършената работа, докато бандата е блокирана. Тези две години със сигурност ме удариха психически. А сега е още по-зле заради войната.
Много музиканти използваха тези две години, за да пишат и записват музика – така ли се роди и новият албум на Stoned Jesus?
Всъщност не, той няма общо с пандемията. До голяма степен беше готов още преди края на 2019 и темите, които разглежда, са въпроси, които ме вълнуваха преди 3 години. Давам си сметка, че за много хора това неминуемо ще бъде нашият „пандемичен” или „воненен” албум. Само че го писахме през 2019, записвахме партии дистанционно през 2020, а влязохме в студио през 2021. Бяхме готови да го издадем в началото на тази година, но всички знаем какво се случи тогава, така че постоянно избутвахме датата на издаване. Обаче март 2023 е все по-близо, нали?
Все още отърсвайки се от последните вълни на пандемията от ковид, Украйна се изправи пред още по-тежка криза – войната, която Русия започна през февруари. Как протича животът ти през тези тежки времена – и като човек, и като музикант?
Ужасяващо е. Не мисля, че мога да го обясня адекватно, не вярвам и че човек може да бъде подготвен за такова нещо – имам предвид целия свят. Империалистична териториална война с подчертан геноцид в Европа през 2022? Безумие! Опитвам се да разпространявам истинското лице на агресията през социалните мрежи – и лични, и на групата, но е съвсем ясно кой е виновникът. А ако някой все още се опитва да изповядва мантрата за „двустранна вина” или „уотабаутизъм” – „да, ама пък те...”, при пълнокръвна инвазия вече 9 месеца и откровено враждебни действия от 8 години, чисто и просто работи в полза на Русия, независимо дали го съзнава или не.
Ако имаше възможност да поговориш с хората, които вярват, че всъщност вината за войната е на Украйна или на Щатите и мислят, че Путин е бил провокиран, какво би им казал?
Човече, точно това правех дни наред в първите месеци на инвазията. Но след Буча, след Изюм, след Мариупол – какво повече мога да добавя? Или виждаш нещата вярно, или оправдаваш геноцид – точно толкова просто и ясно е положението.
Какво е ежедневието ти по време на войната?
Събуждаш се, радваш се, че не те е убила ракета, докато си спал, четеш за онези, които не са имали твоя късмет, научаваш за поредния приятел или приятел на приятел, убит на фронта, даряваш пари за различни благотворителни акции, пиеш кафе, отговаряш на и-мейли, разхождаш се в парка, криеш се в мазето, когато писнат сирените, смееш се на мемета, проверяваш дали екипировката ти за спешни случаи е изправна в случай на евакуация, гледаш филм, четеш за поредните издевателства на руските войници, минаваш през фийда в Twitter, стискаш палци украинската армия да напредва и си лягаш, надявайки се и утре да се събудиш. А през цялото време токът непрекъснато спира, няма постоянен достъп до вода, всички имат емоционални травми от това напрежение, никой не може да планира живота си – това е животът ни сега.
Чувстваш ли се като на мисия, като развяваш флага на Украйна от сцените на различни държави, когато Stoned Jesus обикалят Европа?
Да, напълно! За нас това е главната причина да сме на турне през 2022. Ние доброволствахме и помагахме директно по всеки възможен начин в първите седмици на инвазията, но вече с тези неща се занимават истински професионалисти, така че ние се върнахме към това, което правим най-добре. А под професионалисти имам предвид украински фондове и благотворителни организации, не безполезни политически платформи като Amnesty International, ООН или Червения Кръст. Така че в момента ние не просто изнасяме концерти – ние представляваме страната ни и за нас е от огромно значение да покажем, че Украйна е силна не само на бойното поле, но и на културния фронт.
Как виждаш края на тази лудост?
Не можеш да вярваш на руснак, така че единствените преговори, които те биха разбрали, е военното им поражение – украинската армия го доказва категорично. Волята ни да се браним заедно с помощта от държавите, които разбират какво представлява руският колониализъм – това ще накара тези варвари да се приберат с подвити опашки в землянките, от които са изпълзели.
Какво според теб кара хората да стигат до такива крайности през 21 век – не би ли трябвало днес да сме по-мъдри от предните поколения и да сме отворени към сплотеност и мирно съжителство?
В исторически план Русия винаги е била колонизатор – незавсимо дали говорим за Съветския Съюз или Руската Империя, така че тук няма изненада. Руснаците дори не ни зачитат за хора, за тях тази война е просто начин да придобият територия. Да се чуди човек защо не използват тези усилия и средства, за да облагородят огромната площ, която вече притежават и да подобрят живота на хората там. Но не, по-лесно е да унищожат хиляди хора, да заграбят земята им и да се почувстват велики от което.
Каква е ролята на музиката по време на война?
Изкуството е изключително важно, но едновременно с това изглежда и така незначително в момента. Но когато сме на турне, изкарваме пари и можем да даряваме по-голямата част от тях на хора в нужда, така че не сме съвсем безполезни.
Самият ти си голям меломан и колекционер – какво е музиката за теб?
Пак ще кажа, че в момента е доста сложно. Музиката е моят живот, но когато същият този живот може да ти бъде отнет във всеки един момент, нямаш представа какво да цениш. Руснаците не крадат само ценности и електроуреди – те откраднаха усещането ни за смисъл и за цел. А това те опустошава.
Да се върнем назад – кои бяха любимите ти банди, песни и албуми? И помниш ли какво те караше да се вълнуваш, когато слушаш музика като дете?
О, да – “Unplugged” на Nirvana ме накара за пръв път да пиша собствени песни, когато бях на 11. Баща ми свиреше в групи и ми показа основите на свиренето на китара. Пак от него научих за The Beatles и Pink Floyd. Но за пръв път ми просветна и се изпълних с вълнение, когато открих Marillion, когато бях на 16.
Кога реши да създадеш собствена група и как се роди Stoned Jesus?
Преди това имах доста други проекти - Krobak (инструментален пост-рок), Arlekin (нео прогресив рок), Voida (акустичен проект), така че имах солиден опит преди да създам Stoned Jesus. Уж трябваше пак да си остане до ниво домашни демо записи, но нещо се обърка (смее се) и ето ни сега с група, която вече е почти на 14, изнесла е над 500 концерта и за пореден път обикаля сцените в Европа.
Имаш ли друга работа освен музиката или записите, свиренето и менажирането на Stoned Jesus отнемат цялото ти време?
Всички се занимаваме и с други неща, за да живеем от нещо, когато бандата не е на турне. Дмитро (барабанистът) работеше в звукозаписно студио, Сергий (басистът) се занимава с видеомонтаж и дизайн, аз продуцирам местни банди, превеждам текстове и пиша сценарии.
Какви са предимствата и недостатъците да си музикант и меломан в източна Европа?
Честно да ти кажа, виждам такава сплотеност и разработена мрежа за работа, докато свиря в западна Европа, че не мисля, че има каквито и да е положителни черти на музикантството или фенщината в източна Европа. Трябва да си наистина много, много добър, че да те забележат, но в повечето случаи дори това не е достатъчно. Ясно е, че бачкаме здраво от създаването на групата, но със сигурност и късметът е определящ за положението, което сме си извоювали като банда. Дано новият ни албум, вече през сравнително голям европейски лейбъл като Napalm Records (Австрия), ни отвори още повече врати.
Като активно концертиращ музикант през годините си се срещнал с доста групи и артисти – кое преобладаваше – разочарованието или приятните изненади от тези срещи?
Стремя се да не съдя за книгата по корицата, тъй като от опит знам, че човек има както добри, така и лоши дни и не винаги е в добро настроение. Но до момента хора, които цял живот съм уважавал безмерно като Стивън Уилсън или Джон Петручи, се оказаха страхотни и в истинския живот.
Какво научи от музикалния бизнес?
Всичко може да стане! И добро, и лошо (смее се).
Украйна роди няколко добре познати групи на световната рок сцена в различни жанрове - Nokturnal Mortum и Drudkh в блек метъла, Jinjer в метълкора, Stoned Jesus и Somali Yacht Club в стоунър/прог рока, Okean Elzy в по-мейстрийм звученето – на какво се дължи това?
Мисля, че донякъде идва от тази нагласа на източноевропейците, че никой няма да направи нищо за теб, ако сам не се стараеш. Не сме така разглезени, както музикантите в западна Европа – нямаме програми, средства, сцена, трибуни, затова и трябва да бачкаме два пъти по-здраво. Разбира се, изкушавам се да кажа високопарна глупост като „ами, украинците имаме много талант”, но талантът е нещо субективно. Виж, успехът обаче, в различните си измерения, е съвсем обективна величина.
Интервю на Ивайло Александров
Stoned Jesus и Vovk са в клуб Mixtape 5 на 19 ноември
Билети по 35 лева от bilet.bg и 40 лева на входа на клуба
